Вертикален свят
Школа Курсове Изкачване Трекинги Календар Магазин Кой какво Гидовник Дневник Класации Видео Галерия Статии Новини
   Вие не сте регистриран потребител !   Вход и регистрация в сайта   
×
Екипът на Вертикален свят Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване с първият български информационен портал за катерене и алпинизъм, онлайн от 1 декември 2001 година.

Без да си окачен на конци - интервю с Алекс Хонълд



Дейвид Робъртс  |  Редактирана на 19/07/2011




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.

На 25 години, Алекс Хонълд вече е безспорния майстор на най-опасния спорт въобще – изкачването на велики скални стени без каквито и да е въжета. Дали той не е следващия велик катерач от новото поколение? Или това е само самоубийствена мисия посредством еспадрили?

След малко повече от два часа катерене, Алекс Хонълд стигнал Thank God Ledge. Той бил изкачил вече девет десети от северозападната стена на Халф Доум – почти вертикална 600 метра висока гранитна стена, която се извисява над долината на Йосемити. Ръба, е десет метра дълга ивица, която е с променлива широчина от 13 до 30 сантиметра, и осигурява благословена почивка от изкачването на трудната стена. Като траверсират на ръце наляво - с лице към скала, с пръсти вкарани в цепката от вътрешната стена на ръба, с крака стъпващи на триене на скалата отдолу – катерачите избягват особено гладкия скален пасаж над ръба.

На двадесет и три години този ден през септември 2008, със слабо телосложение с височина метър и осемдесет, големи кафяви очи, и стърчащи уши, Хонълд беше на път да направи не осъществен досега подвиг. Той нямаше въже, клеми или френдове, които да вкара в цепките и които да го задържат ако падне. Той нямаше карабинери, с които да се закачи към болтовете, които са сложени за осигуровка покрай най-сложните движения по маршрута. Той нямаше партньор в изкачването. Беше облечен само в тънка фланелка и гащета, и не носеше нищо друго освен манерка с вода, няколко енергийни шоколадчета, и торбичка за магнезий, която се поклащаше закачена на кръста му. Той практикуваше в момента, най-екстремната и опасна форма на скално катерене. Тя е наречена фрии соло, основополагащото й правило е строго и просто. Ако се подхлъзнеш умираш. Преди този ден, никой не беше минавал фрии соло маршрут в Северна Америка, който да е толкова дълъг или труден, като северозападната стена на Халф Доум.

Никой не беше свидетел на изкачването, и Хонълд беше казал само на двама приятели за плановете си. Под него се простираха 540 метра чист гранит, а над него последните 60 метра от стената. Въобще не ставаше и дума да откатери маршрута.

Обаче след като стигнал ръба, Хонълд решил не да траверсира на ръце, а да премине отгоре по него на крака и с гръб към стената. В ума му това бил най-чистия стил на изкачване. „Това беше въпрос на гордост”- ще напише той по-късно в непубликувано есе за изкачването. Внимателно, той пренесъл тежестта си на една стъпка, избутал се с длани на ръба, изправил се, обърнал се, и вече бил с гръб към стената. Стената откъм гърба му била с няколко градуса в надвес, като можела да го изкара извън равновесие.

„Първите стъпки, които направих бяха напълно естествени” – написа Хонълд –„като да ходиш по тясна пътечка в небето. Но щом се стесни, започнах едвам едвам да мърдам с гръб залепен за стената, пристъпвайки леко с краката и гледайки да поддържам перфектна стойка. Можеше да погледна надолу и да си видя раницата седяща в началото на маршрута, но така директно бих се хвърлил с глава надолу от стената.”

Това което ти трябва за да останеш спокоен, и да можеш да катериш фрии соло стена 230 метра по-висока от Емпайър Стейт Билдинг, Хонълд нарича своята „умствена броня”.

Но няколко минути след като траверсирал Thank God Ledge и се обърнал с лице към стената, краката му на малки обли стъпки, а пръстите му вкопчени в дребни гънки по скалата, просто бронята му се разпаднала. Той се вкочанил, прекарвайки през главата си екзестенциални въпроси: Какво правя тук? Защо съм тук?

Първата вълна паника го обзела. И както добре знаел Хонълд, „В секундата в която се панираш, ти е спукана работата.”

Хонълд показал склонност към поемане на рискове още от малка възраст. Когато бил на пет, неговата майка Диедре Уолоуник, професор по френски в Америкън Ривър Колидж в Сакраменто, Калифорния го завела в залата за катерене в близкия град Дейвис. „Говорих си с този, който надзирава останалите в залата, обърнах се” – спомня си Уолоуник – „и Алекс беше на 10 метра над земята. Бях изплашена до смърт, че ще се убие.”

Когато Хонълд бил на 10, баща му, Чарлз Хонълд, учител по английски за чужденци, започнал да ходи заедно с хиперактивното хлапе до залата за катерене в Сакраменто. „Татко не беше истински катерач- казва Хонълд. Той беше основно там, за да ме осигурява и мисля че за него беше облекчение, момента в който започнах да ходя сам с колелото до залата.”

Но Хонълд влязъл изцяло с двата крака в катеренето едва след гимназията. Той имал други интереси – а именно книгите. „Бях велик в гимназията” – споделя чисто и просто той. „Бях голям зубър.” След като завършва с успех пълно 6 през 2003, той се записва в Калифорнийския университет в Бъркли, където планирал да следва инженерство.

„Колежа не ми хареса” – казва той. „Един типичен ден беше, отивам и си купувам една филия хляб и после отивам до Индиън Рок – малка риолитна скаличка в предградията на Бъркли – и въртях обиколки нагоре надолу по скалата.”

През Юли 2004, 18 годишния Хонълд се състезавал в Националното състезание за младежи, което е съревнование в зала между 300-те най-добри катерачи младежи в страната. Той завършил втори, печелейки по този начин място за участие в Световния Шампионат за Катерене за Младежи в Шотландия септември същата година. Но преди състезанието нещата се променили. На 18 Юли 2004, бащата на Алекс умрял от сърдечен удар на летището във Финикс. Той бил на 55. Чарлз и Диедре наскоро се били развели, събитие което Алекс и по голямата му сестра Стасия, сега на 27, били предвидили. „Родителите ми чакаха да завърша гимназията, за да се разведат” – казва Алекс.

Въпреки това, смъртта на баща му – който Хонълд описва като „страхотен баща” но и като „тих и потаен човек” – била трудно събитие за нея. „Бях до някъде депресиран”- казва Хонълд. „Не исках да правя нищо друго, освен да катеря.”

Той отишъл в Шотландия и след слабо представяне, завършил 39-ти. Когато се върнал в къщи решил да не се връща в Бъркли. Вместо това майка му му заела нейния миниван Шевролет. Хонълд вкарал в него спалния си чувал, малко дрехи, катерачната му екипировка и поел по пътя. Оттогава той е само на път.

Това първо лято, той пътувал из Калифорния, като живял от лихвите от ценните книжа на застраховката живот на баща му. В Ловърс Лийп, лесна скала покрай езерото Тахо, Хонълд направил първото си изкачване без въже на маршрут 5.3 дълъг три въжета. (в Щатите, скалното катерене се категоризира на десетична система започваща от 5.1 и стигаща до 5.15, като категориите над 5.9 се подразделят на четири класа, от а до d. 5.3 си е детска игра.)

Според Хонълд, той продължил да катери соло само заради практични причини. „Нямах партньор, с който да катеря”- казва той. „Бях прекалено срамежлив, за да се запознавам с непознати и прекалено уплашен, за да говоря с „истински” катерачи. Първоначално въобще не ми се отдаваше. Просто катерих много соло, и лека по лека станах по-добър.”

За следващите две години, Хонълд пътувал и катерил от Невада до Юта до Британска Колумбия. Тогава, през септември 2007, той отишъл в долината на Йосемити и минал фрии соло два дълги 5.11с маршрута, Astroman и Rostrum в един ден. Това е нещо, което е правено само веднъж преди, през 1987, от великия канадски фрии соло катерач Питър Крофт.

През Април 2008, Хонълд вдигнал мизата като минал фрии соло Moonlight Buttress, маршрут категория 5.12d в националния парк Зайьн в Юта. Хонълд изкачил 365 метровата стена от пясъчник само за 83 минути, предизвиквайки по този начин много коментари в катерачните сайтове в интернет. (Примерен пост в сайта Supertopo.com: „Да му се не види!” „Направо изтръпвам само като си мисля за това.”) Пет месеца по-късно, той се преборил с Халф Доум. Внезапно Хонълд става най-голямата новина в катерачния свят.

Скоро след това спонсорите започнали да прииждат: La Sportiva, Clif Bar, New England Ropes, Black Diamond и The North Face. Хонълд казва, че сега получава достатъчно пари от спонсорите си „за да се поддържам спокойно, да катеря и да спестя нещо”. Той също използвал част от парите за да подобри вана си Ford Econoline 2002, в който живее, като добавил промишлен мокет, изолация и печка на газ с два котлона Coleman. „Преди беше по-скоро в гето стил” – казва той гордо.

Благодарение на връзката си The North Face, Хонълд също така получава достъп до катерачния елит, като станал протеже и партньор на хора от сорта на Конрад Анкър, Джими Чин, и Марк Сайнот. Анкър, един от героите на Хонълд, дава следното сравнение за постиженията му. „Преди двадесет години, хора като Джон Бахар и Питър Крофт, можеха да катерят 5.12 и редовно минаваха соло 5.10”- ми каза Анкър миналия октомври. „Алекс може да катери 5.14, и катери соло 5.12. Напълно вдигна летвата.”

Ако може да се каже, че Хонълд има човек, с който се разбира, това е Дийн Потър, безразсъдния 39 годишен катерач е известен с соло изкачванията си на големи стени и бейс джъмп скоковете му с уиндсют. Потър също измисли нещо, което той нарича Фриибейсинг – катерене фрии соло с парашут, който той да отвори и да използва, за да се приземи на земята, ако падне. Наскоро имаше слухове, че Потър и Хонълд имат желание да минат фрии соло Ел Капитан в Йосемити, който е с 300 метра по-висок от Халф Доум и технически по труден.

Тези слухове дразнят Потър. „Нека да говорим за това след като стане” – казва той. „Списанията искат състезание, но това ще е много над обикновено атлетическо постижение. За мен това ще е достигане на най-високото ниво на духовност.”

Въпреки, че преди го е отричал, сега Хонълд ми признава, че е обмислял минаването фрии соло на Ел Капитан. Дори е избрал маршрут, който би бил най-логичен – Free Rider, който катерен с въже е категория 5.12d. „Наистина трябва да го желаеш”- казва той. „Най-трудното нещо е да се отлепиш от земята. До определена степен наистина искам да го направя. Би било невероятно.”

Хонълд, сега на 25 години е първия, който признава че фрии соло катеренето не вдига границата на техническата трудност на катеренето. Нищо, което той прави не е толкова физически предизвикателно, като късите 5.15 маршрути, върху които майстора на спортното катерене Крис Шарма работи дни на ред. Хонълд също от време на време прави подвизи с въже, които са по натоварващи от да кажем солото му на Халф Доум. В последните три години, Хонълд постави нов световен стандарт в изкуството на катерене на повече от един маршрут на стени високи по 600 метра в един ден. Той също така е много добър откривател на маршрути : през април 2009, той оглави първото изкачване на високата 4100 метра планина Кинабалу в Борнео, заедно с Сайнот, Чин и Анкър минавайки като втори най-трудните въжета.

Но славата на Хонълд е заради фрии соло катеренето. Това, което прави спорта толкова изумителен е очевидните последствия от най-малката грешка. И не всеки може просто да изключи страха си от падане. Според Анкър – „Аз знам, че мога да мина маршрут, който съм минавал десет пъти преди това, но никога не бих го пробвал без въже. Просто ще е прекалено шумно в главата ми.”

Друг герой на Хонълд е Томи Колдуел, 32 годишен, водещ катерач в свободното изкачване на големи стени. Свободното катерене е различно от фрии соло катеренето с това, че включва въже и осигуровки: Колдуел разчита на партньора си, който го осигурява докато той работи въже след въже по маршрута, докато не може вече да навърже едно продължително изкачване на дългия маршрут, без използване на изкуствени средства, или почивки висейки на осигуровката. Няма жив катерач, който Хонълд да уважава повече. Въпреки това в думите на Колдуел се чува ехо от консерватизма на Анкър. „ Никога не съм пробвал да изкача соло нещо наистина велико”- казва той. „Падал съм напълно неочаквано много пъти – може би към дузина – на сравнително лесни части от маршрути, когато се счупи хватка, или се обели гумата на подметката на еспадрилата ми или нещо от сорта. Ако катерех соло, бих бил мъртъв до сега.”

Цифрите подкрепят позицията на Колдуел. Списъка с атлети, които са вдигнали границите на фрии соло катеренето в Северна Америка през последните 40 години включва девет човека: Хенри Барбър, Дерек Хърси, Джон Бахър, Дан Осмън, Чарли Фоулър, Майкъл Риърдън, Стеф Дейвис, Крофт и Потър. Петима от тях са мъртви.

Хърси падна опитвайки се да мине фрии соло маршрута Steck-Salathé в Йосемити през 1993. Осмън, който също така практикуваше, rope jumping – скачане от стените докато си вързан с найлонови въжета – умря през 1998, когато едно от въжетата му се скъса. Лавина в западен Китай през 2006 уби Фаулър, един от малкото соло катерачи, който заобича височинния алпинизъм. Риърдън бил пометен от скала на Ирландския бряг от случайна вълна през 2007 докато катерел фрии соло за снимки пред фотограф. През 2009, Бахър падна докато катереше маршрут, който е минавал фрии соло много пъти, на скала близо до дома му в Мамут Лейкс, Калифорния.

Тогава, защо някой ще иска да стане фрии соло катерач? Хонълд намира непоквареността на занаята пристрастяваща. „Обичам простотата на катеренето соло” –казва той. „Нямаш екипировка, нямаш партньор. Никога няма да катериш по-добре от момента, в който катериш фрии соло.” Той също мисли че спорта подхожда на психиката му. „Ако имам някакъв талант, той определено е главата ми.” – казва той. „Да оставам хладнокръвен.”

Но колко дълго може човек да остане хладнокръвен? Блогъри, които никога не са се запознали с Хонълд са го умолявали да спре. Миналия март, Ед Дръмънд, Великобритански катерач и само назначил се спец по този спорт, пусна следната тема „Отворена телеграма до Алекс Хонълд” на сайта supertopo.com. Дръмънд чул слух, (необоснован, както се разбира по-късно) че Хонълд планирал да се пробва да изкачи маршрута The Nose на Ел Капитан. Той написал:

Скъпи Алекс,

Спри! Спри веднага! Докато още има шанс да останеш жив и да разказваш как почти не падна… не повече и не по-малко от 900 метра надолу по маршрута The Nose на Ел Капитан, подскачайки и крещейки за пет секунди преди да се взривиш, удряйки земята с над 100 километра в час, обезглавен в краката на чакащите папараци.

Когато попитах Хонълд аз Дръмънд, той ми каза- „Ако той е голям тъпак, който обича да дава акъл на другите, тогава ОК. Но той трябва да си каже, да не пуска подобни глупости в интернет.”

Ако Хонълд прекарва много време в тревоги за съдбата си, определено не го показва. Миналия май на фестивала Mountainfilm в Телурид, 12 годишно дете от публиката попита Хонълд: „Не те ли е страх че можеш да умреш?”

Хонълд свива рамене. „Хей, всички ще умрем в един момент. Най добре да си отидеш докато правиш нещо велико.”

Притесненията са споделени и от близките му приятели. „Тревожа се че ще се убие,” – казва Крис Уейднер, 36, един от дългогодишните катерачни партньори на Хонълд. „Мисля, че фрии соло катеренето е игра на цифри. Колкото повече катериш соло, толкова по-голям е шанса да допуснеш грешка. Алекс не е съгласен. Той казва- „Въпреки, че катеря соло стотици въжета по маршрутите, на всяко от тях шанса да падна е почти нула.”

Колдуел изразява загрижеността си по по-кратък начин. „Наистина харесвам Алекс,”- казва той. „Не искам той да умре.”

Миналия октомври прекарах седмица с Хонълд в Смит Рок, масив от вулканичен произход издигащ се над нивите на централен Орегон. Хонълд искаше да посети Смит, мястото, където е изкачено първото 5.14 в Съединените Щати, преди да отпътува на четири месечно пътешествие в Чад, Израел, Йордания, Турция и Гърция.

Срещнахме се в Портланд и карахме на югоизток, аз в кола под наем, Хонълд в Econoline-a, който беше чист и добре подреден. Когато спряхме в един мотел го попитах дали може да му задам няколко въпроса. „Разбира се”-каза той. „Давай да свършваме сега с медийните глупости.”

Направо се шашнах. „Не го приемай лично,”- продължи той. „Следващата седмица отивам да правя цирково шоу за The North Face.”- Banff годишен фестивал на приключенските филми, където Хонълд трябваше да изнася лекция – „ще бъде пълна глупост. Понякога е забавно, но е дразнещо. Това ми отнема от времето за катерене.”

Изглежда сякаш Хонълд няма начин за само цензуриране. Той често говори с кратки, бързи идиоми и някои от тях може да бъдат обидни. „Жените в света, които могат да катерят големи стени на моето ниво се броят на пръстите,”- ми каза той. И: „Веднъж направих един тест; резултата беше че съм гений.” Той наскоро се изтри от Фейсбук. „Беше прекалено лудо,”- казва той. „Имах по 20 покани за приятелство на ден. Някакво хлапе би ме питало, „Хей, какъв вид торбичка за магнезий да си купя?” Ще ти е тъпо да му кажеш да ходи на майната си, но, все едно, какво ти пука.”

Някой от приятелите му мислят, че славата действа лошо на Хонълд. Уейднър, свръзката му, казва, „Когато започнахме да катерим заедно, Алекс беше изключително учтив, и много загрижен за безопасността. Сега по-скоро би те обидил. Преди година се пробвах да изводя едно въже, и постоянно падах. Алекс каза, „Пич, какъв ти е скапания проблем? Това е само 5.13.” Може и да се е бъзикал, но нарани чувствата ми. Сега е настроен по следния начин, ако не си катерач от световна класа, да го духаш.”

Но Хонълд е също така безмилостен към себе си. Когато го питах дали някой е влизал в контакт с него относно пишенето на книга, той каза- „Защо? Още нищо не съм направил.” Друго нещо, което той твърди е, „Аз съм доста по-любезен от Томи Колдуел. Точно заради това не съм толкова добър.”

Чудя се дали няма някъде в Хонълд ужасно дете – правещото се на умно хлапе, което изплюва скастрящи коментари и хвалби само, за да предизвиква реакция. Или Хонълд може да е просто наивен. Отбелязах пред него, че да наречеш Banff – годишния фестивал на приключенския филм пълна глупост черно на бяло може да не се хареса на организаторите му. Той сви рамена. „Сигурен съм, че в един момент това, което говоря ще ми излезе солено,”- каза той, „ и тогава ще спра да говоря с хората.”

Обаче щом стигнахме до Смит Рок, се показа друга страна на Хонълд. Будехме се с изгрева и ядяхме закуска сготвена на печката му. Аз ядях омлет с четири яйца, с бекон, лук и кашкавал. Той не пие кафе, като го окачествява като „киселина за акумулатори” или вино, което има вкус на „развален сок от грозде,” и поради тази причина, какъвто и да е алкохол. „Веднъж помирисах скоч,” – каза той. „Помислих си: „Това трябва да го ползвам за почистване на мивката ми.”

След хапването, се разхождахме до скалите. На отиване, два пъти чух случайни хора да шепнат, „Това е Алекс Хонълд. Той е качил соло Халф Доум.” В закусвалнята, където ядяхме повечето следобеди, хората го молеха за автографи или да позира за снимка с тях. Хонълд се отнасяше към феновете си с неизчерпаема любезност.

На петия ден, приятелката на Хонълд, Стейси Пиърсън, 25- годишна медицинска сестра и бегачка на дълги разстояния от Клийвлънд, дойде да го види. Тя се представила на Хонълд през Фейсбук, по времето когато още имал профил. Въпреки няколко трудни момента в началото на връзката – „Имах проблем с пренастройването да спя в вана на Алекс,” – казва тя – очевидно е че двамата имат еднакво непочтено чувство за хумор. Когато попитах Пеърсън, дали е разтревожена от соло катеренето му, тя се пошегува, „Бих казала, „Ако умреш, може да отлетя към Европа и да си намеря Европейския мъж, за който винаги съм си мечтал.” Когато го попитах за нея, Хонълд се размекна. „Усещам, че ще бъда с нея за доста дълго време,” – каза той.

Също видях по-малко острата страна на Хонълд на друго място в Смит Рок. Един ден, той видя двойка на към петдесетте години пробващи се да качат и да се спуснат по лесен 5.5 маршрут на стената Morning Glory. Хонълд, виждайки, че има опасност от това мъжът да се пусне на рапел от края на въжето, бързо предложи съвет, давайки указания как мъжът да се спусне долу, като после го обсипа с комплименти. „Направи го,” – каза той. „Браво!”

Когато го попитах по-късно за това отношение, Хонълд каза – „Бяха супер готини. Все едно са отишли на психолог за връзката им, който им казал да започнат да се занимават с някой екстремен спорт. Но те наистина даваха най-доброто от себе си.” Според Уейднър, „Едно от качествата на Алекс, на което се възхищавам е че като види че някой катерач дава най-доброто от себе си, дори да е лесно изкачване, той го уважава.”

Отдадеността на Хонълд е като на олимпиец. В Смит, той катереше всеки ден до тъмно, въпреки че скалата не беше по вкуса му. „Технична е, отвесна, с дребни хватка, с други думи абсолютно омазана,”- каза той. Под „абсолютно омазана”, той имаше предвид че маршрутите по скалата бяха осеяни с малки камъчета, като череши в пай. Ако висиш, на някое от тези камъчета, в момента в който се отчупи, тогава, съгласно катерачния жаргон си си отишъл.

Заради релефа на скалата, Хонълд реши да не го минава соло. Но тогава на третия ни ден при скалите, докато се мотаехме под единия сектор от скалата наречен the Dihedrals, той внезапно се изправи и си промърмори, „Знаете ли, ще мина тази 10а цепка. Само, за да правя нещо.”

След осем минути, той беше пробягал 45 метра по цепка и камина. Само веднъж или два пъти през повече от 40 години прекарани в гледане на това как други катерят съм виждал, някой който да се движи с такава грация и сила, с или без въже. Бях наясно, че този 5.10а маршрут беше лесен за Хонълд. Но дишането ми се нормализира едва след като слезе безопасно до долу.

През 2008, базираните в Болдър Сендър Филмс, помолиха Хонълд да инсценира соло изкачванията си на Moonlight Buttress и Халф Доум. Двадесет и четири минутния филм, който се получи, "Alone on the Wall ", стана невероятен хит по фестивалите за приключенски филми през 2009 и 2010, печелейки главните награди на Mountainfilm и на филмовия фестивал в Тренто, Италия.

Всеки път, когато се стигаше до кулминационния момент в "Alone on the Wall", се случваше едно и също нещо: когато Хонълд се обляга отново на скалата, 550 метра над земята, публиката се задъхва, сякаш въздуха е изсмукан от залата. Снимката от филма, на Хонълд замръзнал на Thank God Ledge е легендарна в приключенския свят, и се появява в рекламите на The North Face в списанията.

Този вид реклама, повдига обезпокоителен въпрос: Може ли заради вниманието от страна на списанията, филмовите компании и спонсорите Хонълд да се изкуши да направи фатална грешка?

Той отхвърля тази възможност. „Направих всички изкачвания за себе си” – каза той. „Не ми пукаше кой какво ще си помисли. Славата е плюс. Това е признание за добре свършена работа.” Той добавя - „Моите спонсори дори не знаят какво правя.”

Не всеки обаче вижда нещата по този начин. „Ако Алекс направи някое изключително злобно big-wall соло, The North Face ще се правят, че го е направил заради тях” – казва един преситен от спонсорите наблюдател. „Но ако той падне и умре, те ще направят всичко, което могат, за да се дистанцират от него.”

Аз помолих Кати Ремидж, спортен маркетинг директор за The North Face, дали се тревожи относно това че възнаграждават Хонълд за това, че поема рискове.

„ Никога не натискаме, който и да е от отбора ни атлети, да прави каквото и да е” – каза тя. „Опитваме се създадем среда, в която те да правят това, което искат да правят. Опитваме се да им дадем средства за сигурност, под формата на екипировка и поддръжка. Алекс е умен, стратегически настроен, много пресметлив във взимането на решенията си. Ако беше безотговорен търсач на силни усещания, не бихме искали да имаме нищо общо с него.”

„Ако спре да катери фрии соло, ще продължите ли да го спонсорирате?” – я попитах аз.
„Ще се радваме, ако той спре да катери соло. Когато се обвържем с някой атлет, това е за цял живот.”

Миналия Ноември, на фестивала на планинарските филми Banff, попитах Питър Мортимър, съ-режисьор на "Alone on the Wall,", дали е загрижен за това, че притискат Хонълд.

„Много ясно, че съм загрижен за това, че той рискува живота си пред камерата,” – каза Мортимър. „Ако докато позира по стената, се подхлъзне, падне и умре, се чувствам 100 процента отговорен.”

Тогава Хонълд, който седеше до Мортимър, се включи: „Да, обаче ако паднех 20 и си счупих глезена, би казал: Супер! Може ли да го направиш отново?”

Хонълд не прекарал много време в практикуване на фрии солото на Халф Доум. На 5-ти септември 2008, следобеда преди изкачването, той се обадил на Уиълднър и разкрил плановете си. Докато разговаряли, той си признал, че е качвал маршрута с въже само два пъти преди това. Соло катерач като Питър Крофт обикновено катери маршрута дузина пъти преди да се пробва без въже.

„Пич, това е ненормално,” – каза Уиълднър. „ Трябва да се пробваш маршрута до дупка на установка, преди да се пробваш да го минеш соло.”
„Не,” – каза Хонълд. „Искам да е вълнуващо.”
„Ти ненормален ли си?”

Уиълднър знаел, че не може да откаже приятеля си от плана му. Преди да затвори, той казал „Добре, пич. Обичам те. Внимавай.”

На следващия ден, Хонълд бил застанал, точно на Thank God Ledge, изцяло замислен, със свалена умствена броня. Той бил толкова близо до върха, че можел да чуе говора на туристите, които са минали от задната страна на Халф Доум по стръмната пътека оградена от двете страни с метален парапет.

За пет дълги минути, които Хонълд по-късно ще опише като „изключително личен ад” той вкарал първо едната си ръка, а после другата в торбичката за магнезий, така че да даде да върховете на пръстите си по-добро сцепление по дребните гънки по скалите. Неговите крака били стъпили на триене – на гладките гранитни плочи. За да застане там, Хонълд трябвало да изкълчи глезена си така че предната част на всяка от подметките му – не само пръстите – да са сгънати и прилепени под прав ъгъл към скалата. Прасците му се били схванати от напрежение, и той знаел че не може да се мота – скоро краката му щели да започнат да бият телеграмите, неконтролируеми спазми, които ще го изхвълят от този свят. Той пренесъл тежестта на единия си крак, после и на другия, и се опитал да изтръска прасците си, за да предотврати спазмите.

За да направи движението, Хонълд трябвало да стъпи с десния си крак на гладка част от скалата, после да стъпи високо и да достигне до един джоб – хубав, остър ръб в скалата, който можел да задържи тежестта му. Той поел дълбок дъх и стъпил на високо с десния си крак. Той се плъзнал нагоре, с крещящи от болка мускули и сграбчил джоба.

Минути по-късно, Хонълд излязъл на върха. Там той срещнал група туристи. Цялата долина на Йосемити се простирала под него: Ел Капитан на запад, High Sierra на изток. Далече долу, реката Мърсид се виела в долината. Туристите продължили да си говорят, без да обръщат внимание на Хонълд.

„Може би мислеха, че съм някой загубил се турист,”- писа той по-късно. „Може би не им пукаше. Част от мен искаше някой горе, който и да е, да забележи, че съм направил нещо забележително.”

После той се протегнал надолу, отвързал обувките си, и продължил бос надолу по пътеката, обратно към вана си.


Превод от английски:  Станко Йончев


Споделяне във Facebook

Оценка (): Видяна е 277 пъти



ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ





ОЩЕ СТАТИИ ОТ РАЗДЕЛ Големи стени:
Lost In America - El Capitan
Категория на трудност - Част ІІІ
Първото изкачване на Стената Трол
Българският подвиг на Транго Тауър
Голямото шоу
Свободно изкачване на хубав биг уол маршрут в Норвегия
Taghia: Hi-Jinks in the High Atlas
Сърдитата кукумявка и страната на мармотите
From Russia with Love
Ala Daglar - Турция


Важни новини !!!


  • 24/10/2017

    Angela Eiter стана първата жена в света преминала 9b

    коментара


    Angela Eiter стана първата жена в света преминала 9b
    Австрийската катерачка Angela Eiter стана първата жена в света изкатерила 9b, с нехйното преминаване на маршрута La planta de shiva, изкатерен за първи път свободно през 2011 от Адам Ондра в района Villanueva del Rosario в Испания.
  • 05/09/2017

    Adam Ondra изкатери първото в света 9c във Flatanger, Норвегия

    коментара


    Adam Ondra изкатери първото в света 9c във Flatanger, Норвегия
    На 3 септември Adam Ondra направи първото свободно изкачване на своя проект наречен Project Hard. Маршрутът се намира в пещерата Flatanger, Норвегия и 24-годишният чешкият катерач оцени като 9c. Това разбира се трябва да бъде потвърдено и чак след това 45-метровата линия ще стане първото в света 9c.
  • 05/06/2017

    Алекс Хонълд изкачи свободно соло Ел Капитан

    коментара


    Алекс Хонълд изкачи свободно соло Ел Капитан
    В събота известният катерач Алекс Хонълд стана първият човек, който изкачва Ел Капитан без да използва въжета или други обезопасителни съоръжения и извърши вероятно най-великото постижение в историята на чистото скално катерене.
  • 23/05/2017

    Kilian Jornet постави нов рекорд за скоростно изкачване на връх Еверест

    коментара


    Kilian Jornet постави нов рекорд за скоростно изкачване на връх Еверест
    Ски алпинистът и ултрабегач Kilian Jornet постави един нов рекорд за скоростно изкачване на най-високият връх в света - Еверест в раните часове на 22 май, качвайки се на върха за 26 часа. 29-годишният испанец премина по маршрута през Северната стена в едно единично катерене без използването на кислород и фиксирани въжета.
  • 10/05/2017

    Плащане с кредитни и дебитни карти

    коментара


    От днес вече ще можете бързо, лесно и сигурно да плащате своите онлайн поръчки с кредитни или дебитни карти през системата на Борика, без да заплащате излишни комисионни. Вече няма да е нужно да се регистрирате в различни разплащателни платформи и да преминавате през дълги процедури по оторизацията им. Магазин Вертикален свят изцяло покрива разходите по направените транзакции и същевремено получавате c ...
  • 20/12/2016

    Pete Whittaker на първото изцяло свободно соло с въже на El Cap за един ден

    коментара


    Pete Whittaker на първото изцяло свободно соло с въже на El Cap за един ден
    Pete Whittaker направи първото изцяло свободно соло изкачване на El Capitan в Йосемите за един ден, използвайки соло техники с въже. Pete изкатери класическият 37 въжета Freerider с трудност 5.12d за 20 часа и 6 минути. Той беше преминал маршрута флаш през 2014. Само два предишни опита за изкачване на Ел Кап изцяло свободно соло с въже са направени до сега. Те също бяха по Freerider като съответно беше ...
  • 06/12/2016

    Онлайн катерачно състезание

    коментара


    Вертикален свят с подкрепата на магазин Вертикален свят организират първото по рода си в България онлайн катерачно състезание. Състезанието ще се проведе в периода 1 януари - 31 март 2017 година. За да участвате в състезанието е необходимо да осъществите следните стъпки: 1. Да се регистрирате в сайта като потребител 2. Да се логнете с потребителското си име 3. Да отидете в страницата на класацията - htt ...
  • 01/06/2006

    Скиор оцелява след 2600-футово падане на Denali

    коментара


    Ed Maginn се търкаля половин вертикална миля надолу по маршрута Orient Express на Denali последната седмица, но оцеля с малки наранявания. 33-годишният, изключително опитен ски алпинист от Юта, се спуска от 20,320-футовият връх с двамата си партньори и преодолява на ски около 1,000 фута от Orient Express, един дълбок снежен улей, който е успореден на Upper West Rib, когато изведнъж пада по време на едно ...
  • 16/08/2013

    Кирил Николов покори петте най-високи върха в България за по-малко от 23 часа

    (1) коментара


    Кирил Николов покори петте най-високи върха в България за по-малко от 23 часа
    Сребърният медалист от европейското по ориентиране от 2012 г. Кирил Николов-Дизела завърши успешно предизвикателството "Пет върха". Най-добрият български планински бегач покори за по-малко от 23 часа петте най-високи върха в България. В 18.14 часа Николов пристигна на финалната точка в "Драгалевци". "През следващите няколко седмици не искам да бъда близо до планина", бяха първите думи на ориентировача.
  • 29/10/2013

    Kilian Jornet разби рекорда за изкачване на Матерхорн

    коментара


    Kilian Jornet разби рекорда за изкачване на Матерхорн
    Каталунския планински бегач Kilian Jornet тича нагоре и надолу по Матерхорн започвайки и завършвайки в градчето Breuil-Cervinia, Италия за удивителните 2 часа и 52 минути отиване и връщане. Jornet би предишният скоростен рекорд с 20 минути, който беше осъществен през 1995 от италианецът Bruno Brunod.



Последни новини !!!


  • 07/09/2017

    Новата автобиографична книга на Алекс Хонълд "Сам на скалата"

    коментара


    Новата автобиографична книга на Алекс Хонълд
    Излезе от печат автобио-графията на безапе-лационния символ на съвременното катерене Алекс Хонълд. Защо го правиш? Не се ли страхуваш, че ще умреш? Два въпроса, с които Алекс Хонълд е обстрелван почти ежедневно. 32-годишният катерач е необяснима загадка – също като невъзможни ...
  • 27/06/2017

    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ

    коментара


    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ
    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ с познания в сферата на планинарството, катеренето, алпинизма, планинското бягане и екстремните спортове. ОТГОВОРНОСТИ: - Приветливо и учтиво посрещане на клиентите в търговския обект; - Информиране и консултиране за стоките и ...
  • 23/05/2017

    Представяне на La Sportiva G5 по време на ISPO 2017

    коментара


    Представяне на La Sportiva G5 по време на ISPO 2017
    La Sportiva G5 е ултра технична водозащитена обувка за височинен алпинизъм и работа навън в студени условия. Тя е лесна за обуване дори с ръкавици благодарение на новата системата от връзки Boa® в долната част на обувката и велкро лепенките в горната й част. Обувката е направ ...
  • 11/05/2017

    Представяне на новият челник Petzl Tikka Hybrid

    коментара


    Представяне на новият челник Petzl Tikka Hybrid
    Проста и компактна, новата TIKKA предлага 200 лумена яркост и широко разпръсване на светлината. С дълга продължителност на осветяването тя е практична за аутдор активности като къмпинг или трекинг, или за пътуване и също за ежедневни активности около дома или колата. Фосфорес ...
  • 06/01/2017

    Новата планинарска и фрийрайд седалка Petzl Altitude

    коментара


    Новата планинарска и фрийрайд седалка Petzl Altitude
    ALTITUDE е ултралека планинарска и скиорска седалка, която можете да сложите, докато сте със ски или котки на краката. Направена е с конструкцията WIREFRAME и тежи само 150 g.
  • 31/12/2016

    Нов смесен маршрут на Пиц Бадиле

    коментара


    Нов смесен маршрут на Пиц Бадиле
    На 16 ноември 2016 Marcel Schenk и Simon Gietl направиха първото изкачване на Amore di Vetro (800 метра, M5, R) - един нов леден и смесен маршрут на Североизточната стена на Пиц Бадиле.
  • 03/12/2016

    Black Diamond представя новият Camalot™ Ultralight

    коментара


    Black Diamond представя новият Camalot™ Ultralight
    Двуосният Black Diamond Camalot ™ беше създаден през 1987 и това беше революция в света на катеренето. Но сега отново екипът на BD се опита да предефинира стандарта на това осигурително средство. Какъв е резултатът? Един изцяло нов Black Diamond Camalot™ Ultralight - сега с 2 ...
  • 07/11/2016

    Новата седалка Black Diamond Zone

    коментара


    Новата седалка Black Diamond Zone
    Новата седалка Black Diamond Zone е създадена предимно като най-висок клас седалка за спортно катерене, но също така има халки за закачане на инвентарници за ледено катерене, което я прави подходяща и за други типове катерене. Технологията Fusion Comfort увеличава комфорта в ...
  • 03/11/2016

    Представяне на La Sportiva Skwama

    коментара


    Представяне на La Sportiva Skwama
    В това ревю Neil Gresham, Adrian Baxter и Stu Littlefair говорят за най-новата катерачна иновация на La Sportiva, технологията "S-Heel", която е част от новите модели еспадрили Skwama и Otaki. Skwama са чувствителни, пасващи удобно, меки катерачни обувки идеални за топ постиж ...
  • 03/04/2008

    Снимки от Кавказ

    коментара


    Галерия със снимки от Кавказ.


Black Diamond Equipment


Affiliate Program  -  Линкове  -  Реклама  -  Абонамент  -  Препоръчайте ни  -  RSS

Вертикален Свят ЕООД © Copyright 2001-2017

Sitemap