Вертикален свят
Школа Курсове Изкачвания Трекинги Календар Магазин Кой какво Гидовник Видео Галерия Статии Новини
   Вие не сте регистриран потребител !   Вход и регистрация в сайта   
×
Екипът на Вертикален свят Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване с първият български информационен портал за катерене и алпинизъм, онлайн от 1 декември 2001 година.

Бъдещето на алпинизма



StGaby  |  Редактирана на 29/11/2004


Един прекрасен зимен ден Джабрил стискаше края на въжето, минаващо през реверсото и потръпваше едва доловимо под галещите лъчи на слънцето. Тишината бе толкова силна, че се долавяше на много километри. Времето на Боженица беше тъкмо за катерене, особено като се има предвид сезона. Джабрил унесено се наслаждаваше на умората и топлината, които се разливаха из тялото му и едва не изтърва въжето когато настойчив вик си проби път през мъглата на съзнанието му:
- Обери!!!
- Брех, много яко това тука бе!
Катеренето вървеше гладко като старо такси по разбита Софийска улица. Със Салема и Деметри пристигнаха от големия град рано сутринта и вече бяха изводили криво ляво един маршрут, който позволяваше да се пусне установка и на съседния. Сега един след друг разбираха какво бе карало предния да попържа тук или там по тура. Без никакво съмнение може да се твърди че те се намираха в рая на катерачите.

- Добър ден! - поздрави небезизвестната г-жа Алпинистова. Семейството беше пристигнало току що със сума ти инвентар и други пособия, а г-н и г-жа Алпинистови още дишаха като стара кранта след интимна среща с напорист жребец.
- Деца, ето тук е мястото.
Две малки момченца се огледаха наоколо с недоверие. Едното подритна бучка пръст, която отскочи безинтересно от по-едър камък.
- И какво ще правим тука цял ден? - попита бъдещето на алпинизма с гласа на по-едрото от двете деца.
Г-жа Алпинистова явно възприе това за риторичен въпрос и затова се обърна към Джабрил:
- Върви ли катеренето? Май тоя тур си плаче за пре-екипиране.
- Супер е! А и клиновете държат. Проверих всеки един от тях по 3-4 пъти. - отговори с усмивка Джабрил все още изгубен някъде из катерачния рай.
- Какво? Държали клиновете? Хаха!!! Чу ли това г-н Алпинистов? Нямали проблем с клиновете. Хаха!!
- Доколкото знам Кейн, който е правил доста от туровете тук, редовно ги проверява и поставя нови когато има нужда. - каза Джабрил в своя защита, леко възмутен че се налага въобще да се защитава.
- Ехе, Кейн ... - включи се и г-н Алпинистов - Какво разбира той от тези неща? Я виж какви болтове и планки е наслагал навсякъде! Правил си ги е сам и не е получил никакви пари за това. Не се правят така тези неща!
- Ама те са перфектни! - Джабрил определено се изказа в защита на някаква позиция, която дори не беше негова. Катерачният рай не се забелязваше никъде наоколо.
- Има си книги по тези въпроси! - отсече авторитетно г-н Алпинистов пред въображаемата аудитория и продължи:
- ...
- ...???
- ...!!!
- Я виж къде си е бронзирал планките. - включи се г-жа Алпинистова в тирадата и подритна една скара изцапана с бронз.
Джабрил напразно се опита да стане невидим и да пропусне лекцията, на която бе станал неволен инициатор. Някак си му се искаше да е на друго място, а не във форума на climbingguidebg.com. Например на скали, в катерачния рай сред природата на Боженица ...

- Ела тука за да не дойда аз! - вика г-жа Алпинистова час два по-късно. Вече 10 минути се опитваше да привлече вниманието на едното момче, което си играеше в гората. Тя смятала да работи за бъдещето на алпинизма, както става ясно след малко, когато момчето най-накрая и обръща внимание и пристига. Очаква го връзване за въже и вертикална скала.
- Тръгвай нагоре!
- Не ми се катери!
- Казах ти да тръгваш!
- Ох, добре.
То явно знае за какво става въпрос защото прави 2-3 вяли движения и решава, че това е достатъчно.
- Не мога повече!
- Можеш, хвани се горе!
- Не искам!
- Хайде, стъпи в ляво! Изправи краката! - дере се г-жа Алпинистова.
- Не мога! - крещи от своя страна бъдещето на алпинизма.
- Хайде, натисни с краката!
- Няма!
- Няма да те спусна, докато не се качиш! Можеш!!!
- Нямаааааааа! Нямаааааа! - крещи бъдещето на алпинизма. Момчето вече отдавна не се и мъчи да катери. За това пък прави първокласна тренировка на гласовите си струни.
- Чуй ме сега! Стъпи здраво и изправи краката!
- Няяяямаааа! - хленчи бъдещето.
Житейска мъдрост е, че рано или късно бъдешето получава своето. Така става и този път, и момчето бива спуснато долу. То бързо забравя за цялата работа и се втурва отново да играе из гората наоколо.

След още няколко часа слънцето залязва и всички заедно се отправят към колите и неуморните светлини на големия град. Казват си довиждане, без лоши чувства, със семейство Алпинистови и потеглят. Щастливи, след цял ден катерене, Салема, Джабрил и Деметри сладко си дърдорят. Нещо дребно обаче, притеснява Джабрил. Притеснява го, като изгнил клин на централна стена. Нещо свързано с бъдещето на алпинизма...

Всички прилики с действителни лица и събития са плод на вашата наблюдателност.


Споделяне във Facebook

Оценка (): Видяна е 1721 пъти



ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ