Вертикален свят
Школа Курсове Изкачвания Трекинги Календар Магазин Кой какво Гидовник Дневник Класации Видео Галерия Статии Новини
   Вие не сте регистриран потребител !   Вход и регистрация в сайта   
×
Екипът на Вертикален свят Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване с първият български информационен портал за катерене и алпинизъм, онлайн от 1 декември 2001 година.

Моите Планини - Трета Част



Валтер Бонати  |  Редактирана на 06/03/2011


[b:d45c9a07][url=http://www.verticalworld.net/articles/article.php?id=398]КЪМ ВТОРА ЧАСТ ОТ МОИТЕ ПЛАНИНИ[/url]


Източната стена на Гран Капюсен[/b:d45c9a07]

Една августовска сутрин на 1949 г. се изкачих към Кол дю Жеан откъм Мер дьо Глас. Времето беше напреднало и слънцето печеше до задушаване. Все още не бях добил представа за планините, които ме обкръжаваха с изключение на Кол дю Жеан, към който се бях устремил и който сякаш беше някъде накрая на света. Бях уморен и с нетърпение очаквах да изляза от тази пещ, когато внезапно бях изтръгнат от автоматичното и съсредоточено катерене от страшен трясък, който би накарал и мъртвите да станат от гроба. Огромна маса от лед и скали се срутваше в един от зловещите улеи на Монблан дю Такюл. След малко потискащата тишина се възцари отново на ледника, но очите ми не се бяха наситили на царствената гледка и бяха втренчени още горе в този червен зъб, доминиращ над скалистите чуки. Гледан отдолу, той изглеждаше така монолитен и елегантен в устрема си към небето, че мисълта да се стигне до този непостижим връх предизвикваше световиене. Вертикалността му можеше да накара да се замисли и най-добрия алпинист и аз си спомням, че първата ми мисъл бе да се запитам дали е съществувал човек, който е посмял да изкачи тази стена. Естествено въпросът ми остана без отговор, защото тогава не знаех даже името на този островърх гигант. Бродех за пръв път в тази зона на Монблан.




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.

[i:d45c9a07]Монблан дю Такюл, а в ляво се показва връхната част на Гран Капюсин

Снимка: http://nl.wikipedia.org [/i:d45c9a07]


Този ден останах с мечтата си и едва през декември на следващата година това видение се върна отново във въображението ми, когато приятелят ми Тони Гоби, говорейки ми за един още нерешен голям алпийски проблем, ми описа същата червена игла, която бях видял през оня задушен августовски ден. Така се запознах за пръв път с върха Гран Капюсен и изключително трудната му източна стена.

Идеята да го покоря ме завладя още от самото начало. Голямата ми мечта бе да щурмувам някой труден връх по мой собствен маршрут. Още не бях изпитал интимното чувство да се изправя пред такава голяма неизвестност и да разгадая сам всичките тайни. Сега пред мен се представяте отлична възможност и аз естествено я възприех. Отначало мисълта да щурмувам подобна стена ми се видя прекалено дръзка, по с течение на времето премисляйки я отново и отново над снимките, по които проучвах върха, тя ми ставаше по-близка. Тази мисловна и душевна подготовка без съмнение ми помогна много, защото в деня, в който се намерих в подножието на Гран Капюсен почувствувах изправилата се пред мен действителност далеч по-малко потискаща и сурова.




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.

[i:d45c9a07]Общ изглед, Гран Капюсен (Grand Capucin) е в средата.

Снимка: http://www.bcs.rochester.edu[/i:d45c9a07]


На 23 юли 1950 година следобед стигнахме с приятеля ми Камило Бардзаги в основата на Гран Капюсен с твърдото намерение да изберем пасаж към източната стена, откъдето да го щурмуваме на следващата сутрин. Носехме със себе си всичко необходимо за няколкодневен престой върху стената. На 24 юли призори успяхме да преминем страничната цепнатина и да се вкопчим в скалата. Започнах от голямата централна цепнатина. Времето беше подходящо, трудностите от самото начало, както предвиждах, бяха големи, но макар и бавно всичко вървеше нормално. В първите следобедни часове обаче времето се промени и няколкочасова силна буря ни принуди да я изчакаме да спре, подслонени в много неудобно положение. След това подновихме изкачването. Катерихме се, докато се стъмни и нощта ни свари, преди да бяхме стигнали до удобно за бивакуване място, поради което се наложи да я прекараме осигурени на доста отвесни гладки плочи. Беше много студено и по небето продължаваха да пълзят буреносни облаци, но призори времето сякаш се подобри и ние подновихме катеренето. Едва изкачили една дължина и ето че избухна нова, много по-яростна буря. Градушката, която се изсипа върху ни, беше толкова гъста, че ни пречеше да се виждаме и чуваме. Светкавиците и гръмовете се редуваха наоколо ни и въздухът беше така наситен с електричество, че просто кипеше. Продължих да набирам въжето, докато Бардзаги не се изкачи близо до мен. За мен ще остане завинаги загадка как той можа да ме настигне. За щастие попаднахме върху една тясна площадка на няколко метра от малка пещера, до която обаче не можахме да стигнем. Успяхме да забием на известно разстояние от нас клиновете и започнахме да чакаме. След около един час бурята притихна и между облаците даже надникна и слънцето, но стената беше още много мокра, така че едва след няколко часа се решихме да продължим изкачваното. Но ето че небето отново потъмня и аз реших моментално да се върнем в пещерата.

Търпението, както и навика да се гледа философски на нещата, са отлични качества, но този път времето прекаляваше наистина. Още от сутринта предвиждах евентуално отстъпление, но сега ми стана ясно, че то наистина е необходимо. Макар да взехме решение да се оттеглим, все не ни се тръгваше и останахме цели четири часа в пещерата, чакайки да се случи някакво чудо. Едва когато ни останаха само няколко часа до стъмване, най-сетне се решихме да спуснем надолу първия рапел.

Тънкият слой сняг, който беше паднал, докато чакахме, се стопи, но затова пък скалите се намокриха отново и спускането ставаше сред сочни ругатни по адрес на влажните въжета, които не се плъзгаха и към времето, което беше така жестоко към нас. Беше вече почти тъмно, когато стигнахме до прохода Гран Фламбо. Мракът се спусна и заедно с това небето се изчисти от всякакви изпарения, луната изгря между милиони звезди, от което планината доби нов нереален изглед. Не бих могъл да обясня онова, което чувствувах в този момент. Мога само да кажа, че тази нощ предпочетох да останем да бивакуваме на студа на прохода Фламбо, пренебрегвайки привлекателната перспектива на топлата стая в заслона Торино.

Едва след месец ми се удаде да щурмувам отново източната стена. В Курмайор се запознах с Лучано Гиго, който стана новият ми другар във вторият опит и с когото на 14 август застанах отново пред първите плочи на източната стена. През тази година времето беше отвратително през целия сезон и макар в момента да беше слънчево, ние не бяхме спокойни. Недоверието ни се оправда още същата вечер веднага след като се разположихме за бивак в пещерата. Започна да вали сняг на големи парцали без никакъв полъх на вятър, така че началото далеч не бе окуражаващо. Но на сутринта слънцето изгря отново и стопи бялата мантия, която бе наметнала скалата. Отговорихме на поздрава на един алипинист, който в момента минаваше под Капюсен и започнахме решителния щурм на надвисналите скали. През целия ден се борихме с преодоляване на цепки и надвиснали плочи. Привечер стигнахме до максималната отвесност на стената и на десетина метра над нас тя се губеше от погледа ни изпод огромни изпъкнали тавани. Последиците от палещото слънце, което ни гря през целия ден започнаха да се усещат върху пресъхналите ни от жажда устни. Бяхме върху стената втори ден, а две от трите манерки с вода, които носехме бяха вече празни. Денят се изтъркули и трябваше да бързаме, за да можем навреме да намерим някоя площадка, върху която да прекараме нощта. Но в това отношение бяхме повече от скептични. Мракът ни застигна за втори път, и то в много по-неизгодно положение, така че се наложи Гиго да ме настигне в изключително труден пасаж в тъмнината. Като по чудо в последния момент открихме една малка тераска сред огромната маса от тавани и надвиснали плочи. Беше толкова тясна, че едва ни позволяваше да се закрепим с увиснали крака. Не очаквахме такъв лош номер и щем не щем се примирихме с перспективата да прекараме нощта, стъпили върху въжените стълбички.




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.

[i:d45c9a07]Изглед от под Гран Капюсен (Grand Capucin).

Снимка: http://www.allari-photo.com[/i:d45c9a07]


Бяхме стигнали точно до средата на стената. Времето през нощта бе хубаво и не толкова студено. Още с първите слънчеви лъчи се заехме отново с преодоляването на изключително компактните плочи над нас, които ставаха с всяка крачка все по-трудни и проблематични, така че скоро катеренето стана много бавно и мъчително. Непрекъснато забивахме клин след клин, окачвахме стълбичките и едва преодолели един таван, непосредствено над него надвисваше друг още по-труден, така че не можехме да си поемем дъх между едно въже и друго. Отвсякъде ни заобикаляше абсолютна празнота, толкова по-потискаща, защото отгоре ни надвисваха огромни тавани, леко наклонени вдясно и прилични на огромни миди, сякаш закачени там, за да изсмукват изпаренията от ледника. Въжето, което от три дни ни стягаше около кръста, започна на моменти да става непоносимо, сякаш ни прерязваше на две. Към него се прибави и жаждата от големия зной, която е най-страшното мъчение за алпиниста. Глътка по глътка изпразнихме и последната манерка, а малката снежна площадка, на която разчитахме, оставаше все още високо над надвисналите плочи, зад които не се виждаше нищо. Часът беше вече десет, а бяхме изкачили не повече от четиридесет метра. Когато след още няколко часа огледахме положението, видяхме че сме се покатерили само с още петнадесет метра. Умората и страшната жажда бяха така деформирали лицата ни и изсушили гърлата ни, че не можехме да произнесем даже няколкото необходими за маневрирането с въжето думи. Изпаднахме в страшна криза, от която не знаехме как да излезем. Езиците ни бяха подути страшно, което създаваше чувството че устата, палеща отвътре като жарава, не ги побира. При всеки опит да образувам малко слюнка, следваше хрипкава кашлица, която дразнеше още повече гърлото ми. При тези условия нашето катерене приличаше повече на пътя към Голгота, отколкото на алпийски маршрут от шеста степен. И трябва да кажа, че в този момент ние се борехме по-скоро да победим жаждата, отколкото да изкачим скалата. Въпреки това обаче един мощен вътрешен импулс ни караше да виждаме всяка надежда зад заобикалящите ни надвиснали скали и потискаше всяка мисъл за връщане назад.

Изкачих още няколко метра право нагоре, докато стигнах до една широка, надвиснала цепнатина, набраздила в продължение на няколко десетки метра лявата стена на големия вътрешен ъгъл, в който се намираше. Но веднага си дадох сметка за нейната непристъпност. Беше много тясна, за да мушне човек рамото си в нея и прекалено широка, за да задържи клиновете. Тъкмо бях загубил всяка надежда, когато интуицията ми подсказа, че може би на няколко метра вдясно отдолу скалата е прорязана хоризонтално от много тънка цепка. Формата на голямата плоча, която цепката трябваше да прорязва, сочеше, че тя може би продължава още няколко метра и оттатък големия език на вътрешния ъгъл, където вече не можех да надникна. Не мога да опиша ефекта, който имаше това откритие върху душевното ми състояние, и тялото ми сякаш намери нови неподозирани сили у себе си. Успях да забия един дървен клин и между него и скалата още един железен, прокарах през него въжето и след като се спуснах , за да го освободя от предишните клинове, започнах въздушно преминаване вдясно, докато намерих място, в което забих дебел клин в началото на цепката, която беше много добре достъпна от тази страна. Ключът за пасажа беше открит! Но обхваналото ни напрежение бе отвлякло вниманието ни от времето, което започна да се влошава. Слънцето изчезна зад един тъмен облак. Жаждата, макар да продължаваше да ни мъчи, стана по-поносима, но положението ни продължаваше да бъде критично, защото едва Гиго ме настигна и над нас се развихри силна снежна буря, която запълни за няколко всички гънки на скалата. Излишно е да казвам, че още с първите снежинки ние започнахме да утоляваме страшната си жажда, като облизвахме и най-малката влага от устните си до такъв начин, че ако някой ни гледаше отстрани, би си по-мислил че присъства на кръвожадна сцена на човекоядство. Малко след това превъзмогнахме няколко леки плочи и стъпала и стигнахме до една характерна тераска, зад която обаче нямаше никаква надежда за изход. Снегът престана и това ни позволи да си дадем сметка, за новосъздаденото положение.




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.

[i:d45c9a07]Западната стена на Гран Капюсен (Grand Capucin).

Снимка: http://www.flickr.com/photos/mackos/ [/i:d45c9a07]


Часовниците ни бяха спрели, но можехме да предполагаме, че ни оставаха още около два часа до падането на мрака. Огромната плоча, която препречваше пътя ни, беше наистина внушителна с близо четиридесетте си метра стръмна височина. Тя беше гладка като огледало. Беше напълно невъзможно да се опитаме да я заобиколим отляво и отдясно, така че не ни оставаше нищо освен да я щурмуваме направо. Ако допреди малко имахме все още избор да вървим нагоре или да се върнем обратно, то сега единственото, което ни оставаше, бе да продължим нагоре на всяка цена, защото трудният пасаж, който ни делеше, както и мокрите копринени въжета отрязваха пътя за отстъпление. Стана ясно че ще трябва да прекараме нощта на това място. Но знаехме също така, че оттатък плочата е онази снежна площадка, от която в случай на крайна нужда може би е възможно да се отделим от източната стена по пасаж към северната и да се спуснем обратно надолу. Това все пак беше някаква надежда, но мисълта че няма да можем да преодолеем тези четиридесет метра над нас ни връщаше към суровата действителност и ни потискаше. Тъй като разполагахме с още няколко часа светлина, решихме да подготвим или поне да открием някой пасаж за сутринта и аз щурмувах първата точка, която смятах достижима, но за съжаление опитът се оказа безуспешен и след цял час неимоверни усилия бях принуден да го изоставя само няколко метра над изходната точка. Тогава опитах от другата страна по-вляво и когато мракът ме принуди да сляза обратно, не бях се изкачил много повече отпреди. Намъкнахме се кой как може в спалните чували и почти веднага след това заваля отново сняг, който не спря през цялата нощ. За съжаление скромното ни облекло не включваше никаква пухена дреха и не беше напълно непромокаемо, така, че можете да си представите мъчителната нощ, която прекарахме с просмукани от влага дрехи. Най-сетне настъпи и четвъртата утрин и ние решихме да стигнем до върха на всяка цена. Преодоляхме с мъка обичайната след такива нощи вцепененост и се вкопчихме в канарата. Скоро снегът заваля пак. Отначало бавно, на големи парцали, докато постепенно се сгъсти и се превърна в истинска виелица. Канарата ставаше все по-компактна и отвесна, трудностите и умората се увеличаваха до крайност, но надеждата не ни изоставяше и педя след педя ние все пак се приближавахме до спасителната площадка. Още не бях стигнал до първата дължина на въжето, когато се видях принуден да накарам Гиго да ме настигне по въжената стълбичка, тъй като въжетата се бяха вкоравили и престанаха да се плъзгат в карабинерите. Едва след това с опасни акробации над бездната можах да стигна до една малка вдлъбнатина вдясно и да продължа изкачването. Бяхме напълно прогизнали и вкоченени от студа, но с всеки отвоюван от скалата метър увереността ни растеше, още повече че бяхме убедени, че сме преодолели най-трудната част от плочата. Клиновете влизаха по-леко в скалата и скоро щяхме да се измъкнем оттук. Снежната буря понамаля и поривите на вятъра разкъсваха отвреме на време мъглите, което позволяваше да зърнем ту шапката на върха, ту големите пукнатини на ледника. Не повярвахме на ушите си, когато в този момент до нас стигна далечен човешки глас. Невъзможно! Кой освен нас двамата нещастници можеше да бъде в такова време в планината? Отначало помислихме, че това е някаква слухова халюцинация или така ни се е сторило от виенето на бурята, но малко след това гласът се чу отново още веднъж и още веднъж ту по-ясен, ту заглушен от бурята. Вече нямаше съмнение, че това бяха нашите приятели, дошли в подножието на скалата. Развълнувани дълбоко, ние отговорихме колкото ни глас държеше, докато се убедихме, че са ни чули. Малко след това при едно разкъсване на облаците можахме да съзрем три черни точици върху ледника. По-късно щяхме да научим, че те не са успели да ни видят.

Последно усилие и аз най-сетне стигнах до площадката. Снегът се засили. Малко след това Гиго ме настигна. Започнахме да се съвещаваме какво да правим. И дума не можеше да става да продължим катеренето. Да форсираме траверс към северната стена, за да стигнем до кулоара, който отделя Капюсен, беше много по-неудобно, отколкото да се спуснем по самата тази стена, макар че беше много гладка и отвесна. В едно бяхме съгласни — трябва на всяка цена да избегнем ново бивакуване тук горе, което при тези условия можеше да се окаже фатално. Беше около два часа следобед и ни оставаше близо половин ден, за да се опитаме да изпълним изключително трудното спускане. Без да губим нито минутка единият от нас заби клин, а другият завърза едно за друго двете вкоравени въжета и се спуснахме на късмет в бездната, чието дъно не се виждаше.

Не бих могъл да опиша как успяхме да стигнем до края на това спускане. Много често рискувахме да останем без въже, защото то бе така замръзнало, че ставаше все по-трудно да го набираме. Още от самото начало по въжетата не бе останало нито едно сухо влакно и докато бяха напълно корави при спускане на рапел, ставаха, напротив, хлъзгави като змиорки, когато ги допреш с ръка. И освен това, страшен студ по ръцете, по краката, навсякъде...

Но съдбата ни помогна и този път и след осемдесет часа на отчаяна борба можахме да прегърнем отново приятелите си, които ни чакаха върху ледника. И обърнахме гръб на Източната стена, но със закана да се върнем пак.

Измина една година и зората на 21 юли 1951 г. ни свари отново на поредната ни среща с Гран Капюсен. Заобиколихме отляво първите трудни плочи по част от кулоара на Тридан и този вариант ни позволи да стигнем до нашата пещера с няколко часа по-рано, отколкото по стария маршрут.

След първото ни бивакуване на мястото, където прекарахме втората нощ на 1950 г., още до вечерта стигнахме до голямата площадка, от която се оттеглихме преди една година през Северната стена.* Решихме да опитаме да бутнем в пропастта един голям камък, за да направим по-удобна за нощуване площадката пред пещерата. Операцията излезе успешна, напрегнахме инстиктивно уши над пропастта и в момента, в който разочаровани понечихме да се отдръпнем, чухме глух удар, който ни убеди, че камъка е паднал върху ледника с едно единствено отскачане от скалата.


--------------------------------------
* В един доклад на Гиго се казва: „През миналата година оставихме доста клинове в най-трудните места на маршрута. . ." Това донякъде неточно и криво разбрано твърдение може би е станало причина за недоразумението на Г. Маньон, който позовавайки се на нас в книгата си "La face des Drus" на 17 стр. коментира по следния начин това наше изкачване: „Очевидно те са преодолели този маршрут след доста старателна подготовка на трасето." Нека тук уточня, че от четиридесет и двата клина, с които разполагахме миналата година, в стената оставихме само двадесет от всичко сто и шестдесет забивания. Както се вижда тази пропорция е много по-малка от нормалното, като се има предвид, че цялата стена е изключително трудна. Това говори също за отличните качества на Гиго, който успяваше предвидливо да прибира клиновете. Бих желал да наблегна на това уточняване, преди всичко защото ние бяхме далеч от мисълта да победим Гран Капюсен чрез предварително оборудване на маршрута. Изкачването от 1950г., което пропадна поради лошото време, след като бяхме вече преодоляли две трети от стената, естествено не може да бъде считано за „старателна подготовка на трасето", а само един злополучен щурм, от който бяхме принудени брутално да се откажем в момента, в който бяхме на прага на победата.


Удобствата на втория бивак станаха причина да полежим до късно сутринта. Тръгнахме едва към девет часа, когато слънцето беше вече високо и стана задушно. Надвисналата шапка на Капюсен сякаш ни предизвикваше със суровия си профил. След лек преход от десетина метра към центъра на източната стена стигнахме до началото на една серия скални ъгли, белязани с непрекъснат наниз от тавани и надвеси. Чувството за празнота беше абсолютно, скалата солидна и пронизана от цепки, но бе невъзможно да се напредне даже на един метър без помощта на клинове.




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.

[i:d45c9a07]Гран Капюсен (Grand Capucin).

Снимка: http://www.panoramio.com Antonio Passaseo [/i:d45c9a07]


Денят премина интензивно без никакви промени, ако изключим времето, което изглежда искаше да се развали. Привечер в момента, в който забивах поредния от безбройните клинове в надвесената скала предишният, върху който бях изцяло окачен, внезапно се измъкна и аз полетях в пропастта. Докосвайки скалата с ръце, било по инстинкт, било случайно успях половин метър по-долу да се заловя в полет за една малка издатинка и останах увиснал с раздрани от острия гранит възглавнички на пръстите. Гиго, който ме осигури светкавично, успя да издърпа към себе си цялото въже, така, че когато се отпуснах натискът върху по-долния клин намаля до минимум. По-голям късмет от това здраве!

Падащият мрак ме принуди да сляза при другаря си в момент, в който преодолявах с големи усилия един изпъкнал таван. Наоколо ни започнаха отново вихри от снежинки и откъм ръба на канарата над нас се чу засилващото се свистене на вятъра, който не престана през цялата нощ. Нощното ни убежище се състоеше от две мънички гънки в отвесната скала, големи колкото половин човешка стъпка. Забихме в сумрака няколко клина в цепките над нас и окачихме въжетата, раницата и накрая въжените стълбички, за които се завързахме здраво с крака в степенките, след като преди това се омотахме както можахме в спалните чували. Последва една нощ на физически и психически мъчения. Не след дълго степенките на въжените стълбички сякаш започнаха да проникват вътре в живото месо на краката ни. Същото чувство изпитвахме и от въжето, което ни пристягаше през кръста. Засилиха се студът и влагата, но най-голямата ни грижа бе мисълта за утрешния ден.

Сивото мрачно утро само смени страданията. Снегът престана, но го замести бръснещ леден вятър. Ръбът, от който идеше пронизващото свистене на вятъра, беше целият покрит от бели ледени кори. Всичко това ни говореше, че трябва час по-скоро да излезем от тази клопка!

Влязохме в действие още в пет и половина сутринта. Борбата със студа, който вкоченяваше ръцете ни, не беше по-лека от техническата сложност на катеренето по стената. Въпреки всичко, макар трудно и мъчително, но напредвахме стъпка по стъпка. Една широка цепнатина, която преодоляхме с помощта на единствените ни два дървени клина, ни заведе под последния голям таван на Гран Капюсен — фамозната триъгълна шапка, от която носи името си цялата канара. Заобиколихме го отдясно по няколко заснежени плочи, след което дойде една трудна камина, последното щурмуване на няколко отвесни стени и ето ни на острия като сабя връх Гран Капюсен. Беше два часа и половина следобед на четвъртия ден на голямата борба. Искаше ни се да си кажем толкова неща, но се задоволихме с мълчаливо ръкостискане.

Отгоре погледът ни се спря само върху една огромна лавина, която се сриваше със страшен трясък по цялото протежение на Бренва. Единственото желание, което изпитвахме в този момент, бе да слезем обратно колкото се може по-скоро. Почти веднага започна отново да вали сняг. Спускахме се на рапел до заснежения превал на нормалния маршрут, на който ни застигна виелицата, от която се измъкнахме едва в девет часа вечерта, когато успяхме да стигнем почти пипнешком в мрака до заслона Торино.


[b:d45c9a07][url=http://verticalworld.net/articles/article.php?id=409]КЪМ ЧЕТВЪРТА ЧАСТ ОТ КНИГАТА[/url][/b:d45c9a07]


Превод от италиански:  Никола Захариев


Споделяне във Facebook

Оценка (): Видяна е 477 пъти



ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ




Напишете коментар

1 Публикуван на 07/03/2011 от detyo Коментирайте
Много яко филмче с изкачване на Гран Капюсен: [url=http://tracker.verticalworld.net/torrents-details.php?id=91]Catherine Destivelle - Passion des Cimes[/url].









ОЩЕ СТАТИИ ОТ РАЗДЕЛ Алпийско катерене:
Обща информация за района около АкСу
Обща информация за едно пътуване с кола до Западните Алпи или Доломитите
Aлпийското катерене
Моето първо алпийско приключение
Система за категоризиране в Западните Алпи
Източният връх Кунянг Чиш (Kunyang Chhish East )
Peuterey Integrale соло и за един ден
По северната стена на Дрю
Моите Планини - Част Седма
Червена Дяволска Линия


Важни новини !!!


  • 21/03/2018

    Представяне на новата серия дрехи за дъжд на Black Diamond

    коментара


    Представяне на новата серия дрехи за дъжд на Black Diamond
    С това филмче и кратко описание на новите продукти искаме да ви представим новата серия дрехи за дъжд на Black Diamond, които са едновременно водозащитени, вятъроустойчиви, дишащи и разтегливи.
  • 14/06/2018

    Colin Haley направи нов скоростен рекорд на гребена Касин на Денали

    коментара


    Colin Haley направи нов скоростен рекорд на гребена Касин на Денали
    Colin Haley подобри предишният рекорд с почти двойно по-бързо време. Затъпявайки зъбите на своите котки като млад алпинист в Каскадите, Colin Haley винаги е мечтаел за големите планини. Докато Патагония и големите планини на Азия бяха крайни цели, региона на Центеална Аляска предлагаше върхове с по-висока степен, макар и с по-удобен и лесен достъп.
  • 06/06/2018

    Нов скоростен рекорд на Носа на Ел Кап за под 2 часа

    коментара


    Нов скоростен рекорд на Носа на Ел Кап за под 2 часа
    Alex Honnold и Tommy Caldwell направиха 3-ти пореден скоростен рекорд на Носа и този път изкатериха 1000-метровият маршрут за 1 час 58 минути 7 секунди. Reel Rock поства в Instagram, "Тази сутрин на El Capitan тези супер герои заковаха времето на 1:58:07." Екипът подобри своя собствен предишен рекорд с почти 4 минути и станаха първите хора, които са катерили Носа за под 2 часа. Warren Harding и компания ...
  • 27/06/2017

    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ

    коментара


    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ
    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ с познания в сферата на планинарството, катеренето, алпинизма, планинското бягане и екстремните спортове. ОТГОВОРНОСТИ: - Приветливо и учтиво посрещане на клиентите в търговския обект; - Информиране и консултиране за стоките и услугите в търговския обект, по телефона, онлайн по имейл и във фейсбук; - Поддържане на търговски вид на стоките
  • 11/02/2018

    Адам Ондра направи първия флаш в света на 9а+

    коментара


    Адам Ондра направи първия флаш в света на 9а+
    Adam Ondra премина флаш Super-crackinette, 9a+, в сектора Praniania в Saint Leger du Ventoux, Франция. Alex Megos направи първото изкачване на маршрута през октомври 2016. Според Fanatic climbing маршрута няма истинска трудност, само около 25-30 движения по много непрекъснато трудно и на пръсти катерене в голям надвес, където най-трудната част идва точно преди свързването на директния старт с оригинални ...
  • 24/10/2017

    Angela Eiter стана първата жена в света преминала 9b

    коментара


    Angela Eiter стана първата жена в света преминала 9b
    Австрийската катерачка Angela Eiter стана първата жена в света изкатерила 9b, с нехйното преминаване на маршрута La planta de shiva, изкатерен за първи път свободно през 2011 от Адам Ондра в района Villanueva del Rosario в Испания.
  • 05/09/2017

    Adam Ondra изкатери първото в света 9c във Flatanger, Норвегия

    коментара


    Adam Ondra изкатери първото в света 9c във Flatanger, Норвегия
    На 3 септември Adam Ondra направи първото свободно изкачване на своя проект наречен Project Hard. Маршрутът се намира в пещерата Flatanger, Норвегия и 24-годишният чешкият катерач оцени като 9c. Това разбира се трябва да бъде потвърдено и чак след това 45-метровата линия ще стане първото в света 9c.
  • 05/06/2017

    Алекс Хонълд изкачи свободно соло Ел Капитан

    коментара


    Алекс Хонълд изкачи свободно соло Ел Капитан
    В събота известният катерач Алекс Хонълд стана първият човек, който изкачва Ел Капитан без да използва въжета или други обезопасителни съоръжения и извърши вероятно най-великото постижение в историята на чистото скално катерене.
  • 23/05/2017

    Kilian Jornet постави нов рекорд за скоростно изкачване на връх Еверест

    коментара


    Kilian Jornet постави нов рекорд за скоростно изкачване на връх Еверест
    Ски алпинистът и ултрабегач Kilian Jornet постави един нов рекорд за скоростно изкачване на най-високият връх в света - Еверест в раните часове на 22 май, качвайки се на върха за 26 часа. 29-годишният испанец премина по маршрута през Северната стена в едно единично катерене без използването на кислород и фиксирани въжета.
  • 10/05/2017

    Плащане с кредитни и дебитни карти

    коментара


    От днес вече ще можете бързо, лесно и сигурно да плащате своите онлайн поръчки с кредитни или дебитни карти през системата на Борика, без да заплащате излишни комисионни. Вече няма да е нужно да се регистрирате в различни разплащателни платформи и да преминавате през дълги процедури по оторизацията им. Магазин Вертикален свят изцяло покрива разходите по направените транзакции и същевремено получавате c ...



Последни новини !!!


  • 07/09/2017

    Новата автобиографична книга на Алекс Хонълд "Сам на скалата"

    коментара


    Новата автобиографична книга на Алекс Хонълд
    Излезе от печат автобио-графията на безапе-лационния символ на съвременното катерене Алекс Хонълд. Защо го правиш? Не се ли страхуваш, че ще умреш? Два въпроса, с които Алекс Хонълд е обстрелван почти ежедневно. 32-годишният катерач е необяснима загадка – също като невъзможни ...
  • 23/05/2017

    Представяне на La Sportiva G5 по време на ISPO 2017

    коментара


    Представяне на La Sportiva G5 по време на ISPO 2017
    La Sportiva G5 е ултра технична водозащитена обувка за височинен алпинизъм и работа навън в студени условия. Тя е лесна за обуване дори с ръкавици благодарение на новата системата от връзки Boa® в долната част на обувката и велкро лепенките в горната й част. Обувката е направ ...
  • 11/05/2017

    Представяне на новият челник Petzl Tikka Hybrid

    коментара


    Представяне на новият челник Petzl Tikka Hybrid
    Проста и компактна, новата TIKKA предлага 200 лумена яркост и широко разпръсване на светлината. С дълга продължителност на осветяването тя е практична за аутдор активности като къмпинг или трекинг, или за пътуване и също за ежедневни активности около дома или колата. Фосфорес ...
  • 06/01/2017

    Новата планинарска и фрийрайд седалка Petzl Altitude

    коментара


    Новата планинарска и фрийрайд седалка Petzl Altitude
    ALTITUDE е ултралека планинарска и скиорска седалка, която можете да сложите, докато сте със ски или котки на краката. Направена е с конструкцията WIREFRAME и тежи само 150 g.
  • 31/12/2016

    Нов смесен маршрут на Пиц Бадиле

    коментара


    Нов смесен маршрут на Пиц Бадиле
    На 16 ноември 2016 Marcel Schenk и Simon Gietl направиха първото изкачване на Amore di Vetro (800 метра, M5, R) - един нов леден и смесен маршрут на Североизточната стена на Пиц Бадиле.
  • 20/12/2016

    Pete Whittaker на първото изцяло свободно соло с въже на El Cap за един ден

    коментара


    Pete Whittaker на първото изцяло свободно соло с въже на El Cap за един ден
    Pete Whittaker направи първото изцяло свободно соло изкачване на El Capitan в Йосемите за един ден, използвайки соло техники с въже. Pete изкатери класическият 37 въжета Freerider с трудност 5.12d за 20 часа и 6 минути. Той беше преминал маршрута флаш през 2014. Само два пред ...
  • 06/12/2016

    Онлайн катерачно състезание

    коментара


    Вертикален свят с подкрепата на магазин Вертикален свят организират първото по рода си в България онлайн катерачно състезание. Състезанието ще се проведе в периода 1 януари - 31 март 2017 година. За да участвате в състезанието е необходимо да осъществите следните стъпки: 1. Да се регистрирате в сайта като потребител 2. Да се логнете с потребите ...
  • 03/12/2016

    Black Diamond представя новият Camalot™ Ultralight

    коментара


    Black Diamond представя новият Camalot™ Ultralight
    Двуосният Black Diamond Camalot ™ беше създаден през 1987 и това беше революция в света на катеренето. Но сега отново екипът на BD се опита да предефинира стандарта на това осигурително средство. Какъв е резултатът? Един изцяло нов Black Diamond Camalot™ Ultralight - сега с 2 ...
  • 07/11/2016

    Новата седалка Black Diamond Zone

    коментара


    Новата седалка Black Diamond Zone
    Новата седалка Black Diamond Zone е създадена предимно като най-висок клас седалка за спортно катерене, но също така има халки за закачане на инвентарници за ледено катерене, което я прави подходяща и за други типове катерене. Технологията Fusion Comfort увеличава комфорта в ...
  • 03/11/2016

    Представяне на La Sportiva Skwama

    коментара


    Представяне на La Sportiva Skwama
    В това ревю Neil Gresham, Adrian Baxter и Stu Littlefair говорят за най-новата катерачна иновация на La Sportiva, технологията "S-Heel", която е част от новите модели еспадрили Skwama и Otaki. Skwama са чувствителни, пасващи удобно, меки катерачни обувки идеални за топ постиж ...


Black Diamond Equipment


Affiliate Program  -  Линкове  -  Реклама  -  Абонамент  -  Препоръчайте ни  -  RSS

Вертикален Свят ЕООД © Copyright 2001-2018

Sitemap