Вертикален свят
Школа Курсове Изкачвания Трекинги Календар Магазин Кой какво Гидовник Дневник Класации Видео Галерия Статии Новини
   Вие не сте регистриран потребител !   Вход и регистрация в сайта   
×
Екипът на Вертикален свят Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване с първият български информационен портал за катерене и алпинизъм, онлайн от 1 декември 2001 година.

По северната стена на Дрю



Димитър Колешев  |  Редактирана на 14/10/2004


Хубаво нещо са проектите и още по-хубаво нещо е тяхното успешно осъществяване. Така и ние си бяхме наумили нещо, но накрая излезе друго. Но когато нямаш пари и време, и малкото, което успееш да направиш е достатъчно удовлетворение. Това малкото, което успяхме да направим (Любомир Димитров и аз) беше едно изкачване на Северната стена на Пти Дрю, намираща се във Френските Алпи. Изкачването продължи 2 дни - от 29 до 30 юли и поне за нас си остава едно незабравимо алпийско преживяване.

По стената тръгнахме около 12-13 часа на обяд, защото решихме да направим един нестандартен подход към нея - не откъм Монтавер, а откъм лифта на Гранд Монтент. Самият подход ни отне около 3 часа, а в основата на стената се наложи да изчакаме около час една испанска свръзка. За сметка на това обаче спестихме неприятната нощувката под Дрю, мъкненето на излишни бивачни съоръжения и най-важното тръгнахме от Шамони същият този ден в около 6:30 часа сутринта.

Стената изглеждаше доста чиста (само малко мокра), въпреки честите валежи и предупрежденията за опасни каменопади, които получих от един местен гид. От второ въже нагоре, след като испанците започнаха да ни засипват с камари камънаци, един от които за малко да отнесе цялата площадка, на която се кипрех доволно, решихме, че трябва да променим реда на нещата и затова катерейки във френска свръзка следващите 4-5 въжета, преминахме на скорост кулоарa на Ryan-Lochmatter ипродължихме така по терасите над него до основата на същинският маршрут. До там пасажите не бяха повече от 3-4 категория, ако не броим първото въже, което беше малко по-трудничко. След Рампата трудностите започнаха да се увеличават постепенно, както снега и леда по площадките и цепнатините. Катеренето с еспадрили по лед се оказа доста интересно преживяване.

[img:93d23aa4e4]http://www.verticalworld.net/articles/uploads/pics/north_face_dru.jpg[/img:93d23aa4e4]

В тази част на стената най-сериозен проблем представляваше Fisura Lambert - 15-20 метра дълга широка цепнатина или по-точно камина, с идеално гладки стени, в която човек не можеше да застане странично, да свие крака или да натисне удобно с ръце. Единственото спасение беше цепнатината, която се образуваше между леда отвътре и стената на камината, в която трябваше да се заклинват краката и ръцете. На следващото въже научих от Любчо, че доста по-едрият от мен испанец е издавал доста неприятни звуци, викайки яростно при всяко свое движение, гърчейки се през нея. Веднъж и дребосъците като мен да имат предимство ...

Нагоре следваше още едно яко въже, което ако не беше обледенено щеше да бъде напълно поносимо. Ледът на няколко пъти ме караше да увисвам безпомощно на ръце и панически да търся стъпки за еспадрилите. Въпреки това си заслужаваше, защото по него висяха 3 новички примки и няколко яко заклещени френда, които допълниха и без друго бедният ми инвентар. От там нагоре следваха около 100-150 метра катерене във френска свръзка по 3-4 категория до Нишата. Мъглата ни пречеше да се ориентираме и затова излязохме вляво от нея, а не отдолу.

Следваше преобуване, слагане на котки и размахване на сечива (по точно на едно) под страховито надвиснали, замръзнали в леда блокове. Павета, колкото футболни топки редовно профучаваха отгоре и някакси успяваха да се разминат с голата ми глава, която в последният момент остана без каска (сметките ми нещо се оказа доста по различни от действителността и Метеора, който бях запланувал да си купя в Шамони си остана в магазина).

След още две въжета катерене на микс пасажи с еспадрили, се озовахме до площадката на бивака - часът показваше 21:30 вечерта. Това беше най-великолепното и приятно местенце на света - точно на ръба между Западната и Северната стена - но само докато слънцето не се скри зад хоризонта. След това температурите започнаха да падат стремително надоло, а ние да се озъбваме и прегръщаме все по-"приятелски" от преди. Испанците пък се бяха събрали на 3 въжета под нас на една мъничка площадка, мърмореха и подрънкваха с инвентара. Общо взето тяхното присъствие ни действаше успокоително и окуражаващо. Забележителното в тази свръзка беше 75-годишният дядо Дмитри, който контрастираше ярко на 16-годишният Любчо. Колкото до Любчо, то той се държеше толкова стабилно, че някои господа с доста годинки над неговите, можеха сериозно да се поучат на държание и мотивация.

На сутринта, още в 6 часа, отново хукнахме нагоре. От бивака следваха 4-5 доста яки въжета до към 5-6 А1 категория, които ако не беше толкова студено, щяха да се катерят изцяло свободно. Второто въже ме подведе и се забих в някакви "шамари" - надвесени цепнатини, по които изгубих около 1 час. След като си похарчих инвентара, реших че нямам време за повече експерименти и се спуснах надолу. В интерес на истината маршрутът имаше страшно много варианти и да се уцели най-добрият и лек път си беше цяло изкуство. Клинове, примки, клеми и френдове висят отвсякаде, където има цепнатини и единственото, което можеше да се окаже от значение бе да се следва логиката на първите, които са минали от тук. А тя е проста - късо конопено въже, липса на френдове и клеми, свободно катерене. На много места стърчат дървени клинове и те са най-сигурният признак, че именно това е маршрутът. Въпреки това е забележително какви пасажи са били преминавани навремето, напълно неосигурени и с големите кожени обувки. Трудно е човек да не изпита възхищение ... Постепенно трудностите намаляха, но 10-килограмовата раница на гърба ми започна заплашително да натежава и да ме дърпа надолу. Любчо вече издаваше признаци на крайно изтощение, но колкото и да ми се искаше не можех да му помогна, освен да го окуража.

Около обяд излязохме на една тераса, която беше покрита със сняг и кал. Право над нас бях изходните камини - има няма 2-3 въжета до върха. Опитвайки се да се добера до тях на няколко пъти едва не изхвърчах надоло, драскайки по леда и калта с еспадрили и голи ръце. След няколко мига колебание забелязах една цепнатина с няколко стърчащи клина по нея, водещи нядясно към една огрята от слънцето премка и изходът беше решен. Премката се оказа мястото, на което излизаха всички маршрути от Западната стена.

След 1 час почивка, пренареждане на багажа, събиране на сувенири и разни други потребности, започнахме спускане по Флам дьо Пиер, следвайки схемата, която е показана в сайта. Всичко беше окей до вторият рапел, след което дали защото схемата се оказа сбъркана или защото падна мъгла, настана едно зверско лутане и мотане. Траверси, спускане в нищото, фалшиви осигуровки, падащи камъни и след няколко часа се добрахме до основата на гребена. Да, но ледника беше безкрайно далеч, някъде долу. Последваха още над 15 рапела, някои от които си бяха чист късмет и изведнъж без да разберем как се стъмни. За наше щастие наблизо имаше добра площадка, която щеше да свърши работа за този напълно неочакван бивак.

Любчо се държеше геройски, без какъвто и да е намек за паника, въпреки светкавиците и черните облаци, които наближаваха заплашително откъм Монблан. Без храна и вода през целият ден, той стискаше зъби и не чух дори едно оплакване или молба за нещо. За мен той беше най-коравото хлапе, което съм виждал някога, още повече, че аз самият едва се удържах прав и едва упявах да подтисна паниката, която се промъкваше подло някъде отвътре. Завити с платнището на палатката, зачакахме да видим какво ще стане. По едно време заваля силен сняг и започна да ни затрупва, а отгоре затрещя и загърмя. В улея, встрани от нас, започнаха да се изсипват тежки мокри лавини и камънаци откъртвани от гръмотевиците. Любчо стискаше зъби и не гъкна до сутринта, освен за едно две намествания и за да отхвърлим снега, който ни беше затрупал.

На сутринта, още по тъмно, целите премръзнали и мокри, започнахме да се спускаме надолу. Всичко беше покрито с кишав сняг и рапелните примки се откриваха много трудно. Но къде с късмет, къде благодарение на острото зрение на Любчо и къде на някое мое шесто чувство, успяхме да се смъкнем до ледника. Да, ама скапаният ледник беше адски нацепен и за да се доберем до другият му край, където трябваше да бъде хижа Шарпоа, се оказа доста опасна и заплетена история. Лутайки се из надвиснали заплашително ледени сераци и катерейки на места отвесни ледени пасажи с по едно сечиво, както и провирайки се под тонове блокове лед, успяхме след 2 часа да прекосим 100 метра широкият ледник, като сигурно навъртяхме поне около 1 километър из сераците.

Тъкмо се добрахме до отсрещният гребен и един хеликоптер започна да кръжи над върха на Дрю, отнасяйки след малко някой. След 10 минути се върна отново и пак отнесе някой. "Испанците !!!" - беше първата ми мисъл. След още 15 минути се върна пак и започна да кръжи, слизайки постепенно надоло по стената. "Любчо, тия като ги гледам, май търсят нас !!!?" Хеликоптерът обиколи целия склон от Флам дьо Пиер до ледника и на нас ни стана много ясно какво и кого търсят. Замахахме вяло и след като ни видяха, направиха два почетни кръга и отпрашиха към долината. Ние с Любчо се ухилихме доволно един на друг и си разменихме по една две реплики от рода на: "Тия пък фрацузи за какви ни взимат ?!!", "Гледай ги тия пък, къде ни търсят !!!" или "Абе хора, ние сме яки български копелета, а не някакви си кекави испанци !!!"

Остана ни само да се доберем до Монтавер - има няма 3 часа ходене - след което до колата в Аржентиер - също има няма 10-15 километра от Шамони. Но нали бяхме слезли долу, така че нямаше съмнение, вече бяхме сред живите. И така, препъвайки се здраво и залитайки по пътеките, стряскайки наред издокараните туристи, гидове и катерачи се добрахме до Монтавер, озъбени в предсмъртни усмивки и с яко къркорещи стомаси. В Шамони Любчо реши, че има още сили в излишък и реши че ще може да се добере пеша до Аржентиер. Аз обаче се тръшнах на една спирка и започнах да махам на стоп, хвърляйки свирепи погледи към всеки, които ме погледнеше накриво. След малко до мен се паркира една засукана мулатка, която ме изгледа с интерес от главата до петите. Аз аха-аха да се изчервя, но не ми остана време, защото в този миг едно засилено пежо закова спирачки. Дали ги закова за мен или заради мацето не съм сигурен, но метнах раницата на гърба и подтичвайки като сритан в задника, трополейки здраво с кофлаците, си наврях главата в отворения прозорез.

"Argentiere?"
"Si." - и вратата се отвори.


Споделяне във Facebook

Оценка (): Видяна е 1879 пъти



ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ





ОЩЕ СТАТИИ ОТ РАЗДЕЛ Алпийско катерене:
Пътешествието | Гренландия
Ули Щек: Нито веднъж не изпитах усещането, че започва да става опасно
Един златен срам
Ангелите на Монт Блан
Система за категоризиране в Западните Алпи
Снимки от първото изцяло женско изкачване на Серо Торе
Червена Дяволска Линия
Руска система за категоризиране на алпийските изкачвания
Снимки от първото изкачване на LINK SAR WEST
Мон Блан – 5 маршрута до върха


Важни новини !!!


  • 27/06/2017

    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ

    коментара


    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ
    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ с познания в сферата на планинарството, катеренето, алпинизма, планинското бягане и екстремните спортове. ОТГОВОРНОСТИ: - Приветливо и учтиво посрещане на клиентите в търговския обект; - Информиране и консултиране за стоките и услугите в търговския обект, по телефона, онлайн по имейл и във фейсбук; - Поддържане на търговски вид на стоките
  • 21/03/2018

    Представяне на новата серия дрехи за дъжд на Black Diamond

    коментара


    Представяне на новата серия дрехи за дъжд на Black Diamond
    С това филмче и кратко описание на новите продукти искаме да ви представим новата серия дрехи за дъжд на Black Diamond, които са едновременно водозащитени, вятъроустойчиви, дишащи и разтегливи.
  • 14/06/2018

    Colin Haley направи нов скоростен рекорд на гребена Касин на Денали

    коментара


    Colin Haley направи нов скоростен рекорд на гребена Касин на Денали
    Colin Haley подобри предишният рекорд с почти двойно по-бързо време. Затъпявайки зъбите на своите котки като млад алпинист в Каскадите, Colin Haley винаги е мечтаел за големите планини. Докато Патагония и големите планини на Азия бяха крайни цели, региона на Центеална Аляска предлагаше върхове с по-висока степен, макар и с по-удобен и лесен достъп.
  • 06/06/2018

    Нов скоростен рекорд на Носа на Ел Кап за под 2 часа

    коментара


    Нов скоростен рекорд на Носа на Ел Кап за под 2 часа
    Alex Honnold и Tommy Caldwell направиха 3-ти пореден скоростен рекорд на Носа и този път изкатериха 1000-метровият маршрут за 1 час 58 минути 7 секунди. Reel Rock поства в Instagram, "Тази сутрин на El Capitan тези супер герои заковаха времето на 1:58:07." Екипът подобри своя собствен предишен рекорд с почти 4 минути и станаха първите хора, които са катерили Носа за под 2 часа. Warren Harding и компания ...
  • 11/02/2018

    Адам Ондра направи първия флаш в света на 9а+

    коментара


    Адам Ондра направи първия флаш в света на 9а+
    Adam Ondra премина флаш Super-crackinette, 9a+, в сектора Praniania в Saint Leger du Ventoux, Франция. Alex Megos направи първото изкачване на маршрута през октомври 2016. Според Fanatic climbing маршрута няма истинска трудност, само около 25-30 движения по много непрекъснато трудно и на пръсти катерене в голям надвес, където най-трудната част идва точно преди свързването на директния старт с оригинални ...
  • 24/10/2017

    Angela Eiter стана първата жена в света преминала 9b

    коментара


    Angela Eiter стана първата жена в света преминала 9b
    Австрийската катерачка Angela Eiter стана първата жена в света изкатерила 9b, с нехйното преминаване на маршрута La planta de shiva, изкатерен за първи път свободно през 2011 от Адам Ондра в района Villanueva del Rosario в Испания.
  • 05/09/2017

    Adam Ondra изкатери първото в света 9c във Flatanger, Норвегия

    коментара


    Adam Ondra изкатери първото в света 9c във Flatanger, Норвегия
    На 3 септември Adam Ondra направи първото свободно изкачване на своя проект наречен Project Hard. Маршрутът се намира в пещерата Flatanger, Норвегия и 24-годишният чешкият катерач оцени като 9c. Това разбира се трябва да бъде потвърдено и чак след това 45-метровата линия ще стане първото в света 9c.
  • 05/06/2017

    Алекс Хонълд изкачи свободно соло Ел Капитан

    коментара


    Алекс Хонълд изкачи свободно соло Ел Капитан
    В събота известният катерач Алекс Хонълд стана първият човек, който изкачва Ел Капитан без да използва въжета или други обезопасителни съоръжения и извърши вероятно най-великото постижение в историята на чистото скално катерене.
  • 23/05/2017

    Kilian Jornet постави нов рекорд за скоростно изкачване на връх Еверест

    коментара


    Kilian Jornet постави нов рекорд за скоростно изкачване на връх Еверест
    Ски алпинистът и ултрабегач Kilian Jornet постави един нов рекорд за скоростно изкачване на най-високият връх в света - Еверест в раните часове на 22 май, качвайки се на върха за 26 часа. 29-годишният испанец премина по маршрута през Северната стена в едно единично катерене без използването на кислород и фиксирани въжета.
  • 10/05/2017

    Плащане с кредитни и дебитни карти

    коментара


    От днес вече ще можете бързо, лесно и сигурно да плащате своите онлайн поръчки с кредитни или дебитни карти през системата на Борика, без да заплащате излишни комисионни. Вече няма да е нужно да се регистрирате в различни разплащателни платформи и да преминавате през дълги процедури по оторизацията им. Магазин Вертикален свят изцяло покрива разходите по направените транзакции и същевремено получавате c ...



Последни новини !!!


  • 07/09/2017

    Новата автобиографична книга на Алекс Хонълд "Сам на скалата"

    коментара


    Новата автобиографична книга на Алекс Хонълд
    Излезе от печат автобио-графията на безапе-лационния символ на съвременното катерене Алекс Хонълд. Защо го правиш? Не се ли страхуваш, че ще умреш? Два въпроса, с които Алекс Хонълд е обстрелван почти ежедневно. 32-годишният катерач е необяснима загадка – също като невъзможни ...
  • 23/05/2017

    Представяне на La Sportiva G5 по време на ISPO 2017

    коментара


    Представяне на La Sportiva G5 по време на ISPO 2017
    La Sportiva G5 е ултра технична водозащитена обувка за височинен алпинизъм и работа навън в студени условия. Тя е лесна за обуване дори с ръкавици благодарение на новата системата от връзки Boa® в долната част на обувката и велкро лепенките в горната й част. Обувката е направ ...
  • 11/05/2017

    Представяне на новият челник Petzl Tikka Hybrid

    коментара


    Представяне на новият челник Petzl Tikka Hybrid
    Проста и компактна, новата TIKKA предлага 200 лумена яркост и широко разпръсване на светлината. С дълга продължителност на осветяването тя е практична за аутдор активности като къмпинг или трекинг, или за пътуване и също за ежедневни активности около дома или колата. Фосфорес ...
  • 06/01/2017

    Новата планинарска и фрийрайд седалка Petzl Altitude

    коментара


    Новата планинарска и фрийрайд седалка Petzl Altitude
    ALTITUDE е ултралека планинарска и скиорска седалка, която можете да сложите, докато сте със ски или котки на краката. Направена е с конструкцията WIREFRAME и тежи само 150 g.
  • 31/12/2016

    Нов смесен маршрут на Пиц Бадиле

    коментара


    Нов смесен маршрут на Пиц Бадиле
    На 16 ноември 2016 Marcel Schenk и Simon Gietl направиха първото изкачване на Amore di Vetro (800 метра, M5, R) - един нов леден и смесен маршрут на Североизточната стена на Пиц Бадиле.
  • 20/12/2016

    Pete Whittaker на първото изцяло свободно соло с въже на El Cap за един ден

    коментара


    Pete Whittaker на първото изцяло свободно соло с въже на El Cap за един ден
    Pete Whittaker направи първото изцяло свободно соло изкачване на El Capitan в Йосемите за един ден, използвайки соло техники с въже. Pete изкатери класическият 37 въжета Freerider с трудност 5.12d за 20 часа и 6 минути. Той беше преминал маршрута флаш през 2014. Само два пред ...
  • 06/12/2016

    Онлайн катерачно състезание

    коментара


    Вертикален свят с подкрепата на магазин Вертикален свят организират първото по рода си в България онлайн катерачно състезание. Състезанието ще се проведе в периода 1 януари - 31 март 2017 година. За да участвате в състезанието е необходимо да осъществите следните стъпки: 1. Да се регистрирате в сайта като потребител 2. Да се логнете с потребите ...
  • 03/12/2016

    Black Diamond представя новият Camalot™ Ultralight

    коментара


    Black Diamond представя новият Camalot™ Ultralight
    Двуосният Black Diamond Camalot ™ беше създаден през 1987 и това беше революция в света на катеренето. Но сега отново екипът на BD се опита да предефинира стандарта на това осигурително средство. Какъв е резултатът? Един изцяло нов Black Diamond Camalot™ Ultralight - сега с 2 ...
  • 07/11/2016

    Новата седалка Black Diamond Zone

    коментара


    Новата седалка Black Diamond Zone
    Новата седалка Black Diamond Zone е създадена предимно като най-висок клас седалка за спортно катерене, но също така има халки за закачане на инвентарници за ледено катерене, което я прави подходяща и за други типове катерене. Технологията Fusion Comfort увеличава комфорта в ...
  • 03/11/2016

    Представяне на La Sportiva Skwama

    коментара


    Представяне на La Sportiva Skwama
    В това ревю Neil Gresham, Adrian Baxter и Stu Littlefair говорят за най-новата катерачна иновация на La Sportiva, технологията "S-Heel", която е част от новите модели еспадрили Skwama и Otaki. Skwama са чувствителни, пасващи удобно, меки катерачни обувки идеални за топ постиж ...


Курсове по катерене и алпинизъм


Affiliate Program  -  Линкове  -  Реклама  -  Абонамент  -  Препоръчайте ни  -  RSS

Вертикален Свят ЕООД © Copyright 2001-2018

Sitemap