Вертикален свят
Школа Курсове Изкачвания Трекинги Календар Магазин Кой какво Гидовник Дневник Класации Видео Галерия Статии Новини
   Вие не сте регистриран потребител !   Вход и регистрация в сайта   
×
Екипът на Вертикален свят Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване с първият български информационен портал за катерене и алпинизъм, онлайн от 1 декември 2001 година.

Лавините



Aлександър Манушев  |  Редактирана на 14/02/2018




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.


Откакто на земята се е установил сегашният релеф и климат (а това е станало доста отдавна), през зимата (а на някои по-студени и по-високи места и през другите сезони) в планините падат лавини. Интересно е обаче,че по времето, когато хората са си мислили, че триъгълното колело е по-хубаво от квадратното, защото друса веднъж по-малко, лавините не са представлявали проблем за тях. Дали са знаели руската поговорка “Умный в гору не пойдет, умный гору обойдет” или просто не са познавали спорта “баир-будала”, не е важно; важното е, че днес никой не взима тази поговорка на сериозно или поне не и човек, четящ тази статия. Така или иначе, с навлизането на хората в зимната планина започнали и нещастията, при това в много по-катастрофални мащаби от днес. Още преди новата ера лавини убили над 20 хиляди воини от армията на Анибал при преминаването им през Алпите. Подобни проблеми имал и Наполеон, а през Втората световна война изкуственото събаряне на лавини се превърнало в най-ефективното оръжие за масово изтребление на австро-италианската граница. В мирно време, преминавайки през високопланинските проходи, ежегодно стотици хора намирали смъртта си. Естествено, започнали да се намират и самаряни, които решили, че си заслужава да отдадат живота си, за да спасят невинните жертви на планината. През X в. един млад човек основава високо в планината манастир, който се превръща в монашеска хижа на прохода Голям Сан Бернар. Всеки ден монасите с помощта на славните си кучета превеждали стотици пътници през прохода. Това е първата планинска спасителна организация и до днес се разказват легенди за подвизите на големите Санбернарски кучета и смелите им водачи. По-късно спасителните служби повеждат целенасочена борба с лавините. Съобщава се подробна информация за лавинната опасност, заграждат се опасните райони, изкуствено се събарят лавините, застрашаващи посещаваните райони. (В България, естествено, сме малко назад с материала, но поне си имаме спасителна служба.)

Все пак всеки носи глава на раменете си и единственият начин да си я запази за по-дълго е да я използва поне от време на време по предназначение. Това ще рече сам да се пази от лавините, преценявайки правилно ситуацията и взимайки адекватни решения. Сто процентова безопасност, разбира се, няма, но това се отнася и за всички други дейности на човека. Важното е да не дърпаме дявола за опашката, поемайки излишни рискове от глупост или незнание.

За падането на лавина са необходими


Склон и сняг

Всеки склон се характеризира с определен наклон. Теоретично лавина може да се откъсне на всякакви наклони, но най-опасни са склоновете с наклон 30-45 %. Когато наклонът е по-малък от 20 %, снегът трудно би нарушил своята стабилност, а на повече от 50 % не се задържат големи количества сняг. Много важни са също така повърхността на склона, неговото изложение и микрорелеф. Когато по склона има големи скални блокове, те успешно могат да задържат поне първите слоеве сняг, докато не бъдат напълно покрити. Дългата алпийска трева пък представлява най-добрата повърхност за падане на лавини. Когато склонът е покрит с клек, отначало той добре задържа снега, но когато бъде покрит от дебела снежна покривка, останалите под него кухини са опасни.

Що се отнася до снега, лавинната опасност зависи не толкова от количеството му, колкото от състоянието му, затова е необходимо познаването на някои основни негови качества. Като цяло снегът е изключително разнообразен като структура още при образуването на първичните ледени кристали в атмосферата – те са хиляди видове, да не говорим за това, че след метаморфозата (преобразуването) в снежната покривка, всеки от тези видове може да се преобрази в хиляди други. Това се дължи на многото фактори, от които зависи изграждането на кристала и твърде разнообразните условия, при които става това. Именно в това се състои принципната невъзможност да се определи кога ще падне една лавина, колко голяма ще бъде и какви поразии ще направи. Може обаче, използвайки дори и минималната информация, която непрофесионалист може да получи при оглед на снега и отчитане на някои други съществени фактори – температура, вятър, интензивност на снеговалежа и др., да се направи адекватна оценка на опасността, т.е. на вероятността за падане на лавина.

На първо място нека се запознаем с образуването и структурата на снежните кристали. Издигащите се в атмосферата водни пари постепенно се превръщат в малки капчици вода, които се изкачват нагоре толкова по-бързо, колкото по-голяма е температурната разлика между тях и въздуха, през който преминават. Издигайки се нагоре, капките преминават през все по-студени слоеве въздух и те самите се охлаждат. За да започнат да се превръщат в ледени кристали, не е достатъчно да достигнат 0 °С, тъй като в чистия въздух липсват достатъчно кондензационни ядра, около които да започне замръзването на кристала, и капките се преохлаждат до минус няколко градуса. Образуването на ледения кристал започва едва при температура под –10/– 12 °С на височина между 6000 и 11 000 м. Когато ледените кристали започнат да падат през по-долните слоеве въздух, които са по-топли и по-наситени с водни пари, от всеки от ъглите на шестоъгълния кристал започват да израстват връхчета, като така се образуват снежинките, които познаваме. Колкото по-близка до нулата е температурата (дори до +1/+2 °С), толкова по-големи стават снежинките. Планинският релеф също влияе на образуването на снежинките. По билата и върховете вятърът пренася повече влажни маси и количеството валежи е по-голямо. При определени условия могат да се образуват и кристали на суграшица. Това става, когато по пътя си надолу леденият кристал улови капка вода, която замръзва. Получават се сферични ледени кристали с големина от два до пет милиметра. Слоят, натрупан от суграшица, дори и тънък (2-5 см), е твърде нестабилен и представлява идеална повърхност за падане на лавини от следващи снеговалежи.

Вече навалелият сняг най-общо се разделя на нов и стар. Нов сняг е този, в който могат да се различат първоначалните форми на ледените кристали. Видът на новия сняг изключително много зависи от температурата.

При температура от –15/–18 °С вали т.нар. “див” сняг. Той не образува снежинки; кристалите му са големи, натрупаният от него пласт е пухкав, много лек и с изключително голямо съдържание на въздух (97-99 %) и има плътност от 10-30 кг/куб.м. При тупване с ръка се разпръсва като облак.

“Сухият” сняг вали при температура от –8/– 10 °С. Той има плътност 30-60 кг/куб.м. От него трудно може да се направи топка.

При температури, близки до 0 °С, вали “мокър” сняг. Когато е нов, тежи около 60-150 кг/куб.м.

Повърхностният скреж също се причислява към новия сняг. Образува се от водните пари, които излизат от по-дълбоките и по-топли слоеве на снега при студено и тихо време. Те кристализират върху повърхността на снега и образуват нова покривка от големи блестящи кристали. По слънчевите склонове той се топи веднага, но по северните се задържа и образува тънък трудноопределим пласт, който поради минималното си сцепление със следващите слоеве образува подложка за свличане на лавини.

С течение на времето по-бързо или по-бавно, в зависимост от условията (най-вече от температурата), кристалите на новия сняг се променят и той става “стар”. Това става вследствие на собствената му тежест, влиянието на температурата, движението на водните пари и др. В стария сняг също могат да се откроят няколко основни типа кристали:

- едрозърнест – диаметър на зрънцата над 2 мм, среща се в дълбоките пластове, има много малко сцепление и представлява добра основа за падане на лавина;
- ситнозърнест – намира се в средните пластове сняг;
- фирн – сняг, който многократно е разтопяван и е замръзвал отново. Преди да стигнем до най-опасния вид сняг, е редно да споменем няколко думи за процесите, които преобразуват снега. Това са т.нар. разграждаща и изграждаща метаморфоза.

Кристалите на новия сняг са крехки и нестабилни. Поради взаимния им контакт и натиска на по-горните върху по-долните кристали, техните връхчета се чупят и кристалите опростяват формата си. Освен това ледът от лъчите на кристала сюблимира (изпарява се) и кондензира, като замръзва в центъра на кристала. Това представлява слягането на новата снежна покривка. Този процес трае докато всички снежинки придобият закръглена форма с размери 0,1 – 1 мм. При слягането на снега неговата плътност се увеличава, новообразуваните частици се сближават, имат по-голяма контактна повърхност и по-плътно прилепват една към друга. Това прави снега по-твърд и стабилен. Този процес продължава от един до три дни при нормални условия, като се извършва толкова по-бавно, колкото по-ниска е температурата. При – 40 °С на практика се прекратява. Това ще рече, че при много ниски температури и тихо време слягането на снега може да изисква много повече от няколко дена.

За тези 2-3 дни обикновено дебелината на новата покривка намалява наполовина. Важно е да се знае, обаче, че по време на този динамичен процес в структурата на снега настъпват много промени и преди да е завършил, снегът е изключително нестабилен. На това се дължи фактът, че 80 % от лавините падат по време на и непосредствено след снеговалежа. През този период не трябва да се предприемат никакви походи по маршрути, по които има и най-малка лавинна опасност. И все пак процесът на разрушаващата метаморфоза е относително кратък в сравнение с другия вид метаморфоза – изграждащата. Тя се извършва от водните пари при движението им нагоре в снежната покривка. В снежната покривка съществува голям температурен градиент във вертикална посока. До земната повърхност снегът е с температура 0 °С и с изкачване нагоре температурата спада, за да достигне температурата на въздуха на повърхността на снежната покривка. Освен това, снегът е добър изолатор, затова температурата му в не най-горния слой е относително постоянна.

При издигането на топлия и наситен с водни пари въздух, той достига до все по-студени слоеве сняг, където кондензира и отново се превръща в лед, надграждайки закръглените кристали на стария сняг. Така тези кристали нарастват до 2-4 мм, като постепенно придобиват формата на кухи, обърнати надолу чашки с шестоъгълна основа и гладка стена. Тези кристали не се свързват по никакъв начин помежду си и образуват т.нар. “плаващ” сняг. Наличието на такъв слой “плаващ” сняг на склона действа като лагер за лежащите над него пластове и е най-опасната подложка за лавини тип “снежни дъски”. Кристалите са лесни за разпознаване, тъй като в шепа се изсипват като захар, но поради това, че обикновено се намира на голяма дълбочина, плаващият сняг трудно се открива. Това може да стане чрез сондиране или чрез направата на снежен профил.

Поради собствената си тежест и особено при пренатоварване горните слоеве “пропадат” върху слоя “плаващ” сняг и при това се чува характерен звук от слягането на снега и излизащия от кухия слой въздух. Този звук е съвсем различен от звука от обувките при ходене и лесно се разпознава, ако човек внимава. Когато това се случва на равна повърхност, ако се вгледа човек, може дори да види пропадането на снега с няколко сантиметра в радиус от няколко метра. Ако това се случи, обаче, на склон, то по всяка вероятност е последното нещо, което се случва с този склон, преди да се превърне в лавина. И точно тези 1-2 секунди са тези, които могат да бъдат използвани от човека, ако той е готов за това, за да се спаси от екстремното преживяване, което рядко завършва благополучно. Подобни кристали могат да се образуват и в средните слоеве на снега, когато водните пари достигнат до много плътен слой, през който не могат да преминат.

Поради това, че образуването на “плаващия” сняг зависи основно от температурния градиент в снежната покривка, се наблюдава парадоксът, че повече такива лавини падат в по-безснежни години. Тогава снегът е по-тънък и изменението на температурата за единица дебелина е по-голямо. Статистиката също показва, че в такива години жертвите от лавини са повече. Затова най-глупавото разсъждение би било,че на 1 м сняг нищо не може да ни се случи. А за “плаващия” сняг трябва да се знае и че неговите кристали не се променят – веднъж образуван, той остава опасен до стопяването си през пролетта.

Естествено, основна роля при образуването на лавините има количеството новонавалял сняг. Има опити условно да се оцени опасността в зависимост от количеството нов сняг.

15-30 см – слаба опасност по отделни склонове.
30-50 см – значителна опасност по опасните склонове.
50-100 см – голяма опасност по всички потенциално опасни склонове.
100-150 см – опасност за населени места и лавини по необичайни пътища.
над 150 см – опасност от катастрофални лавини. Обявява се бедствено положение.

При образуването на снежната покривка освен количеството навалял сняг, огромно значение има транспортната дейност на вятъра. На нашата територия преобладаващите ветрове са югозападни. Това е причината основните снегонатрупвания да са по северните склонове. Дори при малко количество сняг (40-50 см) на северните склонове и особено в улеите е нормално да натрупа 3-4 м. Също така вятърът е единственият виновник за образуването на снежни козирки, които са добри потенциални детонатори за лавините. Особено опасни са не толкова самите козирки, които имат сравнително малка маса, а огромните снегонатрупвания непосредствено под тях, наречени “клин” на козирката. Понякога вятърът може да бъде и помощник на планинаря в предпазването му от лавини. Първо, той добре “измита” билата и изпъкналите форми, като по този начин показва верния път. Освен това, релефът, който понякога се образува върху стария сняг, спомага за по-доброто захващане на новия слой и предотвратява подхлъзването му в бъдеще. Интересно е да се знае, че най-голям принос към снегонатрупванията има вятърът със скорост 8-17 м/с. При по-силен вятър (над 25-30 м/с) той разнася снега на големи разстояния и натрупванията по подветрените склонове не са толкова големи. (Но не разчитайте много на това!).

За вероятността от падане на лавини влияе и начинът, по който е натрупан снегът. Колкото по-интензивен е снеговалежът (колкото по-голямо количество сняг се натрупва за единица време), толкова по-голяма е вероятността от падане на лавини непосредствено след него. От друга страна, по-монолитна и здрава снежна покривка се образува, когато е изградена от малко на брой, но продължителни валежи, отколкото ако е от множество тънки слоеве.

Друго свойство на снега е съдържанието му на течна вода. Когато тя е малко, тя способства за по-доброто сцепление между кристалите и заздравяването на снежната покривка. Ако, обаче, снегът е “наситен” с вода, т.е. всички пространства между кристалите са запълнени с вода, то този слой става изключително нестабилен и представлява добра основа за падане на лавини. Обикновено това се случва пролетно време в най-долните пластове и тогава се откъсват огромните основни лавини, носещи пръст, камъни и дървета, разрушавайки всичко по пътя си,включително и вековни гори. Понякога такива лавини стигат близо до планинските села и се стопяват чак през лятото. Повечето от читателите може би са виждали пътеката над Партизанска поляна в посока Кобилино бранище, която представлява изрязана просека във вековни дървета, разхвърляни като кибритени клечки.

Както не може да бъде описана всяка снежинка, така не могат да бъдат описани и всички възможни


Лавини

За тях е необходимо да се знаят някои основни понятия и видове. На първо място, те могат да бъдат разделени на пластови и основни според това дали се откъсва отделен пласт или цялата снежна покривка. Без съмнение, последните са много по-впечатляващи и мощни, понякога разрушават пътища, влакови релси, населени места и т.н., но статистиката показва, че 90 % от нещастията с туристи, алпинисти и скиори са причинени от пластови лавини от пръхкав сняг и снежни дъски. След това можем да разделим лавините по начина им на движение. Те могат да се движат по повърхността на склона или във въздуха. Последните се наричат прашни лавини. При достигане на една критична скорост от 85 км/ч, независимо от какъв сняг е съставена, лавината започва да се движи във въздуха, а не да пълзи по склона. Това не е облачето сняг, съпровождащо сухите лавини от пресен сняг, когато минават през каменни прагчета, а е цялото количество сняг, притежаващо огромна сила и енергия. Огромният им разрушителен ефект се дължи на това, че тяхната скорост стига до 300 км/ч, а енергията, както бихме могли да проверим от учебниците по физика, зависи повече от скоростта на едно тяло, отколкото от масата му: E = mv2/2. А скоростта на турбулентните движения на снега във вътрешността на лавината могат да надхвърлят 500 км/ч. Освен това, движещият се сняг увлича огромно количество въздух, като по този начин масата на лавината се увеличава. С това се обяснява “взривяването” на всичко, което се изпречи на пътя на лавината. Ударната вълна на тези лавини може да се разпространи много по-далеч от самата лавина и да разруши както палатките на някой лагер, така и многогодишна гора. И отново, въпреки тази зрелищност, опитът показва, че много повече са жертвите на “безобидните” на вид лавини.

По начина на откъсване лавините могат да бъдат от една точка (обикновено от скали, ръбове, козирки), които са лавините от пръхкав сняг; или с откъсване от широк фронт – лавини тип снежни дъски. Първите се откъсват обикновено по време на и непосредствено след валежа – както вече споменахме, тогава падат 80 % от всички лавини. Също така това се случва и при навявания от вятъра, както и при активно снеготопене. Формата им е капкообразна, а скоростта им, ако са от сух сняг, е около 40-50 км/ч, а ако са съставени от мокър – 20-25 км/ч. При спирането на последните цялата им маса се “бетонира” и самоосвобождаването е на практика невъзможно. Имат много голяма плътност – до 600 кг/куб.м и съответно твърде малко въздух за оцеляващия. Когато, обаче, склонът е дълъг, стръмен и има много сняг, тези лавини могат да достигнат много по-големи скорости, а налягането, което упражняват върху препятствията по пътя си, достига до 20 т/кв.м. Обикновено тези лавини се движат по познати и лесно различими пътища по улеите и човек лесно се предпазва от разрушителната им сила, ако насила не се завре на такова място.

Снежните дъски са едни от най-коварните лавини за практикуващите зимни спортове. Всеки здравомислещ човек може да спазва елементарните правила като това да не тръгва след снеговалеж и да не пресича напечени от слънцето лавинни улеи, но снежните дъски не се подчиняват на тези правила. Характерен пукот привлича вниманието ни, по снега пробягва “мълния” и в следващия момент целият склон се движи надолу. Лавината тръгва едновременно и под, и над нас. След няколко секунди монолитната снежна маса представлява хиляди летящи надолу снежни блокове. Могат да бъдат големи колкото футболна топка или колкото локомотив. Това са лавините, които взимат най-много жертви сред туристи, алпинисти и скиори.

Характерното за тези лавини е, че още при снеговалежа под действието на вятъра се образува плътна, пресована снежна покривка, която има добро вътрешно сцепление, но слаба спойка с предходния пласт. Обикновено това става на подветрените склонове, където се натрупва голямо количество сняг. Понякога, обаче, може да се образува в негативните (вдлъбнати) форми на релефа и по наветрените склонове. Тогава се открива трудно, освен ако човек не е добре запознат с микрорелефа на местността.

Поради уплътняването на снежните кристали, както и силното им деформиране, разграждащата метаморфоза се забавя и трае около 8 дни при температура – 3/– 5 °С. От друга страна, плътният сняг представлява бариера за излизащите от дълбочина водни пари и така спомага за образуването на плаващ сняг под дъската.

Поради плавното слягане и т.нар. пълзене на снега надолу, което се извършва с незабележима скорост (няколко сантиметра на ден), в монолитната снежна маса се образуват области, в които има голямо напрежение. Обикновено това става там, където започва и завършва стръмната част на склона. Именно оттам се “задейства” лавината. Дори и при най-малкото натоварване или “прерязване” на снежния пласт от ски или стъпки.

Най-голямата трагедия с български алпинисти се разиграва на 16.12.1965 година. Зимата е била безснежна. Планината по описанието на хората е била почти гола. А лавината е била малка, едва стотина метра. Загиват единадесет алпинисти. От шестнадесет. И склонът е бил малък ,и снегът е бил малко – там, където може би е взето фаталното решение в началото на склона, е бил едва 10-15 см. Там е било и слабото място на лавината, на което групата е отрязала подпората на лавината. А горе, в средата на склона, където лавината се е откъснала, след като е била натоварена от голямата група хора, дъската е била дебела над 150 см. Но макар и да изглежда невъзможно предвиждането на такова нещастие, това не е точно така. Лавината пада на южния склон на вр. Орлето, след като в продължение на няколко дни, въпреки относително малкото количество сняг, северният вятър е натрупал големи количества по южните склонове и е претоварил допълнително вече образуваната дъска. Допълнителен натиск са оказали алпинистите, които са се движили накуп по лавината.

През пролетта падат лавини от мокри снежни дъски. Обикновено това става в часовете, когато слънцето нагрее южните склонове и снегът се насити с вода, която представлява истинска водна пързалка за лежащите върху нея пластове. В снежните дъски, поради това, че между блоковете има въздух, като цяло човек има по-дълго време на живот. От друга страна, обаче, те предизвикват най-много смъртни случаи поради тежки травми.

Съществуват някои


Основни правила

за избиране на пътя в лавиноопасни райони ,независимо от каква точно лавина сме решили да се пазим. Първо, когато вървим по и без това опасен склон трябва да се стараем да не го изнервяме допълнително. Това ще тече да се движим право нагоре или надолу в края на склона без да правим тегели по хоризонталата. Когато траверсираме склона близо до ръба на снежната покривка, трябва да правим това възможно най-високо и близо до билния ръб или скалите, под които минаваме, независимо от това, че трябва да се обикаля по няколко метра нагоре – надолу, следвайки микрорелефа. Обикновено лавините се откъсват малко под ръба на снежната покривка и оставят тясна относително по-безопасна ивица непосредствено до него. Винаги трябва да избираме изпъкналите форми на релефа и никога улеите. Ако това все пак се налага, трябва да избираме между бързото преминаване на улея през средата му и по-трудното, но по-безопасно придвижване по стената му. Обикновено за предпочитане е второто. Когато по склона, който пресичаме, има скали или клекови островчета, трябва да се движим възможно най-бързо между тях.

Когато навлизаме в опасния склон, трябва да вземем всички възможни мерки за безопасност. Задължително проверяваме лавинните уреди, ако разполагаме с такива, закопчаваме връхните дрехи (не малко смъртни случаи в лавините се дължат на хипотермията), освобождаваме каишките на щеките и автоматите, ако сме с панти, коланите на раниците и всичко останало, което може да ни пречи при борбата за задържане на повърхността на лавината. Навлизането в опасния склон става задължително един по един, като всеки следващ навлиза в опасната зона, след като предният я е напуснал. По този начин, ако лавината падне, всички ще имат възможността да търсят един затрупан, вместо един-двама случайно оцелели да търсят всички останали. По време на движението вниманието на всички останали е съсредоточено върху придвижващия се човек и склона над него. Ако започне да пада лавина, първият, който я види, вика “Лавина!” и всички внимателно следят движението на попадналия в нея. Много е важно да бъде запомнена точката, в която за последен път е бил видян затрупаният, и тази, в която лавината го е понесла. Когато се организира търсенето, то ще започне под точката, в която за последно е видян човекът и ще има най-голяма вероятност да бъде открит по продължението на правата, съединяваща двете точки.

Ако попадналите в лавината сме ние, е трудно да се каже точно как бихме могли да се спасим, но това със сигурност няма да стане с молитви. Трябва максимално енергично и с всякакви движения да се мъчим да се задържим на повърхността на снега през цялото време, като се опитваме да запазим ориентацията си за пространството. Много е важен моментът, в който снежната маса спира. Той трае не повече от няколко секунди, но се усеща и може да бъде използван. В този момент човек трябва да направи максимален напън да достигне повърхността на лавината със скокообразно движение, за да остане на нея при спирането й. Другото много важно нещо е позата ,в която ще бъде “замразен”. Ако човек е свит, той има максимална сила, за да се опита да се самоосвободи, и губи най-малко топлина при престоя си под снега. Освен това има шанс да запази малка кухина, в която да диша. Ако в този момент е неподготвен и лавината го затрупа в неудобна поза, самоосвобождаването му може да е невъзможно дори на 10 см под снега. Когато сме под снега, малко е вероятно виковете ни да бъдат чути. Затова не трябва да се вика безразборно, а само когато чуем, че близо до нас има спасител. Най-опасното нещо е бързо свършващият кислород. Затова не бива да се борим със съня, ако сме установили, че не можем да си помогнем сами. Когато човек заспи и се преохлади, има много по-голям шанс да оцелее до намирането му.

Освен гореспоменатите лавинни уреди, съществуват други импровизирани средства, с които може да се помогне на спасителите. Най-елементарното такова е т.нар. лавинен шнур – тънко ярко оцветено въженце с дължина 20-30 м, на което трябва да са отбелязани метрите и посоката, в която е завързан затрупаният. Съществува и т.нар. “avalanche airbag”, която представлява голям яркочервен балон, който се надува за секунда при падане на лавина. Той е надеждно средство за бързото намиране на пострадалия, но тежи 2-3 кг. Съществуват и спасителни жилетки, които представляват специална система за отвеждане на употребявания въздух към гърба и по този начин предотвратяват обледяването на кухината около носа и устата на затрупания, което спира притока на кислород.




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.

Снежен профил. Снимката е от 2-дневния курс по зимно планинарство на Вихрен организиран всяка зима от Школа по катерене и алпинизъм "Вертикален свят"


Битката с времето

Преди малко говорихме за вероятности. Вероятността да падне лавина тук е едиколко си процента; това да стане точно сега е по-малка. Но когато се случи, тези теории не вършат работа. В този момент вероятността е 100 %. Тогава за затрупания има само един шанс – да бъде намерен [b:dab17755]бързо[/b:dab17755]. Преди да споменем какви са начините за спасяване, за да е наясно човек за какво става дума, нека обърнем внимание на графиката, която показва вероятността за намирането на затрупания жив към изминалото време. До 15-тата минута, вероятността за намиране на човека жив е почти 80%, а след това рязко намалява и след час клони към 0. Вижда се, че всяка секунда след първите петнадесет минути обрича човека на смърт. А да се намери и извади толкова бързо човек съвсем не е лесно, дори за подготвени хора. За неподготвени граничи с невъзможното.

Първото и най-важно правило, независимо от начина, по който ще се организира спасяването, е то да започне незабавно от останалите незасегнати от инцидента. Животът на затрупания е единствено в техните ръце и те носят цялата отговорност за последиците от своите действия. Но освен да има ясното съзнание, че трябва да помогне, човек трябва да знае как. С викането на планинските спасители съвсем няма да спасим човека. Дори и най-развитите планински служби, които имат по няколко патрулиращи хеликоптера, пристигат на мястото на инцидента обикновено след повече от час. Тогава вероятността за намирането на жив човек бавно приближава нулата. Да не говорим за българската служба, която все още се придвижва с УАЗ-ки и ски. Твърде много време отнема предаването на информацията, организирането на спасителния екип и транспортирането му до местопроизшествието. А имаме само 15 минути, ако искаме да спим с чиста съвест.

В борбата за бързото намиране на затрупани хората са измисляли какви ли не щуротии, но тук няма да проследяваме историята на тази борба, а ще се запознаем първо с това, което реално може да спаси човешкия живот – т.нар. лавинен уред.


Лавинният уред

представлява предавателно-приемателно радиоелектронно устройство, с което се локализират затрупаните. В България е познат като “пипс” от името на една от фирмите-производителки “PIEPS”. Съкращението от думите “Apparaille pour rechercher des victims d’avalanches” е дало използваното по света име ARVA. Какво представлява ARVA? Това е малък радиопредавател, който може да работи в режим предаване (излъчване) и режим приемане (търсене). Когато навлизаме в лавиноопасна зона, всички апарати в групата са включени на режим предаване. Ако стане нещастие, тези, които са останали на повърхността или са избегнали лавината, превключват своите апарати в режим търсене и незабавно организират спасителната акция. Търсенето с ARVA се разделя условно на три етапа: прихващане на сигнала, локализирането му в радиус от 2-4 м и точното му намиране накрая. Първият етап представлява първичното прихващане на сигнала в радиус 50-80 м от затрупания. В този етап, в зависимост от това, дали спасителят е сам или не, търсенето се организира по следния начин:

За сам спасител: Тръгва отдолу нагоре по лавината, като прави серпентини по хоризонталите през 20-30 м до засичане на сигнал.

Ако спасителите са няколко, те се подреждат в редица през 30 м и тръгват отдолу нагоре по лавината. Тази схема се изпълнява от всеки спасител, докато той засече сигнал (това може да стане още при включването на уреда, ако сме близо до пострадалия).

След като уловим сигнала, трябва да разберем в каква посока се намира пострадалият и да се доближим максимално до него. Тук има два метода. Първият е много прост. Нарича се метод на кръстовете. Тръгваме в една посока (тази, в която сме вървели при засичането на сигнала) и вървим в нея. Сигналът се засилва и в един момент започва да отслабва. Когато усетим това се връщаме до мястото, където е бил максимумът и тръгваме перпендикулярно в една от двете посоки. Ако сигналът се засилва, продължаваме, а ако отслабва – тръгваме в обратната. По този начин след 2-3 повторения на това упражнение се доближаваме на 2-4 м от пострадалия. Тук трябва да споменем нещо много важно, свързано с принципа на действие на тези уреди. В уреда има антена, от която се излъчва сигналът. Вълните се разпространяват по определен начин.

Ако антената на приемника е успоредна на тази на предавателя, тя ще приема по-силен сигнал, отколкото ако е перпендикулярна на него. Затова при този метод, за да не се заблуждаваме, е изключително важно да не променяме ориентацията на нашата ARVA. От самото начало намираме положението, в което сигналът е най-силен, избираме си ориентир за тази посока (връх, дърво, скала или нещо друго) и независимо от посоката, в която вървим, уредът винаги е насочен към ориентира.

Вторият метод използва именно това свойство на предавателите. Нарича се “метод на силовите линии”. Когато тръгнем, държим предавателя в избраната ориентация. След като поотминем максимума, не се връщаме, а леко завъртаме ARVA-та (на не повече от 45°), като следим за това, дали сигналът се усилва или отслабва. Тръгваме в това направление, в което сигналът се усилва. След няколко метра отново коригираме посоката и така по една дъга достигаме директно до пострадалия. Този метод е много бърз, но изисква голяма предварителна подготовка и тренировки.

И така, по един от тези два метода сме локализирали мястото, под което е заровен човекът, с приблизителна точност 2-4 м. Третият етап е да се огради възможно най-малката повърхност, под която със сигурност е човекът. Използва се принципът на метода на кръстовете. Приближаваме уреда максимално близо до снега (запазвайки ориентацията му) и започваме да го движим напред-назад, като отбелязваме с черти къде сигналът отслабва. Същото правим наляво-надясно. По този начин, ако търсената ARVA не е много дълбоко (до 1 м), можем да оградим квадрат със страна 50-60 см. Колкото по-голяма е дълбочината, толкова по-голяма е площта, в която улавяме еднакъв максимален сигнал. След това с помощта на лавинната сонда откриваме точното място на затрупания и веднага започваме да го откопаваме. Първият етап зависи главно от големината на лавината и от късмета ни, но рядко продължава повече от минута-две (при търсенето на първоначалния сигнал се движим максимално бързо и дори тичаме). Вторият и третият етап трябва да завършат за не повече от 3-4 минути. Като прибавим и първите 1-2 минути, в които организираме и започваме търсенето и няколкото минути, необходими за откопаването на човека, виждаме, че времето, дори и с този най-съвършен уред е преброено до секунда и трябва да се действа максимално бързо и организирано, за да намерим човека навреме. За съжаление, тези уреди са твърде скъпи (над 200 – 300 долара) и представляват последна грижа на българския турист (в развитите държави застрахователните агенции не покриват разходите по спасителната акция, ако не сте снабден с такъв).

Когато не разполагаме с ARVA и не сме били достатъчно предпазливи, за да използваме лавинния шнур, единственият начин за търсене остава сондирането с


Лавинна сонда

Тя представлява сглобяема сонда от дълги по 40 см елементи с обща дължина от 200 до 400 см. Когато не разполагаме с такава, можем да си направим импровизирана от тънки алуминиеви пръчки или рейки на палатка ,или дори да използваме щеки, след като им махнем перцата. Но преди да пристъпим към сондиране, трябва внимателно да огледаме и ослушаме целия склон, тъй като не са редки случаите, когато е загивал човек, намерен едва при пристигането на планинските спасители, на който от снега се е подавал крак или ръка. След това започва претърсването по най-вероятните места – на линията между точката на увличане и точката, в която затрупаният е видян за последно; и пред и зад различни препятствия (дървета, скали и др.). Сондирането може да се извършва грубо и фино. Първото се прави през 75 см, а второто – през 25 см. При него шансът за пропускане на затрупания е почти 0, но е много по-бавен. При грубото сондиране вероятността за намиране на човека е над 75 %. В наши дни са разработени и други методи за търсене чрез сондиране, но те представляват цяла наука и тук не можем да ги разглеждаме подробно. При всички методи основно правило е един човек да ръководи сондирането и всичко да се прави под негова команда, като се претърсва постепенно, точно и без пропуски, а не да се дупчи кой където хване.

Изключителен принос за спасяването на човешкия живот, когато другарската помощ не е достатъчна, имат


Лавинните кучета

Наследниците на легендарния санбернар Бари са способни да извършат истински чудеса от храброст за спасяването на хората. Едно куче претърсва за 30 мин площ, която 20 души сондират за 4 часа. А първоначалният оглед, който цяла група спасители прави за около 15-30 мин, само куче прави за 5-10 мин. Когато е останал повече от един незасегнат човек и първоначалното претърсване не даде резултат, един или двама от групата, в зависимост от терена и условията, се изпращат до най-близкото място, откъдето може да бъде подаден сигнал за инцидента. Ако в групата има подходяща радиостанция или мобифон (който засега е със значително по-добро покритие в планините в България), можем да си спестим допълнителния излет.




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.


Както видяхме, има някои основни съоръжения (ARVA, лавинна сонда), които не тежат много и са една от малкото гаранции за човешкия живот в такава ситуация. Към тях спада и


Лавинната лопатка

Копаенето с голи ръце е неефективно и представлява безрезултатен героизъм, с който трудно можем да помогнем на попадналия в беда. Тези лопатки са леки (400-600 г), но за съжаление, цената им се движи от 70 лв нагоре. Ако не разполагате с такава, ще се наложи да импровизирате, но внимавайте с употребата на сечива, за да не нараните заровения. Удобни за копаене могат да бъдат снегоходките.

Основната причина за високата лавинна смъртност е задушаването поради липсата на кислород. Също така, обаче, около 20 % от смъртните случаи са загинали по време на падане на лавината поради тежки контузии. При дълъг престой в лавината пък, до.


Голяма част от нещата описани в тази лекция ще бъдат засегнати и демонстрирани в 2-дневния курс по зимно планинарство на Вихрен, който организира всяка зима Школа по катерене и алпинизъм "Вертикален свят"


Споделяне във Facebook

Оценка (): Видяна е 3180 пъти



ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ





ОЩЕ СТАТИИ ОТ РАЗДЕЛ Разни:
Едно изкачване на връх Вихрен през зимата на 2005 година
Криб Гох
С въже до върха и с хеликоптер надолу
Джак и стената за катерене
Канад(ски) истории
Свирепа арена - Айгер
Лека разходка до Мальовица
10 катерачни снимки
Да се изкачиш над облаците
Бъдещето на алпинизма


Важни новини !!!


  • 21/03/2018

    Представяне на новата серия дрехи за дъжд на Black Diamond

    коментара


    Представяне на новата серия дрехи за дъжд на Black Diamond
    С това филмче и кратко описание на новите продукти искаме да ви представим новата серия дрехи за дъжд на Black Diamond, които са едновременно водозащитени, вятъроустойчиви, дишащи и разтегливи.
  • 27/06/2017

    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ

    коментара


    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ
    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ с познания в сферата на планинарството, катеренето, алпинизма, планинското бягане и екстремните спортове. ОТГОВОРНОСТИ: - Приветливо и учтиво посрещане на клиентите в търговския обект; - Информиране и консултиране за стоките и услугите в търговския обект, по телефона, онлайн по имейл и във фейсбук; - Поддържане на търговски вид на стоките
  • 11/02/2018

    Адам Ондра направи първия флаш в света на 9а+

    коментара


    Адам Ондра направи първия флаш в света на 9а+
    Adam Ondra премина флаш Super-crackinette, 9a+, в сектора Praniania в Saint Leger du Ventoux, Франция. Alex Megos направи първото изкачване на маршрута през октомври 2016. Според Fanatic climbing маршрута няма истинска трудност, само около 25-30 движения по много непрекъснато трудно и на пръсти катерене в голям надвес, където най-трудната част идва точно преди свързването на директния старт с оригинални ...
  • 24/10/2017

    Angela Eiter стана първата жена в света преминала 9b

    коментара


    Angela Eiter стана първата жена в света преминала 9b
    Австрийската катерачка Angela Eiter стана първата жена в света изкатерила 9b, с нехйното преминаване на маршрута La planta de shiva, изкатерен за първи път свободно през 2011 от Адам Ондра в района Villanueva del Rosario в Испания.
  • 05/09/2017

    Adam Ondra изкатери първото в света 9c във Flatanger, Норвегия

    коментара


    Adam Ondra изкатери първото в света 9c във Flatanger, Норвегия
    На 3 септември Adam Ondra направи първото свободно изкачване на своя проект наречен Project Hard. Маршрутът се намира в пещерата Flatanger, Норвегия и 24-годишният чешкият катерач оцени като 9c. Това разбира се трябва да бъде потвърдено и чак след това 45-метровата линия ще стане първото в света 9c.
  • 05/06/2017

    Алекс Хонълд изкачи свободно соло Ел Капитан

    коментара


    Алекс Хонълд изкачи свободно соло Ел Капитан
    В събота известният катерач Алекс Хонълд стана първият човек, който изкачва Ел Капитан без да използва въжета или други обезопасителни съоръжения и извърши вероятно най-великото постижение в историята на чистото скално катерене.
  • 23/05/2017

    Kilian Jornet постави нов рекорд за скоростно изкачване на връх Еверест

    коментара


    Kilian Jornet постави нов рекорд за скоростно изкачване на връх Еверест
    Ски алпинистът и ултрабегач Kilian Jornet постави един нов рекорд за скоростно изкачване на най-високият връх в света - Еверест в раните часове на 22 май, качвайки се на върха за 26 часа. 29-годишният испанец премина по маршрута през Северната стена в едно единично катерене без използването на кислород и фиксирани въжета.
  • 10/05/2017

    Плащане с кредитни и дебитни карти

    коментара


    От днес вече ще можете бързо, лесно и сигурно да плащате своите онлайн поръчки с кредитни или дебитни карти през системата на Борика, без да заплащате излишни комисионни. Вече няма да е нужно да се регистрирате в различни разплащателни платформи и да преминавате през дълги процедури по оторизацията им. Магазин Вертикален свят изцяло покрива разходите по направените транзакции и същевремено получавате c ...
  • 20/12/2016

    Pete Whittaker на първото изцяло свободно соло с въже на El Cap за един ден

    коментара


    Pete Whittaker на първото изцяло свободно соло с въже на El Cap за един ден
    Pete Whittaker направи първото изцяло свободно соло изкачване на El Capitan в Йосемите за един ден, използвайки соло техники с въже. Pete изкатери класическият 37 въжета Freerider с трудност 5.12d за 20 часа и 6 минути. Той беше преминал маршрута флаш през 2014. Само два предишни опита за изкачване на Ел Кап изцяло свободно соло с въже са направени до сега. Те също бяха по Freerider като съответно беше ...
  • 06/12/2016

    Онлайн катерачно състезание

    коментара


    Вертикален свят с подкрепата на магазин Вертикален свят организират първото по рода си в България онлайн катерачно състезание. Състезанието ще се проведе в периода 1 януари - 31 март 2017 година. За да участвате в състезанието е необходимо да осъществите следните стъпки: 1. Да се регистрирате в сайта като потребител 2. Да се логнете с потребителското си име 3. Да отидете в страницата на класацията - htt ...



Последни новини !!!


  • 07/09/2017

    Новата автобиографична книга на Алекс Хонълд "Сам на скалата"

    коментара


    Новата автобиографична книга на Алекс Хонълд
    Излезе от печат автобио-графията на безапе-лационния символ на съвременното катерене Алекс Хонълд. Защо го правиш? Не се ли страхуваш, че ще умреш? Два въпроса, с които Алекс Хонълд е обстрелван почти ежедневно. 32-годишният катерач е необяснима загадка – също като невъзможни ...
  • 23/05/2017

    Представяне на La Sportiva G5 по време на ISPO 2017

    коментара


    Представяне на La Sportiva G5 по време на ISPO 2017
    La Sportiva G5 е ултра технична водозащитена обувка за височинен алпинизъм и работа навън в студени условия. Тя е лесна за обуване дори с ръкавици благодарение на новата системата от връзки Boa® в долната част на обувката и велкро лепенките в горната й част. Обувката е направ ...
  • 11/05/2017

    Представяне на новият челник Petzl Tikka Hybrid

    коментара


    Представяне на новият челник Petzl Tikka Hybrid
    Проста и компактна, новата TIKKA предлага 200 лумена яркост и широко разпръсване на светлината. С дълга продължителност на осветяването тя е практична за аутдор активности като къмпинг или трекинг, или за пътуване и също за ежедневни активности около дома или колата. Фосфорес ...
  • 06/01/2017

    Новата планинарска и фрийрайд седалка Petzl Altitude

    коментара


    Новата планинарска и фрийрайд седалка Petzl Altitude
    ALTITUDE е ултралека планинарска и скиорска седалка, която можете да сложите, докато сте със ски или котки на краката. Направена е с конструкцията WIREFRAME и тежи само 150 g.
  • 31/12/2016

    Нов смесен маршрут на Пиц Бадиле

    коментара


    Нов смесен маршрут на Пиц Бадиле
    На 16 ноември 2016 Marcel Schenk и Simon Gietl направиха първото изкачване на Amore di Vetro (800 метра, M5, R) - един нов леден и смесен маршрут на Североизточната стена на Пиц Бадиле.
  • 03/12/2016

    Black Diamond представя новият Camalot™ Ultralight

    коментара


    Black Diamond представя новият Camalot™ Ultralight
    Двуосният Black Diamond Camalot ™ беше създаден през 1987 и това беше революция в света на катеренето. Но сега отново екипът на BD се опита да предефинира стандарта на това осигурително средство. Какъв е резултатът? Един изцяло нов Black Diamond Camalot™ Ultralight - сега с 2 ...
  • 07/11/2016

    Новата седалка Black Diamond Zone

    коментара


    Новата седалка Black Diamond Zone
    Новата седалка Black Diamond Zone е създадена предимно като най-висок клас седалка за спортно катерене, но също така има халки за закачане на инвентарници за ледено катерене, което я прави подходяща и за други типове катерене. Технологията Fusion Comfort увеличава комфорта в ...
  • 03/11/2016

    Представяне на La Sportiva Skwama

    коментара


    Представяне на La Sportiva Skwama
    В това ревю Neil Gresham, Adrian Baxter и Stu Littlefair говорят за най-новата катерачна иновация на La Sportiva, технологията "S-Heel", която е част от новите модели еспадрили Skwama и Otaki. Skwama са чувствителни, пасващи удобно, меки катерачни обувки идеални за топ постиж ...
  • 03/04/2008

    Снимки от Кавказ

    коментара


    Галерия със снимки от Кавказ.
  • 01/04/2008

    Български катерач загина в Канада

    коментара


    29-годишен български катерач загина при планински инцидент в канадската провинция Британска Колумбия. Ивайло Минков е опитвал да изкачи заедно с приятелката си заледен връх в Маунт Денис, информират местни медии. Българинът обаче се изпуснал и паднал от около 30 м височина. Неговата приятелка, която единствена го придружавала в изкачването, не ...


Black Diamond Equipment


Affiliate Program  -  Линкове  -  Реклама  -  Абонамент  -  Препоръчайте ни  -  RSS

Вертикален Свят ЕООД © Copyright 2001-2018

Sitemap