Вертикален свят
Школа Курсове Изкачвания Трекинги Календар Магазин Кой какво Гидовник Дневник Видео Галерия Статии Новини
   Вие не сте регистриран потребител !   Вход и регистрация в сайта   
×
Екипът на Вертикален свят Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване с първият български информационен портал за катерене и алпинизъм, онлайн от 1 декември 2001 година.

Свободно изкачване на хубав биг уол маршрут в Норвегия



Dave MacLeod  |  Редактирана на 08/09/2011




[i:bd0d59b2]Снимка: davemacleod.blogspot.com[/i:bd0d59b2]

Дейв Маклауд, направи първото свободно изкачване на дългия 8 въжета и 400 метра маршрут наречен Bongo Bar на северната стена на Blaman в Норвегия. Шотланския катерач е там покрай Gore-Tex Experience Tour, като това е била основната му цел.

По подробно за приключението си в Норвегия, той разказва в блога си:

Тримата общо изкачихме огромно количество прекрасни гранитни маршрути по време на престоя ни в Квалоя. Някои от класическите маршрути, които са толкова добри колкото и всички подобни по света, и няколко страхотни нови маршрути. Но преди да дойда тук, най-великото нещо, което исках да направя бе свободно изкачване на нов маршрут по северната стена на Blaman. Едва от последните няколко години, маршрутите с изкуствено изкачване тук станаха биг уол цели за катерещите свободно. Посещенията на австрийските катерачи Ауер и Майр привлякоха внимание на всички по света към стената, и всъщност техните снимки първо ме наведоха на мисълта да дойда тук, последвани от прекрасния гидовник на Мартен Блихт.

Тези снимки бяха от опита им да изкачат свободно маршрута Bongo Bar преминаван само изкуствено до момента. Те успели да минат свободно първите въжета, като им дали категории 7b+ и 7с+ (макар, че второто е по-скоро 7b+), но надвесеното трето въже през таванчетата било мокро и те траверсирали наляво към „Atlantis” и се спуснали долу и като направили друг маршрут 'Tingeling' (Tinkerbell на английски). Техния маршрут беше довършен това лято до върха на стената от местните Андреас Кларстром и Томас Мелинг ( Peter Pan 400m, 7b+)




[i:bd0d59b2]Снимка: davemacleod.blogspot.com[/i:bd0d59b2]

На първия ден от пътешествието ни, можехме да видим Blåmann от летището Тромсо, отличаващ се от другите върхове на хоризонта. Когато стигнахме с колата до подхода видяхме северната му стена, не можех да дочакам да си сложа инвентара в сака.

Но като стигнахме под стената, беше по неясно дали изкачването на Bongo Bar е възможно. Изглеждаше наистина стръмно и гладко през таванчетата. Но от друга страна, всички потенциални нови маршрути изглеждаха също толкова отчайващо! Много затворени надвесени гранитни винкели, с очевидно отвесни и гладки странични стени. Андреас и един приятел се разположиха на 60 метра нагоре по един нов маршрут и очевидно си прекарваха добре. Той ни викаше отгоре, окуражавайки ни да хвърлим един поглед на Bongo Bar, и си помислих, че все пак трябва да се пробваме.

Въже Е6 6b за начало, дълго 55 метра беше груба загрявка, и също така припомняне, че нямаме стръмни гранитни стени, които да се катерят на дюлфер в Шотландия. Следващото въже го минахме по-лесно. То също така беше Е6 6b и може би най-доброто въже по гранит, което съм катерил някога. Перфектен дюлфер с редки, но хубави осигуровки.




[i:bd0d59b2]Снимка: davemacleod.blogspot.com[/i:bd0d59b2]

Следващия ден пратих Доналд на ключовото трето въже (А3) с инвентара за изкуствено катерене. Изглеждаше трудно и плашещо. „Бонг, бонг, бонг” кухия звън от чука му за клинове се чу над първото таванче, последвано от възклицанието: „Jings, Crivens and help me John Boy!” (нещо от сорта: „Мамка му, гадост боже помагай!”) Доналд тъкмо осъзна, че цепката, в която вкарва инвентара за изкуствено катерене е огромна отцепена люспа, като палачинка висяща на кантар, чакаща само някой неподозиращ катерещ изкуствено катерач да я натовари и да я свали в пропаста. Той не беше щастлив и се спусна долу, като ми предложи да мина внимателно в страни от тази люспа. Така и направих, само за да открия, че следващата люспа правеше предната да изглежда като неделима част от скалата. Моя израз беше доста по-нецензурен. Продължих нагоре, на половина помагайки си с изкуствени средства и наполовина свободно, само да открия, че четвърто въже изглежда почти толкова трудно. След още един ден, бях минал всички движения на трето въже, но ми трябваше още време на четвърто. Прогнозата за времето беше лоша, и не бяхме сигурни как да направим организацията на отборното изкачване с толкова много опасности и вероятността да трябва аз да изводя по-голямата част или цялото изкачване. Имахме дискусия на площадката и с колебание реших да отстъпя.

Обаче най-лошата ми черта е че никога не мога да оставя недовършена работа и няколко дни по-късно аз възобнових идеята за свободно изкачване – да отделя още един ден да повися и да почистя четвърто въже и да разгледам маршрута след това, докато Хелена и Джулия катереха класически маршрути на Холендран и като после се надявах да се пробвам да го кача редпойнт с Джулия ако времето останеше хубаво.




[i:bd0d59b2]Движейки се покрай ръба, Bongo Bar въже 7 (E5 6a)

Снимка: davemacleod.blogspot.com[/i:bd0d59b2]

Малко дъжд застраши шансовете ни. Качих се нагоре с Джулия и видяхме че черните жилки по трето въже още изглеждат сухички, така че тръгнахме без да имаме големи очаквания. Двете 7b+ въжета минаха много бързо и висейки на площадката 100 метра нагоре по стената, неизбежно надеждата се промъкна в главите ни. Говорейки за очаквания, Джулия нямаше съмнения че ще мога да мина 8а (Е8 6c) въжето над нас, и ми го каза директно, но с особено позитивен тон. Изстрелях се по въжето, катерейки плавно в началото но ставайки несигурен на ключовата част и губейки хладнокръвността си. Погледнах зад мен към ключовата хватка, която трябва да натоваря с палец; беше мокра, а също така мокра беше и стъпката. Нямаше време за колебания, когато започнах да се изплъзвам назад изстрелях дясната си ръка зад ръба без да имам време да видя хватката преди това. Два от пръстите ми я захванаха хубаво и с изсумтяване се задържах и продължих, с биеше телеграми крака по целия път нагоре към ръба.




[i:bd0d59b2] Джулия се усмихва въже след въже.

Снимка: davemacleod.blogspot.com [/i:bd0d59b2]

Минаването като втора по маршрута на Джули беше едно от основните препятствия по него. 8а катерене, по маршрут, по който не е катерила преди това, носейки раницата на гърба, и диагонална линия минаваща през таванчета с остри като бръснач ръбове, по която минава маршрута. Това съвсем не е за хора със слаби сърца. Въжето вървеше с равномерно темпо и без да се чува никакъв звук отдолу. Дърпайки се по осигуровките там, където можеше, за да не товари въжето и да го опъва по ръбовете, Джулия стигна до мен за 30 минути, още усмихвайки се и насочвайки ме да отида да изкатеря балансовото 7с въже, което следваше. След това представление, трябваше да се представя добре.

Изкачих го добре и без да губя време летях по горните въжета по цепки, които се катерят на дюлфер. Джулия беше твърдо решена да изводи шесто въже. Вече катерехме онсайт и въжето се оказа че е 7a (Е5 6а) и че е 60 метра дълго. Тя очевидно беше изморена от носенето на гръб на якетата ни, храната и водата по трудните въжета, но въпреки това тръгна нагоре. След 20 метра, тя ми се провикна и каза ,че е решила да направи площадка на една плоча. Хубава площадка? Тя ми се провикна и каза „да”, и чак като стигнах до нея тя си призна, че тя е направена на две стари човки, останали от някое предишно изкуствено изкачване и лошо поставен френд и не е искала да ми каже преди това. Изнамерихме още едно място където да сложиме френд за допълнителна осигуровка и минахме зад ръба и нагоре по безкрайните цепки, сега окъпани в прекрасното късно следобедно слънце. Бейс джъмпър скочи покрай нас тъкмо когато излизахме отгоре на Blaman и се приземи безопасно преди да довършим последното въже и да започнем умореното си влачене надолу за хапване на спагети в 1 сред полунощ. Bongo Bar – името ни напомняше за песничката от рекламата на Um Bongo от нашето детство.




[i:bd0d59b2] Дейв Маклауд, Хелена Робинсън и Джулия Снихур под северната стена на Blamann

Снимка: hotaches.blogspot.com [/i:bd0d59b2]

Имам чувството че въпреки непредвидимия климат в Норвегия, Blamann ще стане една от най-известните стени в Европа, по която да се правят трудни биг уол изкачвания през следващите години. На лесно достъпно място е и също така е особено впечатляваща с един от най-хубавите гранити, който можете да намерите по света.

Долу е част от сниманото видео за изкачването.




Превод от английски:  Станко Йончев


Споделяне във Facebook

Оценка ():