Вертикален свят
Школа Курсове Изкачвания Трекинги Календар Магазин Кой какво Гидовник Дневник Класации Видео Галерия Статии Новини
   Вие не сте регистриран потребител !   Вход и регистрация в сайта   
×
Екипът на Вертикален свят Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване с първият български информационен портал за катерене и алпинизъм, онлайн от 1 декември 2001 година.

Звезди и Бури - Дрю и Матерхорн



Гастон Ребюфа  |  Редактирана на 04/08/2011


[b:e9ff1d93][url=http://verticalworld.net/articles/article.php?id=415]КЪМ ВТОРАТА ЧАСТ ОТ КНИГАТА[/url][/b:e9ff1d93]

[b:e9ff1d93]СЕВЕРНАТА СТЕНА НА ДРЮ[/b:e9ff1d93]


Зъбчатата железница за Монтанвер* се разтърсва, тръгва, зацепва зъбния си гребен, почва да се катери, друсайки товара си от туристи, които се провикват или дремят, потъва в един тунел, сетне във втори, стига до Кайе**, спира – локомотивът е ожаднял.

Вятърът от висините задухва.

Влакът пак потегля. Малко по-късно на един завой изскача стрела – Ле Дрю*** ... Изстрел от камък в небесата.

Туристите се втурват към прозорците, после се връщат по местата си.
Алпинистите гледат разнежени. Дрю е винаги първият исполин, с който железницата за Монтанвер ги сблъсква. Те го знаят, очакват го, намират го като стар приятел. На гаровата тераса до запъхтения локомотив чичеронето декламира:„ Пред вас е Дрю, където се разиграва драмата на „Водач на свръзка****”, вляво в профил е северната стена с нишата – онази огромна дупка по средата. Насреща е западната стена, цялата препречена от надвеси, вдясно е ръбът Ле Флам дьо Пиер***** ...”

---------------------------------------------------------------------------------------------
* - Местност и гара от Шамони, 1909 м. височина, изходна точка за ледника Мер дьо Глас и веригата Егюй Верт – Ле Дрю. – Б. Пр.
** - Жп спирка, близо до тунел, дълъг 350 м. – Б. Пр.
*** - Стройните (фр. от галски) – две шилести чуки: Гран Дрю 3754 м., покорен от английските алпинисти К. Т. Дент и Дж. У. Хартли в 1878 г., и Пти Дрю, 3733 м. , покорен от Ж. Е. Шарле-Стратон в 1879 г. – Б. Пр.
**** - Заглавие на най-хубавия алпийски роман в световната литератува от френския писател и бивш водач Р. Фризон-Рош, в който се описва как загива от гръм един планински водач при изкачването на Пти Дрю с един американец и трагедията на сина и на помощника на загиналия (I изд. 1941 г.)
***** - Каменните пламъци (фр.) – назъбени скали по ръба Пти Дрю, които се оцветяват в червено от слънцето. – Б. пр.

С тази северна стена е свързано името на Франц Лохматер. Още в 1904 година заедно с брат си Йозеф и капитан В. Дж. Е. Райън той се осмелява да полази по снагата й. Тримата катерачи успяват да достигнат на седемдесет метра от нишата. Забележителен подвиг за онези времена!

През 1930 година Феликс Батие и Артюр Раванел изкачват третината от стената. Две години по-късно, когато германците влизат в двубой с Ле Дрю, Кринер и Кьофлер се откъсват и се пребиват на стотина метра над первазната пукнатина на ледника пред очите на другарите си Брачко и Шрайнер, които се връщат.

Няколко дни по-късно – на 21 и 22 юли 1932 година, швейцарците Робер Грело и Андре Рок, минали по обичайния път, извършват първото и единствено слизане по стената – шеметно спускане на безконечни рапели.

В 1935 година женевците Дюпон, Гоч, Ламбер и Мюсар сполучват да се покатерят на петдесетина метра над нишата, след което препятствията ги спират. Подир три дни – на 31 юли и 1 август, Пиер Ален и Реймон Ленинже покоряват стената. Паметно първо изкачване!




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.
[i:e9ff1d93]Северната стена на Пти Дрю
1.Подстъп: 2900 метра.
2.Цепнатината Ламбер – снимка 1
3.Площадка с гледка към Нишата вляво и западната стена вдясно.
4.Било: 3733 метра.[/i:e9ff1d93]

Професионалният планински водач е всеки ден в планината с различни спътници. От две седмици времето е чудесно. Катеря непрестанно. Но днес следобед, докато слизаме от Ле-з-Егюй дю Диабл слънцето бавно се стопява и потъва в мътни облаци, които браздят запада. Другарят ми Мишел дел Кампо е май доволен, че времето е на разваляне – отпуската му завършва и ще съжалява по-малко, че трябва да се раздели с Шамони. Но аз си мисля за Рьоне Малийо. С него се каня да бивакувам утре в подножието на северната стена на Дрю, за да я изкачим на следващия ден – 14 август. Невъзможно е да отложа катеренето. На 15 август е празникът на планинските водачи и аз съм длъжен да присъствам. Независимо дали времето ще бъде хубаво или лошо склоновете на Монблан ще опустеят – водачите от Шамони и от Курмайор ще се приберат в долините за ежегодния празник. И там, както и тук, важи едно и също правило, спазва се една и съща традиция.

Вечерта на площада пред пощата намирам Рьоне. Скитаме из Шамони и по навик се завъртаме около барометрите. Във всяко планинско летовище обаче тия научни уреди проявяват слабостта да обещават безоблачно небе, дори когато западът е разприщил облачния си бент.

На другия ден заваля дъжд. Рьоне е отчаян. Зная, че от години мечтае да покори тази северна стена.




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.

[i:e9ff1d93]Една стрела изскача [/i:e9ff1d93]

Подир пладне небето просветва, надзърта крадешком и слънцето, показват се и върховете. Добре че по високите места не е валял сняг. Тюхкаме се, че не сме тръгнали, но след малко небето пак потъмнява и този път барометъра пада. Сновем от сладкарница до сладкарница, от бюрото на планинските водачи до отсрещното кафене. Едно хрумване кръжи в главата ми, ала не се решавам да го изкажа гласно. Запитвам все пак другаря си:
- В добра форма ли си? Би ли могъл да катериш бързо?
- Много бързо, ако се наложи.

За миг той се колебае и добавя:
- Защо?
- Има едно разрешение, което бихме могли да опитаме. Ако времето се оправи утре, да вземем първия влак за Монтанвер в осем и половина и да се юрнем по стената следобед.

Има часове, преситени от радост – виждам как усмивка озарява лицето на Рьоне. Изкачването е почнало! Щастието ни кара да затворим очи дори пред оловния вечерен здрач.
- До утре заран в осем и четвърт на Монтанверската гара.
Така се разделяме.

Ала щом оставам сам, тежкото небе ми се струва безнадеждно. Ни една звездица.

Вечерям с Мишон*. По-късно приятели ме отвеждат в Ута**, където ще празнуват заминаването си. В два часа, когато излизаме, няколко звездици премигват. Къде седем и половина будилникът звъни. Навън е вълшебно. Рьоне е навярно вече във влака!

----------------------------------------------------------------------
*- Френски алпинист любител. – Б. пр.
** - Ресторант в Шамони. Б. пр.

Стягам раницата, яхвам колелото и препускам лудо към Монтанверската гара, където заварвам другаря си щастлив и нетърпелив.

Закусвам във вагона, някакъв турист ми заема вестника си. Наистина ли ще катерим северната стена на Дрю?

На един завой отвъд Кайе щръква веригата на Дрю, по-красива от обикновено. Тя вече ми принадлежи донякъде.

В девет и четвърт пристигаме в Монтанвер. Чичеронето запява урока си. „Пиратите*” причакват туристите под пътеката. Прекосяваме Мер дьо Глас. Около дванадесет и половина хапваме набързо, седнали на тревата върху последните площадки. Три четвърти час по-късно се привързваме с въжето и прехвърляме первазната пукнатина на ледника – така започва желаното изкачване ...

Природата е цяла изтъкана от традиции – кръговрата на годишните времена, на нощта и на деня, на слънцето и на бурята. Същото важи и за алпиниста – той се събужда с натежали клепачи, хвърля от прозореца на хижата поглед към небето, закусва насила, тръгва с фенер в ръка, дебне изгрева на слънцето, преживява хиляда и едно вълнения, докато катери, прибира се по пладне, суети се безцелно на хижната тераса ...

Днес в часа, когато мирните граждани си пият кафето, в часа, когато планинарите обикновено са приключили изкачванията, пристъпвам към исполина със свито сърце – гложди ме суеверен страх, подобен на страха, който е потискал хората от миналото, когато планината е била само свърталище на бесовете и светилище на боговете.

Ала хубавото време е дошло като харизано, грехота е да го изтървем. И ето ни със запретнати ръкави по никое време катерим ли, катерим северната стена на Дрю. Пък си го бива и тоя августовски следобед! Стената е в сянка, но от прохладната околност лъха свежест, не суровост и мраз както в тъмни зори. От планината се излъчва странен чар – несъмнено тя ще ни повери тайните си. Този следобед има прелестта на есента.

Катерим бързо, дори много бързо. Налага се! Утре сутринта трябва да бъда в Шамони за празника на планинските водачи. Това придава своеобразен вкус на изкачването ни. Често съм намирал, че е глупаво човек да се катери бързо само заради бързината, ала днес нещата стоят другояче – разполагаме едва с няколко часа, за да покорим осемстотинметровата стена. Рьоне не е преувеличил, когато ми заяви, че е в състояние да катери бързо – непрекъснато ме следва по петите. Към три часа стигаме до Нишата – белег от палеца на великан в гръдта на нашата планина. Спираме, за да й се полюбуваме. Съзерцаваме и западната стена, която се извисява подобно на каменна вихрушка от морените до небесата.

- Най-късно до десет години и тя ще бъде победена** - казвам на другаря си.

---------------------------------------------------------------
* - Шеговито название на позастарелите планински водачи, които причакват туристите на брега на Мар дьо Глас, за да ги придружат или прекарат през ледника. – Б. пр.
** - Покорена от френските планински водачи и алпинисти Гидо Маньон, Берардини и А. Дагори на 1-5 юли 1952 г. През 1963 г. изкачена и от първите българи: змс Георги Атанасов и змс Аврам Аврамов. – Б. пр.

Подкрепяме се с фурми, стафиди, един портокал – плодове на слънцето в хладния въздух на северните стени – и продължаваме. Катерим с наслада и лекота. Движенията ни са без отсечена острота. Те са последователни, плавни като струята на извор. Отличително достойнство на всяка техника е, че добре обученото тяло превъзмогва трудностите, изпитвайки радост от добре извършената работа, за която е било подготвено. Като деца се катерехме по дърветата. Кой знае дали не сме успели да запазим този инстинкт. Струва ми се, че ако ни спрат внезапно, за да ни поставят неизбежния въпрос: „ Защо ходите в планината?”, днес бихме отговорили веднага:
- Създадени сме за планината.

Инстинкт, любов към скалата, техника ... Катерим, без да ни смущават трудностите, свързани с катеренето. Извличаме само изгодата: наблюдаваме радостно изкачването и същевременно волност изпълва душата ни. Какъв омаен следобед! Никакви премеждия, никакви произшествия по време на изкачването, напомнящо дивна приказка.

Въздухът е свеж, благосклонен, братски. Слънцето, загърбено от западната стена, ни спестява уморителната си жега, но понеже е съвсем наблизо, разлива ведрината си. Долу в низината Монтанверската железница продължава да щрака по зъбчатата си релса, потокът продължава да струи, ледникът продължава да се плъзга незабелязано, водопадът раздира водното си наметало на разнищени панделки ... До нас скалата ухае със здравия дъх на скала, безчетните зрънца гранит продължават да се набиват в пръстите и подметките ни от вибрам. Всичко е приятно, успокояващо като сянката на дъб. Този свят е създаден за нас. Ние живеем в мир и съгласие с този кът от планетата. Не ще и дума, приятно е да се покори една каменна стена, ала духовното и телесното напрежение крие горчивина и не възнаграждава планинаря, ако сърцето му е сухо.

Катеря пръв, защото това ми е занаятът, и все пак Рьоне е наравно с мене съставна част от свръзката. Почти винаги катеря дружно – за да напредваме по-бързо и защото ни споява взаимно доверие.

Когато преди шест месеца ходих в Брюксел, за да изнеса една сказка пред членовете на Белгийския алпийски клуб, сказка, за която ме бе помолил председателя му Рьоне Малийо, отгатнах съкровената мечта на Рьоне да покори северната стена на Дрю! По-възрастен от мене, той бил в Шамони през 1935 г., годината на „първото изкачване”. Тогава в него се загнездило желанието и той да победи скалната красавица. Но войната се развихрила и желанието, заключено с десет ключа, дремело, докато го събудих миналата зима.

Колко прости и безизкуствени са миговете, които изграждат щастието и приятелството! Толкова са естествени, че не изглеждат очевидни.

Сега сме на стената – катеря и усещам как свежа радост блика в душата ми. От кой извор блика тя? Не мога да определя точно. Първоначално мислех, че идва от изкачването, ала песента, що оглася сърцето ми, идва от другаде. Долавям леките трепети на небето и на земята като поверена изповед, аромата на въздуха, златния ореол на слънцето около планината ни.




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.

[i:e9ff1d93] Цепнатината Ламбер – снимка 1[/i:e9ff1d93]

Ала всичко това е само благоухание. Ние сме две чеда на една и съща каменна родина, устремени към една и съща зорница. Радостта на Рьоне е, че осъществява един блян, лелеян от девет години. Моята радост е, че му помагам. Доволен съм, че съм на Дрю, но тук или другаде щастието ми се гради на съзнанието, че водя един другар. Какво би представлявал планинския водач без планинаря, когото води? Дали времето е хубаво или лошо, дали изкачването е леко или трудно, изпитвам необходимост да пея същия химн като спътника си. В това се крие най-красивият дар на нашите планини. Когато катерим върховете, единият от нас върши работата си, другият осмисля почивката си и от съчетанието на общите ни усилия се ражда приятелството.

Сега седим един до друг на един гранитен праг. Вали пухкав сняг. Спуснала се е нощта. Когато завършвахме изкачването, се разрази буря. Подсякохме под билото през кварцовата площадка, за да хванем обикновения път и да почнем спускането. Ала след два рапела се наложи да наденем якетата и да спрем. Снегът обърква сметките ни, макар и да не е чак дотам неприятен. Дъждът е противен, снегът обаче съставлява част от планината наравно със слънцето и ясното небе. Навярно облаците не са много дебели. Не е съвършено тъмно, къпем се в нежна прозрачност, зад облаците грее пълната луна – знаем.

Към десет часа се застудява. Подобно на пластовете мъгла над реките, които утринното слънце стопява, слоят облаци се разкъсва, сетне се разстила в долината на Шамони и ни откъсва от света. На почернялото небе се показва месецът, рус хубавец. От светлика му пресният сняг блести като звезден прах. Мразът се засилва. Свити в пухените си якета, сгушили се рамо до рамо, ние тръпнем във въздушната си люлка. Сърцата ни са побрали небето. Очите ни съпровождат пътя на безбройните звезди. Завява лек горняк. Мислим си за първите покорители на планините. На хиляда и петстотин метра под нас до ръба на ледника езерцата на Такюл* искрят с отблясъците на скъпоценни камъни. Вдясно в долината морето от облаци, полюлявано от вятъра, прикътва заспалия Шамони.




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.

[i:e9ff1d93] Нишата, този белег от палеца на великан в гръдта на нашата планина[/i:e9ff1d93]


На следния ден, когато слизаме в селището, панихидата в гробищата и благословията на ледокопите са приключили. Ще бъда глобен за закъснението.
Подир обед участвам в демонстративните катерения на Гайян по случай празника на планинските водачи.

-------------------------------------------------------------------------
* - Езера в подножието на масива Егюй дю Такюл, 3444 м. – Б. пр.



[b:e9ff1d93]МАТЕРХОРН[/b:e9ff1d93]



Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.

Матерхорн* е най-добре оголената от земната си кора планина, чийто строеж и устрем се отличават с геометрична строгост.

Повече от коя да е друга чука той е идеалният връх – върхът, който децата си рисуват във въображението, без изобщо да са виждали планина. Роден на брега на морето, и аз живеех точно с тази представа, когато чувах да се произнася думата „планина” – една обградена от ледници пирамида, която вири чело в небесата.

Но тук пирамидата е още по-величествена, защото е самотна. Околовръст – пустиня от камъни, планинска пепел, посърнали, сгърчени, надиплени хребети.



След първото изкачване на Монблан в 1786 година алпийските великани биват покорени един подир друг. Само Матерхорн не преклонил глава.

Какви славни времена!

Много алпинисти впивали пламнал и жаден взор в красавеца. Някои полазвали по снагата му. Всички се отказвали.

Единствено двама души виждали в несполуките си временен неуспех – Едуард Уимпър**, непреклонният англичанин, човекът с челичената упоритост, и Жан-Антоан Карел***, валдостанецът****, синът на планината, в чиито недра се бил родил и в която бил влюбен. Те ту обединявали усилията си, ту се втурвали поединично в двубой с горделивеца. От време на време подновявали съюза си, ала и двамината желаели прекомерно силно победата, за да се примирят с подялбата й. Затуй неотстъпно се навъртали около подножието на чаровната чука.

На 14 юли 1865 година дошла развръзката. Уимпър спечелил – изкачил върха по Швейцарския ръб*****. За зла чест великата победа била последвана, както е известно, от съкрушителна злополука – на слизане четирима от седемте алпинисти в свръзката на Уимпър паднали откъм северната стена и загинали*6.

Два дни по-късно Карел стъпил на челото на Матерхорн по Италианския ръб*7.

Победата, започнала така блестящо, продължила по останалите два ръба*8 и по четирите стени.

Северната стена е най-красивата.




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.

[i:e9ff1d93]Северната стена на Матерхорн
1.Над снежния наклон – снимка 1
2.В подножието на голямата издатина – снимка 2
3.Под връхната третина на стената – снимка 3
4.Под върха – снимка 4[/i:e9ff1d93]

Тя е оградена от ръба Хьорнли и от ръба Цмут. Наблюдавана от Цинал-Ротхорн*9. Стената има простотата на съвършен триъгълник. В профил пък наподобява исполинска каменна грамада. Висока е 1100 метра. Отдалече изглежда трудна, но преди всичко е опасна. Скалата е лоша, ледът е стъкловиден, липсват заветни гънки срещу буря и като венец на всичко по нея се свличат непрекъснато каменопади, против които е безпомощна и най-съвършената техника. Само няколко дни през годината те не разорават снагата й. Точно такъв миг трябва да се използува, но как да го отгатне човек? Матерхорн е необикновен връх.

----------------------------------------------------
* - Церматски връх (нем.). Според някои езиковеди Пасбищен връх (нем.). Французите го наричат Мон Сервен, а италианците – Монте Червино, т.е. Еленин връх. – Б. пр.
** - Английски алпинист и художник гравьор на дъска (1840-1911), покорил редица трудни върхове в Алпите и вулкана Чимборасо (6310 м.) в Андите. – Б. пр.
*** - Италиански планински водач (поч. 1890), известен под прякора Ил Берсалиере или Стария воин, считан на времето за най-добрия водач с французина Мишел Кро. – Б. пр.
**** - Лице от основното население на Вал д’Аоста, автономна гранична долина, където се говори френско-савойски, макар и да е в Италия. – Б. пр.
***** - Североизточният ръб или ръбът Хьорнли, намиращ се в Швейцария. – Б. пр.
*6 - Уимпър е правил 9 опита да изкачи Матерхорн. Последната му свръзка се е състояла от него, швейцарските водачи Таугвалдер, баща и син, оживели, англичаните Даглъс, Хадоу и Хадсън и френския водач Мишел Кро, паднали в Матехорнския ледник поради скъсване на въжето. – Б. пр.
*7 - Югозападният ръб, образуващ итало-швейцарската граница. – Б. пр.
*8 - Северозападният ръб или ръбът Цмут към селцето и ледника Цмут и Изтокоюгоизточният ръб или ръбът Фурген към ледника Фург. – Б. пр.
*9 - Циналски червен връх (нем.) или Моминг (4223 м.), в Швейц. Алпи над селцето Цинал, покорен от англ. Алпинист Дж. У. Йънг и шв. водач Й. Киубел в 1911 г. – Б. пр.

Измежду големите северни стени на Алпите Матерхорнската стена първа е била прицелна точка на настъпленията и първа е била покорена. Основата й е стръмна, средната й третина е кажи-речи отвесна, връхната й част има лек наклон, но си остава открита. Ключът на изкачването като че се крие в улея, който раздира средната третина. Тъкмо там обаче са съсредоточени каменопадите.




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.

[i:e9ff1d93]Тази чудна камара от камъни[/i:e9ff1d93]

През 1923 година двама австрийци – Хорешовски и Пикелко, изкачват много стръмния заледен склон в долната част на стената, прехвълят се към скалите вляво от улея и излизат на 4000 метра височина недалече от заслона Солве* върху ръба Хьорнли.

През септември 1928 година двама планински водачи от Теш** - Виктор Имбоден и Каспар Мозер, се покатерват на 500 метра над первазната пукнатина на ледника, вдясно от улея. Застигнати от нощта, те бивакуват и се връщат с големи трудности.

Следват много други опити, докато се стигне до началото на август 1931 година, когато внезапно в долината на Цермат се разнася невероятната вест: двама младежи от Мюнхен – Франц и Тони*** Шмид, покорили северната стена на Матрхорн.

На 31 юли още по тъмно братята прехвърлят первазната пукнатина на ледника и се подемат по ледения склон. След това, използвайки един ден на затишие, когато каменопадите са секнали, изкачват улея и бивакуват на 4150 метра. Върхът достигат на следния ден – 1 август към два часа подир обед в разгара на развилнялата се буря, след като са се борили със стената тридесет и три часа.

От тази паметна победа насам северната стена на Матерхорн е била катерена само три-четири пъти. Нито веднъж от французи. Но това са второстепенни неща. Матерхорн крие чисто и просто изкусителен чар.

--------------------------------------------
* - Дървен заслон на Швейцарския алпийски клуб на ръба Хьорнли. – Б. пр.
** - Селце, недалече от Цермат, на 1441 м. – Б. пр.
*** - Починал в 1932 г. – Б. пр.

Реймон Симон живее в едно от най-живописните кътчета в горната част на долината на Арв* - над поляната срещу гората в Ле Тин**. Не е планински водач, а хотелиер. Той е пристрастен към алпинизма и въпреки напрегнатата му сезонна работа не е рядкост човек да го срещне на някой връх. Ала най ми е драго да дружа с него, защото обича с широко сърце природата и планината. Безспорно той катери, но същевременно събира и планински кристали. Изкачил е Егюй Верт*** през Нан-Блан****, но спохожда и Ле-з-Егюй Руж***** и Лак Блан*6. Реймон се упойва от дъха на бора, когато го секат през есента, познава гъбите и билките, влюбен е в родната си гора.

Лани в един от онези есенни дни, които небето ни праща като прощален дар, изкачихме южния ръб на Егюй Ноар дьо Пьотере*7. Сега пък в началните дни на лятото мечтаем за северната стена на Матерхорн. И Реймон не пада по-долу от мене – обича далечните върхове. Привлекателността им е винаги по-силна, защото не са постоянно под очите ни. На 26 юни 1949 година напускаме Шамони за Цермат.

По пътя се сещам за картичката, която получих веднъж от Макс Шамсон*8:
„ Връщам се от тази чудна камара камънак.”
На гърба имаше снимка на Матерхорн.

Днес ми се струва, че схващам по-добре привидното противоречие в тези няколко думи: „чудна камара камънак.”

Несъмнено алпинистът отива в планината, за да катери, и често напъните му биват възнаградени от едно чаровно изкачване. Ала когато непрекъснато катери, за да катери, не се ли излага на опасността да забрави кой връх изкачва?

За Реймон и за мене Матерхорн поднови висшата наслада, която се излъчва от непосредственото, неумозрително обаяние на планината, превръщащо изкачването в поклонение. Покоряването на върха не винаги е увлекателно. Скалата е лоша. Телени въжета оскверняват ръбовете му, катеренето е продължително, тук-там отекчително, но за щастие всичко това идва на второ място.

За първи път отивам в Цермат и във Вале*9. Реймон е идвал вече тук. Изкачвал е ръба Фурген. Аз пък никога не съм виждал Матерхорн освен на снимка. Мернал ми се е смътно от Монблан и от Оберланд*10.

И сега, докато смесени с непознатото гъмжило се друсаме във влакчето, изживявам мига от поклонението, когато в душата се промъква боязънта. Почвам да се плаша от разочарованието.
- Ами ако не е истина? Ами ако не е точно онова, което си въобразявам?

Точността не винаги е равностойна на истината.
Истината ли? Истината е, че Матерхорн е идеален връх.

-------------------------------------------------------
* - Дългата 23 км. долина на Шамони, в която тече реката Арв. – Б. пр.
** - Курортно селище на 1084 м., на си от Шамони. – Б. пр.
*** - Зелената игла (фр.), 4121 м., покорена от Е. Уимпър в 1865 г., образуваща обща верига с Дрю. – Б. пр.
**** - Белият поток (фр.-савойски), ледник под Егюй Верт. – Б. пр.
***** - Червените игли (фр.) – леснодостъпна планина на север от Ле Тин и Шамони с най-висок връх Белведер, 2966 м. – Б. пр.
*6 - Бялото езеро (фр.) – малко езеро в източния склон на връх Белведер. – Б. пр.
*7 - Черната игла Пьотере (фр.), 3773 м., връх на юи от Монблан, покорен от английския алпинист Уентуърт и планински водач Рей в 1877 г. – Б. пр.
*8 - Френски любител алпинист. – Б. пр.
*9 - Вале (фр.) или Валис (нем.) – планински кантон в Швейцария, където се намира Матерхорн. – Б. пр.
*10 - Бернски Оберланд – планинска област в Швейцария, където се намират върховете Юнгфрау, Айгер и др. – Б. пр.


В паметта ми възкръсва годината 1865, след това опияняващото покоряване на цялата планина: Тиндъл*, Пенхол**, Мамери***, Гуидо Рей****, двамата братя Шмид, тръгнали с велосипеди***** ...

Невъзможно е Матерхорн да разочарова.
Колкото по наближава, толкова по очарова.
Пътеките, които водят за Щварцзее*6, са дълги, уморителни. Ала постепенно великата история хвърля своята сянка. Няма ли да се включим и ние в епопеята?

Уимпър броди в подножието на исполина.
Уимпър, Карел и останалите ...
Ние сме техни приемници.
Камарата камънак живее толкова чрез студената си красота, колкото и чрез горещата си любов на хората към нея.
Обяснявам си по-задълбочено причината, която ни тласка към непристъпните великани и последните покорявания. Не е достатъчно да следваме прокараната пъртина от първите, длъжни сме да се покажем достойни за оставеното от тях наследство.

------------------------------------------------------
* - Джон Тиндъл (1820-1893), английски професор физик и алпинист, покорил в 1862 г. с планински водач Бенен юз рамо на Матерхорн, наречено Пик Тиндъл. – Б. пр.
** - У. Пенхол (поч. 1882), английски алпинист, покорил в 1879 г. с швейцарски планински водач Ф. Имензенг западната стена на Матерхорн. – Б. пр.
*** - Албърт Ф. Мамери (1855-1895), английски алпинист, покорил в 1879 г. с швейцарския планински водач Бургенер ръба Цмут. Загинал от лавина при опит да покори Нанга Парбат. Автор на мисълта, станала ръководно начало в севременния алпинизъм: „Същността и стойността на алпинизма не се крият само в пкоряването на един връх, а в борбата за превъзмогване на трудностите”. – Б. пр.
**** - Италиански алпинист и писател (1861-1935), покорил в 1899 г. ръба Фурген, автор на класическата книга „Матерхорн” (1903), преиздавана и в наши дни. – Б. пр.
***** - Франц и Тони Шмид са били студенти и по липсва на средства отишли от Мюнхен до Цермат с велосипедите си. Съоръжението им също е било съвсем скромно и бедно. – Б. пр.
*6 - Черното езеро (нем.) е малко езеро на си от Матерхорн близо до ледника Фург с построен край брега му хотел, изходна точка към върха. – Б. пр.


В един часа през нощта крачим безмълвно покрай гората от ледени истукани, които бранят северната стена. Намираме проход и се провираме между белите блокове. Студът щипе.




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.

[i:e9ff1d93]Лутаме се, следвайки прищевките на този огромен склон – снимка 1[/i:e9ff1d93]

Призори отминаваме неизбежната первазна пукнатина на ледника. Набираме височина, дращейки с котките по големия наклон. Долу снегът беше твърд като по поръчка, горе става отвратителен – прохообразен върху заледена основа. Дошли сме в началото на лятото, за да преварим каменопадите и за да бъдем сами. Планината обаче е в невъзможно състояние – снегът още не се е спекъл по тази мразовита стена. Над заледения наклон свиваме вдясно към улея, съставляващ ключовия проход за средната третина на северния триъгълник. Но когато го достигаме, той ни се вижда прекалено опасен, та го прекосяваме и се запътваме към реброто, което го дели от ръба Цмут. Ребро, много по-стръмно и много по-трудно от улея, но и много по-безопасно. Подир малко, сякаш случайно, един каменопад, който виждаме зле, но чуваме добре, затопурква по дъното на улея, откъдето се разхвърчават камъни и сняг.




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.

[i:e9ff1d93]Из тези отвесни, рухващи плочи – снимка 2[/i:e9ff1d93]

Стената не е отвесна, каквито са варовитите стени, и все пак изкачването е еднакво открито – ни една площадка. Непрекъснато ни мами обещанието за някаква гънчица, която бяга толкова по-далече, колкото повече я наближаваме. В тази широка северна стена няма ясно очертан път, всичко си прилича. Никаква геометрична последователност, с каквато се отличават върховете от веригата на Монблан. Заставени сме непрекъснато да хитруваме. Правят изключение две-три едри черти (съвсем вдясно от ръбът Цмут, вляво улеят, над нас – Рамото*), останалото е безлично.

--------------------------------------
* - Пик Тиндъл, наричан още Крет дю Кок (фр.), т.е. Петльовият гребен. – Б. пр.


Не можем да кажем:
- Току що изкатерихме цепнатина от пета степен на трудност или Седемдесет и петметровия вътрешен ъгъл.

Не може да се намери или да се преодолее цепнатина от пета степен на трудност, няма седемдесет и петметров вътрешен ъгъл, няма отличителна плоча, няма камина от втора или шеста степен на трудност. Не, няма. Лутаме се чисто и просто, следвайки прищевките на този огромен стръмен наклон. Непознато ни е щастието да превъзмогнем някаква голяма пречка, бележеща стъпало в изкачването, подобна на Тур Гриз в Гранд Жорас или на преградата от надвеси в Пиц Бадиле. Вършим черна, неблагодарна работа. И въпреки разликата пленява ни чудно, неземно вълшебство, пленява ни шеметът на морето от замръзнали камъни, където се давим. Магията се крие в умението да се проникне драговолно в тази тъмница, наречена Северна стена на Матерхорн. И сетне да се излезе от нея. Увлекателността идва от търсенето на най-сигурния път към свободата.




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.

[i:e9ff1d93]…крепени от леда, лъснати от поледицата – снимка 3[/i:e9ff1d93]

Липсват места за подсигуряване из отвесните, рухващи плочи, крепени от леда, лъснати от поледицата, свързани помежду си от черни, заледени ивици, покрити с красиви наметала от пухкав сняг. Клиновете не помагат, проникват зле, държат още по-зле – да съм забил най-много два при едно прекосяване и Реймон ги измъкна с ръка.

Матерхорн се дроби – каменопади се свличат с глух грохот.

Съзерцаван отдалече, Матерхорн, изглежда ненакърним с пестеливата си осанка на пирамида. Сякаш ветровете, вместо да го изхабят и разклатят, го изострят. Ала когато катерим снагата му, алпинистът не може да не почувствува ненадминатия устрем на грамадата от камъни, споени от леда. Нищо не държи. Огромни плочи, натрупани една над друга подобно на шеметни купчини чинии. Всичко е като закачено. Дори животът напомня отсрочка в изпълнението на смъртната присъда.

И все пак какво светотатство представлява самата мисъл за един Матерхорн, пресечен, износен, заоблен като околните върхове! Не, изкачвайки тази омагьосана чука, този къс от земята, що пронизва небесата, планинарят придава с готовност на камънака му вълшебна сила. Никога Матерхорн не ще узнае старостта, винаги ще си остане подемът на живата ни планета към магнитната синева.

Катерим с котки. Няма да се разделим от тях чак до края. Стената е силно заскрежена. Борбата, без да бъде непримирима, е напрегната. Никакъв отдих – ни за четвърт час, ни за пет минути, ни за миг. Една подир друга плочи – нацепени, рухващи, свличащи се, начупени, натрошени, заварени от леда, слепени от поледицата. Един подир друг пояси, улеи, корнизи от черен лед, покрити с девствен сняг, едно подир друго каменища, закрепени на невидими опори. Истинско чудо на равновесие! Не бива в никакъв случай да се лъжем – ако дръпнем някоя хватка, тя ще се измъкне като чекмедже на шкаф и ще застраши устойчивостта на цялата сграда.

Отдавна Реймон е счупил предния зъб на лявата си котка, но премеждието не му пречи да ме гони по петите, сякаш нищо не се е случило. Идеален другар, вечно доволен, вечно на място в тази нестройна високопланинска лутаница.



Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.

[i:e9ff1d93]Непрекъснато ледени плочи …– снимка 4[/i:e9ff1d93]

Подстъпът към билото е приятен. Чувстваме как двата ръба – Цмут и Хьорнли, се сключват над главите ни. В девет вечерта стъпваме на върха. Завършекът на деня е дивен.

Кацнали толкова нависоко, само ние се наслаждаваме на последните слънчеви зари. Долу в низините мракът е обгърнал хората. Една светлинна диря ни сочи главната улица на Цермат. В краката ни чезне големият наклон.

Северната стена ли? Какво безобразно катерене, какво великолепно изкачване!
Сега сме яхнали най-красивата планина.
Съзерцаваме.

Човешки прашинки върху челото на пирамидата, която пронизва лазура, ние наблюдаваме как земята се готви за сън. После заедно с нея потъваме и ние в нощта.



Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.

Откъса от книгата е качен благодарение на Диди Андреева

[b:e9ff1d93][url=http://verticalworld.net/articles/article.php?id=463]КЪМ ЧЕТВЪРТАТА ЧАСТ ОТ КНИГАТА[/url][/b:e9ff1d93]


Превод от френски:  Светослав Колев


Споделяне във Facebook

Оценка (): Видяна е 602 пъти



ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ





ОЩЕ СТАТИИ ОТ РАЗДЕЛ Алпийско катерене:
Система за категоризиране в Западните Алпи
Схема и описание на маршрутите по АкСу
Аляска
Айгер - Една мечта
Пътешествието | Гренландия
Първо зимно изкачване на АкСу
Ангелите на Монт Блан
Най-забележителните алпийски изкачвания през 2008 година
Един златен срам
Североизточната стена на Срон На Киш, Остров Скай


Важни новини !!!


  • 27/06/2017

    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ

    коментара


    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ
    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ с познания в сферата на планинарството, катеренето, алпинизма, планинското бягане и екстремните спортове. ОТГОВОРНОСТИ: - Приветливо и учтиво посрещане на клиентите в търговския обект; - Информиране и консултиране за стоките и услугите в търговския обект, по телефона, онлайн по имейл и във фейсбук; - Поддържане на търговски вид на стоките
  • 21/03/2018

    Представяне на новата серия дрехи за дъжд на Black Diamond

    коментара


    Представяне на новата серия дрехи за дъжд на Black Diamond
    С това филмче и кратко описание на новите продукти искаме да ви представим новата серия дрехи за дъжд на Black Diamond, които са едновременно водозащитени, вятъроустойчиви, дишащи и разтегливи.
  • 14/06/2018

    Colin Haley направи нов скоростен рекорд на гребена Касин на Денали

    коментара


    Colin Haley направи нов скоростен рекорд на гребена Касин на Денали
    Colin Haley подобри предишният рекорд с почти двойно по-бързо време. Затъпявайки зъбите на своите котки като млад алпинист в Каскадите, Colin Haley винаги е мечтаел за големите планини. Докато Патагония и големите планини на Азия бяха крайни цели, региона на Центеална Аляска предлагаше върхове с по-висока степен, макар и с по-удобен и лесен достъп.
  • 06/06/2018

    Нов скоростен рекорд на Носа на Ел Кап за под 2 часа

    коментара


    Нов скоростен рекорд на Носа на Ел Кап за под 2 часа
    Alex Honnold и Tommy Caldwell направиха 3-ти пореден скоростен рекорд на Носа и този път изкатериха 1000-метровият маршрут за 1 час 58 минути 7 секунди. Reel Rock поства в Instagram, "Тази сутрин на El Capitan тези супер герои заковаха времето на 1:58:07." Екипът подобри своя собствен предишен рекорд с почти 4 минути и станаха първите хора, които са катерили Носа за под 2 часа. Warren Harding и компания ...
  • 11/02/2018

    Адам Ондра направи първия флаш в света на 9а+

    коментара


    Адам Ондра направи първия флаш в света на 9а+
    Adam Ondra премина флаш Super-crackinette, 9a+, в сектора Praniania в Saint Leger du Ventoux, Франция. Alex Megos направи първото изкачване на маршрута през октомври 2016. Според Fanatic climbing маршрута няма истинска трудност, само около 25-30 движения по много непрекъснато трудно и на пръсти катерене в голям надвес, където най-трудната част идва точно преди свързването на директния старт с оригинални ...
  • 24/10/2017

    Angela Eiter стана първата жена в света преминала 9b

    коментара


    Angela Eiter стана първата жена в света преминала 9b
    Австрийската катерачка Angela Eiter стана първата жена в света изкатерила 9b, с нехйното преминаване на маршрута La planta de shiva, изкатерен за първи път свободно през 2011 от Адам Ондра в района Villanueva del Rosario в Испания.
  • 05/09/2017

    Adam Ondra изкатери първото в света 9c във Flatanger, Норвегия

    коментара


    Adam Ondra изкатери първото в света 9c във Flatanger, Норвегия
    На 3 септември Adam Ondra направи първото свободно изкачване на своя проект наречен Project Hard. Маршрутът се намира в пещерата Flatanger, Норвегия и 24-годишният чешкият катерач оцени като 9c. Това разбира се трябва да бъде потвърдено и чак след това 45-метровата линия ще стане първото в света 9c.
  • 05/06/2017

    Алекс Хонълд изкачи свободно соло Ел Капитан

    коментара


    Алекс Хонълд изкачи свободно соло Ел Капитан
    В събота известният катерач Алекс Хонълд стана първият човек, който изкачва Ел Капитан без да използва въжета или други обезопасителни съоръжения и извърши вероятно най-великото постижение в историята на чистото скално катерене.
  • 23/05/2017

    Kilian Jornet постави нов рекорд за скоростно изкачване на връх Еверест

    коментара


    Kilian Jornet постави нов рекорд за скоростно изкачване на връх Еверест
    Ски алпинистът и ултрабегач Kilian Jornet постави един нов рекорд за скоростно изкачване на най-високият връх в света - Еверест в раните часове на 22 май, качвайки се на върха за 26 часа. 29-годишният испанец премина по маршрута през Северната стена в едно единично катерене без използването на кислород и фиксирани въжета.
  • 10/05/2017

    Плащане с кредитни и дебитни карти

    коментара


    От днес вече ще можете бързо, лесно и сигурно да плащате своите онлайн поръчки с кредитни или дебитни карти през системата на Борика, без да заплащате излишни комисионни. Вече няма да е нужно да се регистрирате в различни разплащателни платформи и да преминавате през дълги процедури по оторизацията им. Магазин Вертикален свят изцяло покрива разходите по направените транзакции и същевремено получавате c ...



Последни новини !!!


  • 26/10/2018

    Как да се подготвим за задаващия се зимен сезон

    коментара


    Как да се подготвим за задаващия се зимен сезон
    SOHO представя един интересен и практично-полезен разговор за това как да се подготвим за по-сигурни и безпроблемни преходи през задаващия се сезон. Гост в третото издание от поредицата събития в SOHO - SoADVENTUROUS, свързани с приключения и пътешествия, е опитният планински ...
  • 07/09/2017

    Новата автобиографична книга на Алекс Хонълд "Сам на скалата"

    коментара


    Новата автобиографична книга на Алекс Хонълд
    Излезе от печат автобио-графията на безапе-лационния символ на съвременното катерене Алекс Хонълд. Защо го правиш? Не се ли страхуваш, че ще умреш? Два въпроса, с които Алекс Хонълд е обстрелван почти ежедневно. 32-годишният катерач е необяснима загадка – също като невъзможни ...
  • 23/05/2017

    Представяне на La Sportiva G5 по време на ISPO 2017

    коментара


    Представяне на La Sportiva G5 по време на ISPO 2017
    La Sportiva G5 е ултра технична водозащитена обувка за височинен алпинизъм и работа навън в студени условия. Тя е лесна за обуване дори с ръкавици благодарение на новата системата от връзки Boa® в долната част на обувката и велкро лепенките в горната й част. Обувката е направ ...
  • 11/05/2017

    Представяне на новият челник Petzl Tikka Hybrid

    коментара


    Представяне на новият челник Petzl Tikka Hybrid
    Проста и компактна, новата TIKKA предлага 200 лумена яркост и широко разпръсване на светлината. С дълга продължителност на осветяването тя е практична за аутдор активности като къмпинг или трекинг, или за пътуване и също за ежедневни активности около дома или колата. Фосфорес ...
  • 06/01/2017

    Новата планинарска и фрийрайд седалка Petzl Altitude

    коментара


    Новата планинарска и фрийрайд седалка Petzl Altitude
    ALTITUDE е ултралека планинарска и скиорска седалка, която можете да сложите, докато сте със ски или котки на краката. Направена е с конструкцията WIREFRAME и тежи само 150 g.
  • 31/12/2016

    Нов смесен маршрут на Пиц Бадиле

    коментара


    Нов смесен маршрут на Пиц Бадиле
    На 16 ноември 2016 Marcel Schenk и Simon Gietl направиха първото изкачване на Amore di Vetro (800 метра, M5, R) - един нов леден и смесен маршрут на Североизточната стена на Пиц Бадиле.
  • 20/12/2016

    Pete Whittaker на първото изцяло свободно соло с въже на El Cap за един ден

    коментара


    Pete Whittaker на първото изцяло свободно соло с въже на El Cap за един ден
    Pete Whittaker направи първото изцяло свободно соло изкачване на El Capitan в Йосемите за един ден, използвайки соло техники с въже. Pete изкатери класическият 37 въжета Freerider с трудност 5.12d за 20 часа и 6 минути. Той беше преминал маршрута флаш през 2014. Само два пред ...
  • 06/12/2016

    Онлайн катерачно състезание

    коментара


    Вертикален свят с подкрепата на магазин Вертикален свят организират първото по рода си в България онлайн катерачно състезание. Състезанието ще се проведе в периода 1 януари - 31 март 2017 година. За да участвате в състезанието е необходимо да осъществите следните стъпки: 1. Да се регистрирате в сайта като потребител 2. Да се логнете с потребите ...
  • 03/12/2016

    Black Diamond представя новият Camalot™ Ultralight

    коментара


    Black Diamond представя новият Camalot™ Ultralight
    Двуосният Black Diamond Camalot ™ беше създаден през 1987 и това беше революция в света на катеренето. Но сега отново екипът на BD се опита да предефинира стандарта на това осигурително средство. Какъв е резултатът? Един изцяло нов Black Diamond Camalot™ Ultralight - сега с 2 ...
  • 03/11/2016

    Представяне на La Sportiva Skwama

    коментара


    Представяне на La Sportiva Skwama
    В това ревю Neil Gresham, Adrian Baxter и Stu Littlefair говорят за най-новата катерачна иновация на La Sportiva, технологията "S-Heel", която е част от новите модели еспадрили Skwama и Otaki. Skwama са чувствителни, пасващи удобно, меки катерачни обувки идеални за топ постиж ...


Petzl


Affiliate Program  -  Линкове  -  Реклама  -  Абонамент  -  Препоръчайте ни  -  RSS

Вертикален Свят ЕООД © Copyright 2001-2018

Sitemap