You have an error in your SQL syntax; check the manual that corresponds to your MySQL server version for the right syntax to use near 'AND activation = 1 AND admin = 1' at line 1 Четвъртия Връх - Вертикален свят
Вертикален свят
Школа Курсове Изкачване Трекинги Календар Магазин Кой какво Гидовник Дневник Класации Видео Галерия Статии Новини
   Вие не сте регистриран потребител !   Вход и регистрация в сайта   
×
Екипът на Вертикален свят Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване с първият български информационен портал за катерене и алпинизъм, онлайн от 1 декември 2001 година.

Четвъртия Връх



Dierdre Wolnick  |  Редактирана на 31/10/2013





[i:6e62f5ba]Катерачния екип майка и син (въпреки, че Алекс катери с майка си само в почивните си дни)

Всички четири мечтани върхове вече изкачени – Какъв по-добър и по-величествен начин да започна седемдесетото си десетилетие?[/i:6e62f5ba]

Прокраднах поглед надолу към езерото Теная, стъклено, небесно синьо, далече под мен на 2500 метра, груб бял гранит ме заслепяваше докъдето ми стигаше погледа нагоре. Това беше моята вселена. И тогава се усетих. Бях го последвала до тук горе без да съм вързана на въже.

Не би ли трябвало една майка на моите години да има повече акъл?

Преди четири години, когато започнах да катеря помъдряла на 57 години, си направих списък. Никога не го наричах bucket list (неща, които да свърши човек преди да умре) – депресираща мисъл е тази камбана (bucket) – знаех че някой ден, преди ставите ми или дробовете ми започнат да протестират много силно, аз ще успея да направя четири изкачвания, който ме привличаха от първия път, когато прочетох за тях – Халф Доум, Кътидръл Пийк, Матес Крест и това чудовище Теная Пийк.

Но нека погледнем реално на нещата – може ли майка на 60 и нещо години, която тепърва е започнала да катери и която прекарва дните си в преподаване в училище или на компютъра, пишейки книги, наистина да очаква да покорява върхове? Това беше депресиращата страна на катеренето, знаех че вече бях прекалено стара и извън форма.
Сърцето ми обаче биеше малко по-бързо всеки път, когато видех някой от „моите” върхове в някое списание, или чуех как катерачи говорят за тях. И така, знаейки, че вероятно това няма никога да се случи аз ги сложих в списъка ми с мечти, четирите „върхове”, най-високите, най-красивите за окото, и най-запомнящите се върхове в парка Йосемити – игралната площадка на сина ми (Алекс Хонълд).

Когато той ми предложи да изкачим Халф Доум една година след като започнах да катеря, реших че се шегува. Моето начинаещо катерачно сърце подскочи, не осъзнаваше ли той колко извън форма бях аз? Колко слаба? Колко страхлива? Колко стара?

Какво високомерие, никога не бях изкачвала гранитна плоча преди Снейк Дайк, която е десет въжета от нищо друго освен плочи и стена. Никога не бях катерила такава стена. Следващата година той ме изводи по Кътидръл – но не нарочно. Ние отидохме там главно защото, гледайки ме да издъхвам без дъх, той беше сигурен, че никога няма да стигна три мили нагоре през гората до целта ми за деня, Матес Крест (разрастващите се зимни облаци също бяха добро извинение).

Вероятно той беше прав.

Но аз зачеркнах Матес от списъка ми с него следващата година – миналото лято. И за уикенда, когато беше моя рожден ден този септември, отново бях в Йосемити, на къмпинг с моето катерачно племе. Но този уикенд, моя обикновено прекалено зает, бързо движещ се син се случи да е също в Йосемити, изнасяйки лекция на някакви хора. Така се случи, че той намина да ни види, и остана в нашия лагер. А също така му беше и почивен ден, така че той предложи да ни изводи нагоре по Теная, четвъртия последен връх в списъка ми.
(За мен е ясно че той винаги ме води на моите най-луди, изморяващи и необикновени изкачвания в неговите почивни дни)

След като спрях с празнуването на добрия ми късмет – колко начинаещи катерачи имат шанса да следват най-смелия катерач в света някоя планина, на техния рожден ден? – натякващия ми вътрешен глас започна да ме преборва. Какво ме караше да мисля, че може да изкача 14 въжета за един ден? (Халф Доум беше десет, и аз се прибрах в лагера в единайсет и половина вечерта.) Какво ме караше да мисля, че тези стари дробове може да се справят с всички тези часове на такова трудно упражнение, до 3133 метра, при условие че съм карала от морското равнище предния ден? Или тези остарели колене, или … ? Трудно е да си избереш част на тялото която не прещраква, прискърцва или пука.

Всеки път, когато се запътя към Йосемити от Сакраменто, корема ми започва да се преобръща на вълни- заклещващи горещи проблясъци на съмнение: Аз не съм истински катерач, аз съм само учител/майка, която си играе на катерач. Аз съм измама. Вярно, седя в Lover’s Leap с приятелите ми... но те катерят с мен, за да са любезни нали? Нека да помогнем на майката на Алекс да се качи на стената. Ами, да, изводих Deception, това лято, всичките му три въжета, включително и „плашещия траверс”, както го нарича моето катерачно племе. Аз изкачих, това ужасно, мръсно минаващо през камини изкачване, но това беше просто късмет. Нали?

Мисля че родителите – особено майките, чийто тела се променят след събитието (хвърченето от едно настоение в друго, никога не ме караха да ми се гади преди да имам деца) – трябва да се научиш да се съмняваш докато децата ръстат. Предпазните инстинкти са тези, които позволяват на тези деца да израстнат безопастно. Ако родителите казваха сляпо да на всичко, вярваха на всичко, живота щеше да бъде прекалено луд. Прекалено непредвидимо опасен. Заради това ние се съмняваме. Ние се тревожим. Ние пазим.

Това оказва влияние на начина, по който старите катерачи – или поне тези, които имат деца – се изправят пред скалите. Научили сме се на предпазливост, която получателите на нашите грижи не могат да схванат. Така че Алекс върти очи, намалява темпото – но все още ме води нагоре, за да сподели своето царство от време на време.

Тази сутрин, слушах всички как обсъждат организацията за следващата сутрин, и не издадох войната, която протичаше в главата ми. Аз гласувах, няколко пъти, да тръгнем от лагера в 5:30, но те решиха 7:30. Никога няма да успеем, преди слънцето да е залязло! – крещеше малкия глас в главата ми. Нормално, в реалния живот, аз мога да заглушавам тези гадни гласчета до шепот. Но когато наистина е от значение, те стават натрапчиви. Никой друг обаче не ми се връзваше на акъла, така че пролазих в палатката (знаех кой) вероятно ще си счупи нещо опивайки се намери пътя надолу в тъмното на челник (чела съм всички тези истории, за това колко предизвикателно е слизането).




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.

[i:6e62f5ba]Партито по случай рождения ден с младата компания след нашето изкачване. Подаръка е на преден план газово котлонче, за бъдещите й къмпинг/катерачни експедиции. [/i:6e62f5ba]


Но сутрешното слънце е невероятен заличител на нощните страхове, и така тръгнахме в 7:30, или някъде там, скъсващи се да си бърборим. Ние всички следвахме Алекс сляпо, минаващи напряко през гората и пътечките на елени. Алекс заложи темпо, което не съзнава, но пък което ние старите смъртници, силно осъзнаваме, докато пъшкаме и се спираме да засмучен от тънкия въздух. Петима го следвахме, четири младоци и аз. Не на последно място. Най-отзад. Пъшкайки и въздишайки.

Да не можеш да вдишаш достатъчно въздух е като да се давиш. Бъдейки залята от много силни вълни в дните ми на плажа в Лонг Айлънд, когато бях млада, знам това чувство на отчаяние прекалено добре. И това ме държеше настрана от Матес, първия път. Това почти ме спря от първия ми маратон преди няколко години. Но нямаше да ме спре от четвъртия ми последен връх днес, със сина ми. На рождения ми ден.

Така, че пуфтях и чаках – няколко пъти – докато почувствах, че кислорода отново ми стига (като на Кътидръл), и ги последвах всичките нагоре и нагоре. И нагоре. В нито един момент не поглеждайки надолу (трябваше да изкача една трета от Халф Доум, за да ми стигне смелост да го направя). Началото на Теная е плочи – всъщност голяма част е толкова полегато че трима от нашата група го минаха фрий-соло. Шон, който е катерил едва година и половина успя да го направи. Меган и Ник, се опитаха да се вържат на въжето веднъж но решиха, че не си струва проблемите, и правеха компания на Шон. Аз се опитвах да не мисля за тях и къде са те, и какво правят; аз не се състезавах с никой друг освен себе си.

Но някъде около второ или трето въже, хвърлих поглед надолу към езерото и осъзнах къде сме.

„Мамка му!” Това е гласа, който изглежда се появява само когато съм на скалите и се колебая, чакайки ръцете и краката ми да спрат да се клатят. Сина ми никога не е чувал такъв глас.

Не го чу и днес, също, беше прекалено напред. Всички те бяха. Възхитата ги беше извела нагоре много по-бързо отколкото аз можех. Техния фокус беше върху това, което беше 14 въжета нагоре – сега 12, или може би 11- но моя беше доста по близо. Една грешна стъпка, и ще падна – не ще отскоча по всеки блок и издаденост на скалите, които подминах нагоре, чупейки всички кости, на които знам имената, и вероятно някои, на които не ги знам – надолу чак до там, където беше колата.

Стоейки на острия като бръснат Матес Крест, три месеца по-рано, същата картина беше ме зашеметила, - проклятието на развитото въображение.
Най-накрая го накарах да ми обърне внимание и ние тримата спряхме, за да се вържем – Алекс водейки, после аз и накрая Мишел. Като не искаше да спираме и да отделяме време за правене на площадки и размяна на джаджите, Алекс реши, че ще катерим на френска свръзка.

Последния път, когато катерех на френска свръзка, беше преди три години с Алек, не осъзнавах какво значи това едва след като го направих. Този път бях наясно. Но когато катерим навън Алекс е на чело – така че се вързахме на въжето, опитах се да си поема повечко въздух, и Мишел и аз правехме всичко по силите си да не оставим въжето да направи корем, да се омотае около някоя стърчаща част от скалата или да се навре в някоя цепка… което ставаше, разбира се, на пук на усилията ни, отново и отново. Тя бързо се научи да го намотава около себе си, докато катери.

Всички вие истински катерачи, знаете че Теная е лесно катерене. Беше такова. Аз забелязах като се изкачвах нагоре по-бързо от обикновено. Но последните две въжета са по избор, ляво (лесно покатерване), дясно (също лесно) или по средата – надвесено категория 5.8. Както Алекс го представи по-късно, истинско катерачно изживяване.




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.

[i:6e62f5ba]Пасажа, последното въже – или „истинското катерачно изживяване”, както му викаше Алекс.[/i:6e62f5ba]

Но когато стигнах там, след 12 въжета и много задъхване, бях размазана. Този момент винаги ще е ясен, и дори проникновен за мен. С радост бях преминала последната част лесна цепка и плоча, безкрайно облекчена, че почти съм стигнала върха на толкова значима купчина камъни. Бях изкачила четвъртия ми, последния-ми-за-това-десетилетие връх! Бях в екстаз – после пристъпих зад издатината и погледнах нагоре.

В очите ми се насъбраха сълзи, по-бързо отколкото можех да избърборя „Мамка му!” Ето го отново, катерачния език, част от който въобще не знаех, че е част от репертоара ми. Знаех, че съм го загазила. Но някъде, по-надълбоко, знаех, че не съм.

Алекс и аз имаме много общи черти – структура на костите, права коса, изпито лице. Любовта към катеренето. Едно качество, обаче, е много полезно в такива моменти. И двамата сме толкова упорити колкото трябва.

Скалното катерене ме научи точно колко струва това. Винаги знаех, че съм упорита, майка ми ми го повтаряше често. Но досега, никога не бях съзнавала колко хубаво нещо е това.

Още цветущи изрази се изляха от устата ми. Бях изморена, изцедена, скапана. Уплашена. Груби скали бяха надвиснали над мен оттук нагоре и навсякъде. Той можеше да заобиколи, както другите трима бяха направили. Лесния път. Но това не е той. Или аз.
Моя ум светкавично просветна назад към внезапното отчаяние при първия ми поглед на страшните блокове на върха на Кътидръл. Не мога да го направя – спомних си, че си мислех. „Не съм достатъчно силна/ достатъчно добра / достатъчно смела / всичко това.” Но имам снимка на кухненската ми стена, която доказва обратното.

Отново погледнах нагоре, примижах срещу сълзите и слънцето. Това не беше по-страшно от онова, си казах аз. Опитах се да си представя върха на Теная, и как стоя на него. Заедно с Алекс. Знаех точно къде ще сложа тази снимка.




[i:6e62f5ba]Връх Теная, надвиснал над езерото Теная, местността Туломни в Йосемити Нешънъл Парк.[/i:6e62f5ba]


Изтръсках ръцете си, поех колкото може по-дълбок дъх, отпуснах се на болдърите, които висят във въздуха, стъпих внимателно по малките фисури и дупки. Аз винаги катеря все едно, че водя, така че да вися на въжето не е вариант. Оставих доста спомени от кожата ми там, като върховете на пръстите ми се изпилваха от изпълнената с кристалчета скала. Но когато мислех, че не е възможно да стъпя по нависоко, успявах някак да го направя. Когато бях сигурна, че никога няма да успея да мина на следващата хватка, успявах.
И ето, всички бяхме горе пляскахме си ръцете, викахме и зяпахме с възхита невъобразимите гледки.

Но гледката, която беше от най-голямо значение беше тази, която никой не можеше да види. Втренчвайки се в страшния ръб на Матес в далечината, и острия връх на Кътидръл, дори и прегърбения силует на Хаф Доум – всички те бяха с мен – всичко, което виждах беше невъзможното. Свършено. Отново.

Правила съм изкачвания четири пъти с Алекс в необикновена среда, скептична всеки път. Дали това някога ще ми омръзне?

Ще направя ли някога още някое такова изкачване? Нямам представа – както и нямах и предните пъти. Но си спомням отчетливо, как вися в кулоара, който се вие нагоре по Хаф Доум, преди две години, абсолютно сигурна, че това е най-лудото нещо, което съм правила през живота си!
Вече не се съмнявам в комбинацията учителка/майка – или в сина си.

[i:6e62f5ba]Диедре Уолник е учителка, катерачка и майка на Алекс Хонълд.[/i:6e62f5ba]


Превод от английски:  Станко Йончев


Споделяне във Facebook

Оценка (): Видяна е 290 пъти



ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ





ОЩЕ СТАТИИ ОТ РАЗДЕЛ Големи стени:
Как да забием един клин
Baffin 2006, the island at the edge of the world
Експедиция Серо Торе 2010 или една история с продължение
Ala Daglar - Турция
Lost In America - El Capitan
Курт Алберт: Само аз и скалата сме
Суперкулоарът на Серо Фитц Рой
Тайната на Cesare Мaestri
Долината Ак-Су - "От Русия с любов"
Големи стени


Важни новини !!!


  • 05/09/2017

    Adam Ondra изкатери първото в света 9c във Flatanger, Норвегия

    коментара


    Adam Ondra изкатери първото в света 9c във Flatanger, Норвегия
    На 3 септември Adam Ondra направи първото свободно изкачване на своя проект наречен Project Hard. Маршрутът се намира в пещерата Flatanger, Норвегия и 24-годишният чешкият катерач оцени като 9c. Това разбира се трябва да бъде потвърдено и чак след това 45-метровата линия ще стане първото в света 9c.
  • 05/06/2017

    Алекс Хонълд изкачи свободно соло Ел Капитан

    коментара


    Алекс Хонълд изкачи свободно соло Ел Капитан
    В събота известният катерач Алекс Хонълд стана първият човек, който изкачва Ел Капитан без да използва въжета или други обезопасителни съоръжения и извърши вероятно най-великото постижение в историята на чистото скално катерене.
  • 23/05/2017

    Kilian Jornet постави нов рекорд за скоростно изкачване на връх Еверест

    коментара


    Kilian Jornet постави нов рекорд за скоростно изкачване на връх Еверест
    Ски алпинистът и ултрабегач Kilian Jornet постави един нов рекорд за скоростно изкачване на най-високият връх в света - Еверест в раните часове на 22 май, качвайки се на върха за 26 часа. 29-годишният испанец премина по маршрута през Северната стена в едно единично катерене без използването на кислород и фиксирани въжета.
  • 10/05/2017

    Плащане с кредитни и дебитни карти

    коментара


    От днес вече ще можете бързо, лесно и сигурно да плащате своите онлайн поръчки с кредитни или дебитни карти през системата на Борика, без да заплащате излишни комисионни. Вече няма да е нужно да се регистрирате в различни разплащателни платформи и да преминавате през дълги процедури по оторизацията им. Магазин Вертикален свят изцяло покрива разходите по направените транзакции и същевремено получавате c ...
  • 20/12/2016

    Pete Whittaker на първото изцяло свободно соло с въже на El Cap за един ден

    коментара


    Pete Whittaker на първото изцяло свободно соло с въже на El Cap за един ден
    Pete Whittaker направи първото изцяло свободно соло изкачване на El Capitan в Йосемите за един ден, използвайки соло техники с въже. Pete изкатери класическият 37 въжета Freerider с трудност 5.12d за 20 часа и 6 минути. Той беше преминал маршрута флаш през 2014. Само два предишни опита за изкачване на Ел Кап изцяло свободно соло с въже са направени до сега. Те също бяха по Freerider като съответно беше ...
  • 06/12/2016

    Онлайн катерачно състезание

    коментара


    Вертикален свят с подкрепата на магазин Вертикален свят организират първото по рода си в България онлайн катерачно състезание. Състезанието ще се проведе в периода 1 януари - 31 март 2017 година. За да участвате в състезанието е необходимо да осъществите следните стъпки: 1. Да се регистрирате в сайта като потребител 2. Да се логнете с потребителското си име 3. Да отидете в страницата на класацията - htt ...
  • 01/06/2006

    Скиор оцелява след 2600-футово падане на Denali

    коментара


    Ed Maginn се търкаля половин вертикална миля надолу по маршрута Orient Express на Denali последната седмица, но оцеля с малки наранявания. 33-годишният, изключително опитен ски алпинист от Юта, се спуска от 20,320-футовият връх с двамата си партньори и преодолява на ски около 1,000 фута от Orient Express, един дълбок снежен улей, който е успореден на Upper West Rib, когато изведнъж пада по време на едно ...
  • 16/08/2013

    Кирил Николов покори петте най-високи върха в България за по-малко от 23 часа

    (1) коментара


    Кирил Николов покори петте най-високи върха в България за по-малко от 23 часа
    Сребърният медалист от европейското по ориентиране от 2012 г. Кирил Николов-Дизела завърши успешно предизвикателството "Пет върха". Най-добрият български планински бегач покори за по-малко от 23 часа петте най-високи върха в България. В 18.14 часа Николов пристигна на финалната точка в "Драгалевци". "През следващите няколко седмици не искам да бъда близо до планина", бяха първите думи на ориентировача.
  • 29/10/2013

    Kilian Jornet разби рекорда за изкачване на Матерхорн

    коментара


    Kilian Jornet разби рекорда за изкачване на Матерхорн
    Каталунския планински бегач Kilian Jornet тича нагоре и надолу по Матерхорн започвайки и завършвайки в градчето Breuil-Cervinia, Италия за удивителните 2 часа и 52 минути отиване и връщане. Jornet би предишният скоростен рекорд с 20 минути, който беше осъществен през 1995 от италианецът Bruno Brunod.
  • 19/09/2016

    Dani Arnold със скоростни рекорди на Via Carlesso, Torre Trieste и Via Cassin, Пиц Бадиле

    коментара


    Dani Arnold със скоростни рекорди на Via Carlesso, Torre Trieste и Via Cassin, Пиц Бадиле
    Dani Arnold от професионалния екип на Мамут осъществи да скоростни рекорда на маршрутите Via Carlesso на Torre Trieste (7a+, 25 въжета) в Доломитите и Via Cassin (6а, 18 въжета) на Пиц Бадиле. Първият маршрут премина за 1 час и 8 минути, а втория за 52 минути.



Последни новини !!!


  • 07/09/2017

    Новата автобиографична книга на Алекс Хонълд "Сам на скалата"

    коментара


    Новата автобиографична книга на Алекс Хонълд
    Излезе от печат автобио-графията на безапе-лационния символ на съвременното катерене Алекс Хонълд. Защо го правиш? Не се ли страхуваш, че ще умреш? Два въпроса, с които Алекс Хонълд е обстрелван почти ежедневно. 32-годишният катерач е необяснима загадка – също като невъзможни ...
  • 27/06/2017

    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ

    коментара


    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ
    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ с познания в сферата на планинарството, катеренето, алпинизма, планинското бягане и екстремните спортове. ОТГОВОРНОСТИ: - Приветливо и учтиво посрещане на клиентите в търговския обект; - Информиране и консултиране за стоките и ...
  • 23/05/2017

    Представяне на La Sportiva G5 по време на ISPO 2017

    коментара


    Представяне на La Sportiva G5 по време на ISPO 2017
    La Sportiva G5 е ултра технична водозащитена обувка за височинен алпинизъм и работа навън в студени условия. Тя е лесна за обуване дори с ръкавици благодарение на новата системата от връзки Boa® в долната част на обувката и велкро лепенките в горната й част. Обувката е направ ...
  • 11/05/2017

    Представяне на новият челник Petzl Tikka Hybrid

    коментара


    Представяне на новият челник Petzl Tikka Hybrid
    Проста и компактна, новата TIKKA предлага 200 лумена яркост и широко разпръсване на светлината. С дълга продължителност на осветяването тя е практична за аутдор активности като къмпинг или трекинг, или за пътуване и също за ежедневни активности около дома или колата. Фосфорес ...
  • 06/01/2017

    Новата планинарска и фрийрайд седалка Petzl Altitude

    коментара


    Новата планинарска и фрийрайд седалка Petzl Altitude
    ALTITUDE е ултралека планинарска и скиорска седалка, която можете да сложите, докато сте със ски или котки на краката. Направена е с конструкцията WIREFRAME и тежи само 150 g.
  • 31/12/2016

    Нов смесен маршрут на Пиц Бадиле

    коментара


    Нов смесен маршрут на Пиц Бадиле
    На 16 ноември 2016 Marcel Schenk и Simon Gietl направиха първото изкачване на Amore di Vetro (800 метра, M5, R) - един нов леден и смесен маршрут на Североизточната стена на Пиц Бадиле.
  • 03/12/2016

    Black Diamond представя новият Camalot™ Ultralight

    коментара


    Black Diamond представя новият Camalot™ Ultralight
    Двуосният Black Diamond Camalot ™ беше създаден през 1987 и това беше революция в света на катеренето. Но сега отново екипът на BD се опита да предефинира стандарта на това осигурително средство. Какъв е резултатът? Един изцяло нов Black Diamond Camalot™ Ultralight - сега с 2 ...
  • 07/11/2016

    Новата седалка Black Diamond Zone

    коментара


    Новата седалка Black Diamond Zone
    Новата седалка Black Diamond Zone е създадена предимно като най-висок клас седалка за спортно катерене, но също така има халки за закачане на инвентарници за ледено катерене, което я прави подходяща и за други типове катерене. Технологията Fusion Comfort увеличава комфорта в ...
  • 03/11/2016

    Представяне на La Sportiva Skwama

    коментара


    Представяне на La Sportiva Skwama
    В това ревю Neil Gresham, Adrian Baxter и Stu Littlefair говорят за най-новата катерачна иновация на La Sportiva, технологията "S-Heel", която е част от новите модели еспадрили Skwama и Otaki. Skwama са чувствителни, пасващи удобно, меки катерачни обувки идеални за топ постиж ...
  • 03/04/2008

    Снимки от Кавказ

    коментара


    Галерия със снимки от Кавказ.


Petzl


Affiliate Program  -  Линкове  -  Реклама  -  Абонамент  -  Препоръчайте ни  -  RSS

Вертикален Свят ЕООД © Copyright 2001-2017

Sitemap