Вертикален свят
Школа Курсове Изкачвания Трекинги Календар Магазин Кой какво Гидовник Видео Галерия Статии Новини
   Вие не сте регистриран потребител !   Вход и регистрация в сайта   
×
Екипът на Вертикален свят Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване с първият български информационен портал за катерене и алпинизъм, онлайн от 1 декември 2001 година.

Exo



Чудомир  |  Редактирана на 07/12/2006


Добре, сега леко таза навътре, присвивам коляното и се пресягам зад ръба. Добре, добре, закачам и ..
- Хайде чао !
- Ти къде толкова рано, бре ТИКВО ?
- Имам разрешение от Шефу !
- Евала батка, и аз след малко ще бягам.
- Раницата много издута, ще катерим ,а?
- Може да мина за малко през стената, нали знаеш “ Здрав дух в здраво тяло”.
- Знам АЗ, знам, тия катерачки ще ти вземат здравето. Пази си силите, че за събота и недяля има план.
- Къде ще се ходи бре?
- Тайна майна, питай катерачките!
- Ех, тиква недопечена ...
Дали и аз не мога да се измъкна, така леко без никой да забележи?
Бърза справка с часовника. Хм, 6:10. Все ще се изтрае някак още 20 минути. Така сега закачам, вдигам левия крак високо и с дълго движение ...
- Чудомире, как сме днес?
- А!? Добре, трудим се.
- Последно ти движеше проекта на Шведите, нали?
- Ммм май ... да, проблем ли има?
- Нещо не им е харесало, след пет минути ще имаме конферентна връзка с тях. Като се разбере какъв е проблема ще трябва да реагираме много бързо, дори ако се наложи и тази вечер. Марто ще бъде също тук, ако имаш нужда от помощ.

----
Ей тука някъде имаше локва. Ебати тъмницата, честно. Пляс! ... пляс. Аха, ето я локвата. Значи това е пътя за вкъщи. Ориентиране по природни дадености. Хубаво, че е тъмно и не виждам на какво ми заприлича панталона. Но защо ли хич не ми пука. Ще напусна тая скапана работа. Ама пусто, няма ли работа няма пари за инвентар, няма да има и Доломити на лято. Ама каква ми е файдата от инвентар и въжета като не остава време за катерене. Много ме радва Аксениа. Как пет пари не дава за бачкането и си катери. Писна ми да се прибирам по нощите пребит като куче. Кой ни върна в робовладелския строй, да му го .... аз на него.

Пуши ми се зверски. Ти няма да пушиш, истинския алпинист не познава “тутуна”. Да бе, пионерите са си пушили доволно, даже Тензинг. Мани ги, ти си от новото поколение, цигари за тебе няма. Няма, ама ми се пуши.

----

Това Асеновградското Каберне май беше добро. Хляб, Картофени кюфтета, картофена салата. Хеле, за какво ми е картофена салата с картофени кюфтета. Сменям картофената салата със салата от тиквички и още нещо, един господ знае какво. Банани, кренвирши, Своге,спагети, кисели краставички, яйца, рибен деликатес, колко струва ... леле, връщам го. Пилешки сърчица – това пък за какво ли ми е!? Май приключих. За какво ли изобщо пазарувам когато утре пак ще заваря хладилника празен благодарение на моите съквартиранти.
Каса, касиер, моя любим касиер. Това момче е много интелигентно, не проумявам защо работи тук. Сигурно е по престижно да ти продавач в 345 отколкото някъде другаде.

- Марабас, как е?
- Супрер, имаме си днеска нова колежка, прекъснала и тя като мене по финансови причини.
- Ти какво си учил?
- Пробвах се в МЕИто, изкарах криво ляво две години. Поне се научих да смятам като компютър, ако не друго. Цигарки?
- Не отказах ги, вече цяла седмица не пуша.
- Хехе, герой. Десет и шейсет и три. Дай стотинки ако имаш. И аз ще ги отказвам ама няма да е сега.
- Аре и умната с новата колежка.
- Хехе, не бе тя ... е такова ... е заета ....
- Абе ти внимавай, така профилактично.

----

Хвърлих якето на закачалката. По обувките личеше,че не съм сам вкъщи. Не исках да виждам никой за това се запътих дирекно към кухнята.

Оставих найлоновите торби на масата. Отворих бутилката вино и се настаних във фотьойла. Потъвах бавно в него. Отпих. Придърпах другия фотьойл и си опънах краката. Пушеше ми се. Допих чашата. Очите отказаха да се отворят. Пипнешком напипах бутилагата и си налях. Някой се размърда от другата стая. Врата се отвори. Не исках да виждам никой.
- Ехо
Някой влезе. Драс. Стаята се изпълни с миризмата на цигарен дим. Някой си наля. Цигарения дим се приближи. Някой отвори прозореца. Усетих тежест на бедрото си. Една рака се уви като змия около шията ми.
- Чудомире, катери ли днес?


Не, Чудомир вече спеше и катереше ли, катереше. Усмихнат. Доволен. По щастлив от всякога.


Споделяне във Facebook

Оценка (): Видяна е 1648 пъти



ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ