Вертикален свят
Школа Курсове Изкачвания Трекинги Календар Магазин Кой какво Гидовник Дневник Класации Видео Галерия Статии Новини
   Вие не сте регистриран потребител !   Вход и регистрация в сайта   
×
Екипът на Вертикален свят Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване с първият български информационен портал за катерене и алпинизъм, онлайн от 1 декември 2001 година.

В Памет на Валтер Бонати



Luca Signorelli  |  Редактирана на 14/11/2011


Април 2011. Някъде в една кухня в стилна традиционна къща в центъра на Курмайор, двама великани на алпинизма седят един срещу друг.

Единия от тях е Дъг Скот, който разказва за случка от неговото изкачване през 1979 на Канчендзьонга, третия по височина връх в света: палатката му буквално се разпаднала една нощ – само за секунди – от небивал вятър горе във високото, оставяйки го заедно с двамата му приятели (Джо Таскър и Джордж Бетъмбърг) да се борят за живота си срещу времето, в пълна тъмнина, на 8000m височина. Другия е белокос джентълмен, изглеждащ по-млад от 81-те си години, който слуша историята на Дъг посредством моя симултантен превод, кимайки ентусиазирано на всяка подробност, усмихващ се съчувствено на историята за нощните ужаси високо горе в планината (нещо с което той е напълно наясно).

Това е последния ми спомен за Валтер Бонати, който почина този септември след кратка битка с внезапна нелечима болест.




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.


Много е лесно, при тези обстоятелства, да припишеш прекалено голяма екзистенциална стойност на всяка подробност от последния ти спомен за някой. Но това, което завинаги ще запомня тази нощ са очите му – големи очи, като тези на децата, дори на 81 години все още изпълнени, с нескончаема, незадоволима жажда за нови емоции. В крайна сметка, чувствам че най-подходящата епитафия за необикновената кариера на Бонати трябва да бъде „Любопитството го подтикваше напред в живота му”. Или може би, след като размисля: „Той никога не предаде принципите си”.

Но когато някога го попитали същия въпрос в едно телевизионно шоу, Валтер отговорил „Ще ми се да бъда запомнен като някой, който е живял живота си с пълна сила”. И наистина той така и направи. Роден през 1930 година в Бергамо, град в Северна Италия недалече от Милано, в обикновено семейство, живота му се променил завинаги (както и живота на всички италианци) от Втората Световна Война. Северна Италия била опустошена, първо от бомбардировките на Съюзниците, после почти три години (1943 до 1945) от дивите анти-германско настроени партизани (и Германско/Фашистката съпротива) които оставили населението да гладува, а инфраструктурата на страна в руини. За него, както и за много други, да работи във фабриката на стомана не било въпрос на избор, а въпрос на оцеляване. Но Валтер вече се бил доказал като по-специален. Буйно дете с глава пълна с авантюристични мечти, и после трениран гимнастик, той се преместил в Монца (близо до Милано) да си търси работа, където се сприятелил с група колеги, чието основно хоби било скалното катерене. По този начин той бил поканен на няколко изкачвания в Григне, група сравнително ниски, но особено остри връхчета близо езерото Комо. Сблъсъка му със скалното катерене (до този момент, той се бил качвал нагоре само по безопасните пътеки) било важна част от самоосъзнаването му. Вроден катерач, Валтер скоро установил че да си „добър” не е достатъчно – от първия ден той си мечтаел да изпробва границите на възможностите си. И още от първия ден било ясно, че границата на възможностите му е невероятно висока.

Само за две години, заедно с приятеля си (и колега от работата) Андреа Оджиони, той изумил италианската катерачна общност с ранните повторни изкачвания на някои от най-плашещите алпийски маршрути, включително и маршрута на Касин по реброто Уокър на Гранд Жорас (4-тото му изкачване). За всеки друг това би било просто уникално катерачно постижение, но за Валтер – който сякаш предпочитал емоцията от самото катерене пред спортното постижение от изкачването – това било началото на любовната му авантюра с местностите около Мон Блан. Той се завръщал там всяка година, използвайки скромните си спестявания, за да си плати билета за влака и да си запази място за къмпингуване във Val Ferret, близо Курмайор. Вече в топ форма на 19 години, това не било достатъчно за него – летвата трябвало да бъде вдигната по-високо. Източната стена на Гран Капюсен, изключително отвесен обелиск, издигащ се от Glacier du Geant, който той заедно с Лучано Гиго изкачил през 1951, дал представа на всички какво е за Валтер Бонати „вдигането на летвата”. Всички (дори някои от международните медии, които обикновено не се интересуват от катерене) започнали да му обръщат внимание. Последвали серия повторения на сериозни маршрути и премиери – и тогава, през 1954 (когато той свършил със задължителната си военна служба в алпийски корпус) Валтер бил избран за идващия италиански опит за изкачване на К2, втория по височина връх в света, и вероятно най-трудния и най-желания за изкачване. Когато се завърнал в къщи, живота му бил завинаги променен, но не поради причините, които той очаквал и за които се надявал.




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.

[i:5f45e30d]Валтер Бонати и Райнхолд Меснер на Piolet D'Or 2009

Снимка: © Luca Signorelli[/i:5f45e30d]


Много се изписа за експедицията на К2 през 1954 и спора, който последвал след него (най-вече поради грешните причини) и би било невъзможно с малко думи да опишем цялата сага, както заслужава да бъде описана. Гледайки назад с перспектива от почти 60 години, аз лично чувствам че К2, въобще не покварил вижданията на Валтер като човек, дори изкачването станало причина да концентрира вече значителната си енергия и воля, и да се отправи на 10 годишно славно пътешествие ( и забележително израстване като човек) без паралел в планинарската история.

Следващата стъпка за Бонати след драмата от К2 и някой от неприятните последствия от нея било Югозападната игла на Пти Дрю, това е мястото където наистина се зародила легендата му( и звездния статус на Бонати). В епоха, когато възхищението от „героичните” планинарски подвизи все още не била снижена до безвреден грях, едно-седмичната му битка по една от най-естетичните стени на Алпите, превзело въображението на обществото, до такава степен , за която можели да си мечтаят само пред военните великани Касин и Комичи. Валтер станал, почти само за един ден, международна звезда, особено – и макар и странно – във Франция, нация която не е особено известна с идолизирането на чужденци, и нация, която имала много причини да завижда на този италианец, който „откраднал” едно от най-стойностните й изкачвания. Вместо това, Франция (както и Италия) го възприели като бъдещето на катеренето.

В следващите пет години, той катерил на ниво нечувано за съвременниците му, най-вече по възлюбената му италианска страна на Мон Блан ( „Аз съм син на Мон Блан” – обичаше да повтаря той). Той станал водач и през 1957 се преместил в Курмайор (град, с който той развил сложни взаимоотношения). Винаги преследван от инцидента на К2, той катерил също така и в чужбина, най-вече през 1958, правейки вдъхновен опит за изкачването на Серо Торе и после изкачвайки Гашербрум ІV (може би най-трудния за изкачване връх, който е почти осемхилядник) с експедиция зародила се като „анти К2”, но която също страдала от свои собствени проблеми. Всеки опит или успешно изкачване, които били описани в страниците на италианските седмичници, правели славата му по-голяма. И под това имам предвид статут на велик футболист или филмова звезда. Би ни било трудно да си представим реакцията като към идол, която предизвиквала името Бонати, но тази слава стигнала до такива крайности, че в един момент той трябвало да вземе мерки за да запази личното си пространство, нещо което малко други катерачи са били принудени да предприемат. В същото време, той имал още един сблъсък с лошата страна на катерачната слава, когато той и клиента му Силвиано Гесер се разминали на косъм, при първото зимно изкачване на реброто Бренва на Мон Блан, по време на буря, която по-късно отнела живота на френските катерачи Анри и Винседон в известна с лошо – и до този момент, спорна – трагедия. Бонати нямал нищо общо със смъртта на двамата французи ( който починали от френската страна на планината след лошо организиран опит за спасителна операция), но не било възможно да се избегне впечатлението, че с всяко следващо изкачване, риска на който се подлагал Бонати нараствал пропорционално, и спорните въпроси го следвали по петите.




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.

[i:5f45e30d]Нощна снимка на Гашербрум ІV от Конкордия

Снимка: © Ice Nine[/i:5f45e30d]


Той е можел да лежи да лежи на стари лаври, но не го направил. Не се отклонявал от своя собствен код на честта, никога не се отклонявал от самоналожените си принципи, и често прекъсвал някои приятелства и връзки, когато почувствал, че другите го разочароват. Той отказвал да бъде спонсориран (нещо, на което гледал с лоши очи), като изкарвал прехраната си като водач, като продавал свои статии и снимки, или чрез редките си появи на публични места. Имал няколко катерачни партньора, с които катерил, най-вече приятели (плюс някои редовни клиенти) като Карло Маури (с който той изкачил Гашербрум ІV) и няколко местни от Курмайор (Тони Гоби, но също така и Джиджи Паней, човек, който споделял някои от чертите на характера на Бонати). Човека с, който обаче той най-много катерил през 50-те бил Андреа Оджиони, още един приятел от времето, когато работил във фабриката в Монца. В много отношения Оджиони – обикновен, но особено силен човек – бил пълната противоположност на Бонати. Но те образували взаимодопълваща се свръзка, която работила изключително добре, като от Валтер била визията, а от Оджиони поддръжка, на която може да се разчита. Двамата се опитали (и успели) да направят някои големи изкачвания (нека да споменем само мимоходом тук, Червената Игла на Бруилиар, едно красиво класическо изкачване и до днес).

И тогава, през 1961, се случил инцидента на реброто Френе – от гледната точка на автора на това описания, един от изключителните катерачни подвизи на Бонати. През юли 1961, Бонати, Оджиони и техния клиент Галиани, били блокирани 150 метра под върха на Централното Ребро на Френе, скален обелиск от италианската страна на Мон Блан, и по това време „последното велико неосъществено изкачване” в Алпите. Те не били сами, отделна група от четирима френски катерачи (Мазо, Колман, Вией, Гийом) ги застигнали в горната част на изкачването. Заради съвсем неочаквана лятна буря (която траела няколко дни, и покрила планината с метри сняг до 2000 метра височина), двете групи били принудени да отстъпят в полу-зимни условия. При нормални обстоятелства, техния опит за достигане на безопасно убежище би бил обречен – почти винаги хората, които останат блокирани от италианската страна на Мон Блан умират след не повече от три, четири дни. Но в групата им бил Бонати. Валтер направил смело тактическо решение, знаейки че единствения им шанс е бързо да слязат надолу, и в същото време да избегнат да ги затрупа лавина. Така той решил, да направят импровизирано спускане през Рошер Грубер, отдалечено ребро свързващо долната част на Централното Ребро с ледника Френе (и долината) долу. Въпреки това, двама от французите (Вией и Гийом) загинали бързо един след друг, заради преумора, докато един друг от тях (Колман, който бил роден глух и бил ударен от светкавица) започвал да показва признаци на дезориентация.

Бонати мотивирал оцелелите да продължават напред, като сам прекарал пътя за отстъпление в дълбок до коленете сняг и ужасяващо време. В същото време, спасителния опит от Курмайор, бил доникъде в близката хижа Гамба, заради объркване на целите и липса на екипировка. С отчаян опит, оцелелите си пробили път през ледника Френе и нагоре по стръмната Колле дел’Иломинната опитвайки се да достигнат до безопасността на хижа Гамба. Но на прохода Оджиони, който твърде вероятно бил изхабил силите си, отпаднал и умрял в ръцете на Мазо, докато вече напълно неконтролируемия Колман, умрял от сърдечен удар скоро след като достигнали до него спасителите. В крайна сметка, само Бонати, Мазо и Галиани оцелели – трима от седем. Бонати стигнал до хижа Гамба в състояние, което медика на спасителите (Пиетро Баси) описал като „извън какъвто и да е шанс за оцеляване”, но въпреки това оживял. Мазо бил сериозно премръзнал, но пък Галиани оцелял почти без драскотина.




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.

[i:5f45e30d]Гран Пилие Д’Ангъл

Снимка: © gav p, Oct 2007 [/i:5f45e30d]


Отново, започнали да се появяват обвинения. Италианските списания обвинили Бонати и останалите в „лудост” и темата била обсъждана дори в италианския парламент, където някой предложил, че трябва да бъде забранено да се поемат такива рискове само заради катеренето. Имало ехо от случая с Уимпър през 1865 (Уимпър е един от идолите да Валтер), но Бонати не можел да бъде лесно смазан от недоразбиране и слухове. Докато италианците обсъждали, Бонати бил приет във Франция като спасителя на Мазо, и дори бил възнаграден с престижната награда Орден на почетния легион. Но нещо се променило. Бонати след 1961 бил все още свръхчовешки катерач, но леко по-човечен Бонати. Той публикувал спомените си „Le Mie Montagne” , най-четената планинарска книга въобще и първата от дълъг списък с публикации. И той продължил да катери – но така и не открил друг партньор като Оджиони. Най-близко до него се доближил Косимо Запели, друг доктор от Курмайор (а също така и водач), един партньор, на който можело да се разчита, който сякаш запълвал празното място за известно време. Това довело до продължителна последователност от брилянтни постижения през следващите три години (като особено значимо е изумителното първо изкачване на северната стена на Гранд Пилие Д’Ангъл на Мон Блан, първото зимно изкачване на реброто Касин на Гранд Жорас (съвсем малко преди Рене Демисон) и също така първото зимно изкачване на реброто Уимпър на същата северна стена през 1964.

Популярността на книгата повишила популярността на Валтер, и името му станало известно както в Италия, така и по света. Но той почувствал, че нещо не е както трябва. Катеренето на толкова трудни неща ставало все по-опасно, и все по-малко задоволяващо. Работата му на водач го отегчавала, а личния му живот ставал все по-сложен – някои от отношенията му със службите в Курмайор се обтегнали (трябва да се отбележи, че често поради несвързани с катеренето причини) и дори брака му започнал да се разпада. Към 1965, вече той искал да се измъкне от това. Направил го по метода на Бонати – с велик подвиг. След първоначален опит с двама приятели, той изкачил соло директен, невероятно труден маршрут по северната стена на Матерхорн – планината на Уимпър, съзнателно в памет на великия английски катерач и традиционното катерене, което той отстоявал. Когато се върнал в къщи той видял че гумите на колата му били срязани. Въпреки че има данни, че това няма нищо общо с планинарството, Валтер почувствал, че това бил още един знак, че трябва да продължи напред. Той официално се пенсионирал от елитния алпинизъм, и оставил Курмайор (и водаческата професия) няколко години по-късно.

И после той се преобразил. Вертикалните пътешествия вече не били единствената му страст – той прекарал по-голямата част от детството си мечтаейки си за приключения в пустини или джунгли – вече било време да изживее тези свои мечти. Сделката му с „Eроса” (популярно италианско списание) му дала много повече свобода, от това, което каквото и да било спонсорство би му позволило. И така, Валтер Бонати, започнал да пътува по света, и преобразяването му от катерач в „професионален” репортер било голям успех. Историите в Epoca със запазената марка „от нашия пратеник Валтер Бонати” били изключително силно четени. В много отношения това, което Валтер направил е да приложи същите качества, които показал като катерач и ги приложи в друга професия. Сила, смелост, и усет за това, което читателите искали да проучат чрез някой друг, талант за това да прави интересни снимки, и откритието, че читателите често повече се интересували от емоциите породени от самото пътешествие вместо от описанието му.

Нещата проработили, и за повече от едно десетилетие Валтер открил нов баланс, радост и задоволство, които – най-вероятно – най-великите подвизи в планината не му били дали. Когато си припомнял пътешествията си по света (особено в отдалечени места като полюсите или африканската пустош) той винаги заявявал, че повече от всичко останало, той си изкарвал страхотно там. Не че се бил отказал от катеренето: той продължил да катери през остатъка от живота си, често покрай обичния му Мон Блан, и често на ниво съвсем леко под това от най-добрите му постижения. Но той го правил за собствено удоволствие, лично изживяване, което споделял само с малко приятели. „Обществения” Бонати бил журналиста пътешественик – Бонати катерача бил все още там, но вече невидим за публиката.

Полемиката, понякога от лошия тип, продължавала да го следва по петите. Например някой решил че неговите „соло” пътешествия, въобще не били соло, защото някои от сниманите от него самопортрети в пустошта не биха били възможни без външна помощ. Така че – до голяма степен за огорчение на Валтер – списание Epoca разкрили, че Бонати носел със себе си модерна контролирана дистанционно камера.

Преживяването на Валтер като професионален репортер до голяма степен свършило през 1980, когато прекъснал отношенията си Еpoca – типично за него, заради несъгласие относно принципите им. В това време, той преживявал поредната криза на самоличността, момент в живота му, когато приоритетите му отново се променяли. Докато новото поколение катерачи почитали неговите постижения и го считали за символ на чистите изкачвания, която да следват, в Италия (нещата били обратно) следващата вълна от катерачи го считали за реликва от миналото, и символ на модата за „героични” изкачвания, която нямала място в бъдещето, което възприемали като ера на катерене изпълнена с наслада и „безопасност”. Той не харесвал и дори не разбирал използването на болтове, и нямал скрупули да се изказва публично за това как катеренето е станало жертва на технологичната треска и по този начин се убива чувството от срещата с непознатото. Обаче, докато се отдалечавал от италианските катерачни среди (ранния му ентусиазъм за постиженията на Райнхолд Меснер, утихнал когато Меснер – от гледната точка на Бонати – се „продал”) връзките му с чуждестранни катерачи (особено англоговорящи) го накарали да промени възгледите си относно „новата порода” катерачи. От лична гледна точка, срещата му с Розана Подеста дала на Валтер нов прилив на самоувереност. Само осъзнат самотник („Не знам дали съм роден самотник или просто съм станал такъв” може би може да се приеме като емблематичната му фраза), той намерил в лицето на Розана човек със същите разбирания, готов да го следва навсякъде и да научи от него за духа на пътешествията. Известна актриса някога, Розана публично заявила че „да носи камерата на Валтер Бонати” (или „да бъде неговата дребна шерпка”) е като мечтана работа за нея. Но тя правила още повече, давала на Валтер подкрепа и любов, до края на живота му – и накрая, когато Валтер внезапно се разболял от рак на панкреаса, от което починал, приела ужасяващата отговорност да не му каже за състоянието му, и да се грижи за него до края.

Минало много време, за да връзката му с италианската катерачна общност се възстанови. Въпреки че спечелил дело срещу журналист, който го обвинил, че бил откраднал кислорода на щурмовата свръзка на К2, той никога не се сдобрил с Акиле Компаньони (който от своя страна, не отстъпил от своята версия за събитията покрай К2 до края на живота си), и от края на 80-те години нататък, започнал широка кампания в медиите за промяната на официалната версия за изкачването, с взимане в предвид на неговата версия. В крайна сметка, след почти нескончаем поток от статии и публикации – и едва след смъртта на Ардито Дезио, водача на експедицията през 1954 – италианския алпийски клуб (САI) се съгласил с част от исканията на Валтер. Крайното решение било компромис, който не задоволявал никой, и който най-вероятно не задоволил и самия Бонати (защото никой не можел да му даде обратно възможността да изкачи К2). Но поне му дало чувството, че темата е затворена, нещо от което той имал особена нужда.

Той продължил да катери сериозни неща до късните си 70 години (последното му изкачване на Мон Блан било по сериозното ребро Иноминната) също така да пътува по света, винаги в компанията на Розана (и понякога със сериозна опасност и за двамата). След като спора за К2, бил до голяма степен решен, и след голяма пауза, той започвал да се появява на някои публични събития, разкривайки, изненадващо дори и за самия него, че почти нищо от чара му не се било изпарило през годините. Младите поколения, които виждали в него идол от миналото, разкрили че той е човек със строги принципи (нещо болезнено липсващо в някой части на днешна Италия), излъчващ интелект и самоувереност независимо от възрастта си. Въпреки, че той все още пазил ревниво личното си пространство, сякаш се радвал изключително на подновения контакт с публиката по телевизията, и по-късно на събирания като Фестивала в Тренто или Piolet D'Or (събитие, на което той станал нещо като редовен посетител, след „преобразяването на наградата през 2007).




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.

[i:5f45e30d]Валтер Бонати получава почетно членство в Алпийския Клуб в Цермат, юни 2007

Снимка: © Luca Signorelli[/i:5f45e30d]


Но един момент от този негов ренесанс, сякаш го вдъхновил най-много. През 2007 му било предложено почетно членство в Английския Алпийски Клуб, нещо което той приел с готовност. Официалната церемония се състояла в Цермат, вечерта на равноденствието на 2007, със залеза на този ден Алпийския Клуб празнувал 150-тата си годишнина. Валтер произнесъл кратка реч (на италиански) на терасата на Рифълбърг, с присъщата за него сила и авторитет, малцина от присъстващите ще забравят гласа му и образа му на фона на Матерхорн и златните лъчи на следобедното слънце. Беше сякаш Валтер добави към този тържествен момент някакво допълнително измерение, което само някой с неговите подвизи би могъл да даде.

Срещнах се с него на следващия ден, пред един безличен ресторант на една безлична улица в Цермат. Обменихме две три думи (той беше с група приятели, а аз със семейството ми). Аз го попитах дали му е харесала вечерната церемония. „Прекрасно, прекрасно” – ми отговори той с ентусиазъм – „И имай в предвид – тези хора” – той имаше в предвид членовете на АК – „те винаги имаха правилни виждания. Те всъщност никога не предадоха принципите си.”. И той се усмихна.


Превод от английски:  Станко Йончев


Споделяне във Facebook

Оценка (): Видяна е 1014 пъти



ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ





ОЩЕ СТАТИИ ОТ РАЗДЕЛ Алпийско катерене:
Червена Дяволска Линия
Айгер - Една мечта
Peuterey Integrale соло и за един ден
Обща информация за района около АкСу
По Иглите на Шамони
Матерхорн по Североизточния ръб
Снимки от първото изкачване на LINK SAR WEST
Моите Планини - Част Шеста
Приказка за великана и трите джуджета
Източният връх Кунянг Чиш (Kunyang Chhish East )


Важни новини !!!


  • 27/06/2017

    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ

    коментара


    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ
    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ с познания в сферата на планинарството, катеренето, алпинизма, планинското бягане и екстремните спортове. ОТГОВОРНОСТИ: - Приветливо и учтиво посрещане на клиентите в търговския обект; - Информиране и консултиране за стоките и услугите в търговския обект, по телефона, онлайн по имейл и във фейсбук; - Поддържане на търговски вид на стоките
  • 21/03/2018

    Представяне на новата серия дрехи за дъжд на Black Diamond

    коментара


    Представяне на новата серия дрехи за дъжд на Black Diamond
    С това филмче и кратко описание на новите продукти искаме да ви представим новата серия дрехи за дъжд на Black Diamond, които са едновременно водозащитени, вятъроустойчиви, дишащи и разтегливи.
  • 14/06/2018

    Colin Haley направи нов скоростен рекорд на гребена Касин на Денали

    коментара


    Colin Haley направи нов скоростен рекорд на гребена Касин на Денали
    Colin Haley подобри предишният рекорд с почти двойно по-бързо време. Затъпявайки зъбите на своите котки като млад алпинист в Каскадите, Colin Haley винаги е мечтаел за големите планини. Докато Патагония и големите планини на Азия бяха крайни цели, региона на Центеална Аляска предлагаше върхове с по-висока степен, макар и с по-удобен и лесен достъп.
  • 06/06/2018

    Нов скоростен рекорд на Носа на Ел Кап за под 2 часа

    коментара


    Нов скоростен рекорд на Носа на Ел Кап за под 2 часа
    Alex Honnold и Tommy Caldwell направиха 3-ти пореден скоростен рекорд на Носа и този път изкатериха 1000-метровият маршрут за 1 час 58 минути 7 секунди. Reel Rock поства в Instagram, "Тази сутрин на El Capitan тези супер герои заковаха времето на 1:58:07." Екипът подобри своя собствен предишен рекорд с почти 4 минути и станаха първите хора, които са катерили Носа за под 2 часа. Warren Harding и компания ...
  • 11/02/2018

    Адам Ондра направи първия флаш в света на 9а+

    коментара


    Адам Ондра направи първия флаш в света на 9а+
    Adam Ondra премина флаш Super-crackinette, 9a+, в сектора Praniania в Saint Leger du Ventoux, Франция. Alex Megos направи първото изкачване на маршрута през октомври 2016. Според Fanatic climbing маршрута няма истинска трудност, само около 25-30 движения по много непрекъснато трудно и на пръсти катерене в голям надвес, където най-трудната част идва точно преди свързването на директния старт с оригинални ...
  • 24/10/2017

    Angela Eiter стана първата жена в света преминала 9b

    коментара


    Angela Eiter стана първата жена в света преминала 9b
    Австрийската катерачка Angela Eiter стана първата жена в света изкатерила 9b, с нехйното преминаване на маршрута La planta de shiva, изкатерен за първи път свободно през 2011 от Адам Ондра в района Villanueva del Rosario в Испания.
  • 05/09/2017

    Adam Ondra изкатери първото в света 9c във Flatanger, Норвегия

    коментара


    Adam Ondra изкатери първото в света 9c във Flatanger, Норвегия
    На 3 септември Adam Ondra направи първото свободно изкачване на своя проект наречен Project Hard. Маршрутът се намира в пещерата Flatanger, Норвегия и 24-годишният чешкият катерач оцени като 9c. Това разбира се трябва да бъде потвърдено и чак след това 45-метровата линия ще стане първото в света 9c.
  • 05/06/2017

    Алекс Хонълд изкачи свободно соло Ел Капитан

    коментара


    Алекс Хонълд изкачи свободно соло Ел Капитан
    В събота известният катерач Алекс Хонълд стана първият човек, който изкачва Ел Капитан без да използва въжета или други обезопасителни съоръжения и извърши вероятно най-великото постижение в историята на чистото скално катерене.
  • 23/05/2017

    Kilian Jornet постави нов рекорд за скоростно изкачване на връх Еверест

    коментара


    Kilian Jornet постави нов рекорд за скоростно изкачване на връх Еверест
    Ски алпинистът и ултрабегач Kilian Jornet постави един нов рекорд за скоростно изкачване на най-високият връх в света - Еверест в раните часове на 22 май, качвайки се на върха за 26 часа. 29-годишният испанец премина по маршрута през Северната стена в едно единично катерене без използването на кислород и фиксирани въжета.
  • 10/05/2017

    Плащане с кредитни и дебитни карти

    коментара


    От днес вече ще можете бързо, лесно и сигурно да плащате своите онлайн поръчки с кредитни или дебитни карти през системата на Борика, без да заплащате излишни комисионни. Вече няма да е нужно да се регистрирате в различни разплащателни платформи и да преминавате през дълги процедури по оторизацията им. Магазин Вертикален свят изцяло покрива разходите по направените транзакции и същевремено получавате c ...



Последни новини !!!


  • 26/10/2018

    Как да се подготвим за задаващия се зимен сезон

    коментара


    Как да се подготвим за задаващия се зимен сезон
    SOHO представя един интересен и практично-полезен разговор за това как да се подготвим за по-сигурни и безпроблемни преходи през задаващия се сезон. Гост в третото издание от поредицата събития в SOHO - SoADVENTUROUS, свързани с приключения и пътешествия, е опитният планински ...
  • 07/09/2017

    Новата автобиографична книга на Алекс Хонълд "Сам на скалата"

    коментара


    Новата автобиографична книга на Алекс Хонълд
    Излезе от печат автобио-графията на безапе-лационния символ на съвременното катерене Алекс Хонълд. Защо го правиш? Не се ли страхуваш, че ще умреш? Два въпроса, с които Алекс Хонълд е обстрелван почти ежедневно. 32-годишният катерач е необяснима загадка – също като невъзможни ...
  • 23/05/2017

    Представяне на La Sportiva G5 по време на ISPO 2017

    коментара


    Представяне на La Sportiva G5 по време на ISPO 2017
    La Sportiva G5 е ултра технична водозащитена обувка за височинен алпинизъм и работа навън в студени условия. Тя е лесна за обуване дори с ръкавици благодарение на новата системата от връзки Boa® в долната част на обувката и велкро лепенките в горната й част. Обувката е направ ...
  • 11/05/2017

    Представяне на новият челник Petzl Tikka Hybrid

    коментара


    Представяне на новият челник Petzl Tikka Hybrid
    Проста и компактна, новата TIKKA предлага 200 лумена яркост и широко разпръсване на светлината. С дълга продължителност на осветяването тя е практична за аутдор активности като къмпинг или трекинг, или за пътуване и също за ежедневни активности около дома или колата. Фосфорес ...
  • 06/01/2017

    Новата планинарска и фрийрайд седалка Petzl Altitude

    коментара


    Новата планинарска и фрийрайд седалка Petzl Altitude
    ALTITUDE е ултралека планинарска и скиорска седалка, която можете да сложите, докато сте със ски или котки на краката. Направена е с конструкцията WIREFRAME и тежи само 150 g.
  • 31/12/2016

    Нов смесен маршрут на Пиц Бадиле

    коментара


    Нов смесен маршрут на Пиц Бадиле
    На 16 ноември 2016 Marcel Schenk и Simon Gietl направиха първото изкачване на Amore di Vetro (800 метра, M5, R) - един нов леден и смесен маршрут на Североизточната стена на Пиц Бадиле.
  • 20/12/2016

    Pete Whittaker на първото изцяло свободно соло с въже на El Cap за един ден

    коментара


    Pete Whittaker на първото изцяло свободно соло с въже на El Cap за един ден
    Pete Whittaker направи първото изцяло свободно соло изкачване на El Capitan в Йосемите за един ден, използвайки соло техники с въже. Pete изкатери класическият 37 въжета Freerider с трудност 5.12d за 20 часа и 6 минути. Той беше преминал маршрута флаш през 2014. Само два пред ...
  • 06/12/2016

    Онлайн катерачно състезание

    коментара


    Вертикален свят с подкрепата на магазин Вертикален свят организират първото по рода си в България онлайн катерачно състезание. Състезанието ще се проведе в периода 1 януари - 31 март 2017 година. За да участвате в състезанието е необходимо да осъществите следните стъпки: 1. Да се регистрирате в сайта като потребител 2. Да се логнете с потребите ...
  • 03/12/2016

    Black Diamond представя новият Camalot™ Ultralight

    коментара


    Black Diamond представя новият Camalot™ Ultralight
    Двуосният Black Diamond Camalot ™ беше създаден през 1987 и това беше революция в света на катеренето. Но сега отново екипът на BD се опита да предефинира стандарта на това осигурително средство. Какъв е резултатът? Един изцяло нов Black Diamond Camalot™ Ultralight - сега с 2 ...
  • 03/11/2016

    Представяне на La Sportiva Skwama

    коментара


    Представяне на La Sportiva Skwama
    В това ревю Neil Gresham, Adrian Baxter и Stu Littlefair говорят за най-новата катерачна иновация на La Sportiva, технологията "S-Heel", която е част от новите модели еспадрили Skwama и Otaki. Skwama са чувствителни, пасващи удобно, меки катерачни обувки идеални за топ постиж ...


Black Diamond Equipment


Affiliate Program  -  Линкове  -  Реклама  -  Абонамент  -  Препоръчайте ни  -  RSS

Вертикален Свят ЕООД © Copyright 2001-2018

Sitemap