You have an error in your SQL syntax; check the manual that corresponds to your MySQL server version for the right syntax to use near 'AND activation = 1 AND admin = 1' at line 1 Курт Алберт: Само аз и скалата сме - Вертикален свят
Вертикален свят
Школа Курсове Изкачване Трекинги Календар Магазин Кой какво Гидовник Дневник Класации Видео Галерия Статии Новини
   Вие не сте регистриран потребител !   Вход и регистрация в сайта   
×
Екипът на Вертикален свят Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване с първият български информационен портал за катерене и алпинизъм, онлайн от 1 декември 2001 година.

Курт Алберт: Само аз и скалата сме



Дарина Младенова, списание Обекти  |  Редактирана на 30/08/2010


[img:d3d5414b]http://www.verticalworld.net/articles/uploads/pics/article_372_1.jpg[/img:d3d5414b]


[b:d3d5414b]На първата снимка, която човек вижда в сайта ви, висите на една ръка от хоризонтално стърчаща скала над пропаст, сякаш всеки миг ще се изпуснете и ще паднете. Разкажете къде и как се случи това.[/b:d3d5414b]

Да, отдолу е пропаст и смъртта. Това беше мое самостоятелно изкачване, без въже. Правя го само когато познавам мястото и маршрута много добре, когато съм сигурен, че владея напълно степента на трудност и мога да се върна обратно във всяка ситуация. Придвижвам се много сигурно по скалата. Само така мога да се справя със страха. Това е изключително предизвикателство и един съвсем специален момент при катеренето. Не се прави често, но аз от време на време го правя. Много интензивно усещане, тръпка, живот. В случая изкачването беше у дома – във Франкска Швейцария (област в Бавария). Познавам маршрута, минавал съм го много пъти.


[b:d3d5414b]И въобще не се страхувате, така ли?[/b:d3d5414b]

Страхът е преди това, преди да започнеш да се изкачваш. Ако се страхуваш истински, страхът те блокира. Трябва преди това да прецениш дали ще се справиш с трудността на скалата, дали тя е солидна и не се рони и троши, дали изобщо го искаш и дали си заслужава да поемеш риска. Когато вземеш решението, вече няма страх, може би има лека възбуда, адреналинът се вдига малко. Страхът парализира, трябва да го преодолееш преди това, когато си правиш плана. Калкулираш риска и решаваш – правиш ли го или не. Трябва много добре да владееш психиката си.


[b:d3d5414b]Къде другаде сте се катерил така, без да използвате никакви средства за сигурност?[/b:d3d5414b]

На различни места, но винаги го правя, когато съм сам, не искам зрители, шумотевица, искам да съм спокоен. Абсолютно егоистично е, но това е тръпката на живота, така се усеща много силно.


[b:d3d5414b]На какво разчитате – едно парченце от скалата да се отчупи и това може да е фатално?[/b:d3d5414b]

Разчитам само на себе си. Там сме само аз и скалата. И аз знам, че няма да падна, само в такъв случай тръгвам. А колкото до случайността – човек може да загине в автомобилна катастрофа, в живота винаги има риск. Може да се разболея от рак, може да изпадна в депресия, да умра в леглото. Но аз защитавам живота си, когато се катеря сам без въже. Планирам добре, концентрирам се – не съм имал нито едно негативно преживяване при такова катерене. Ако бях имал, може би щях да се откажа, но винаги досега чувството е било превъзходно. Винаги съм бил много добре подготвен и в чудесна форма.


[img:d3d5414b]http://www.verticalworld.net/articles/uploads/pics/article_372_2.jpg[/img:d3d5414b]


[b:d3d5414b]Психиката или физиката е по-важна в такива моменти?[/b:d3d5414b]

Комбинация от двете. Зависи от това скала с каква степен на трудност избираш (те са от 1 до 11 по немската система, от 1 до 9 по френската). Ако маршрутът е лесен – 4-5-та степен, катеренето не е проблем. Но ако степента е по-висока – тази на снимката е 7-а, то трябва специална подготовка. Няма нищо спонтанно, това не се прави импровизирано. Но, както казах, правя го не много често – в 99% от случаите катеря с въже.


[b:d3d5414b]Имало ли е мигове, в които животът ви е висял на косъм?[/b:d3d5414b]

Да, но това става при големите стени. В Хималаите или в Патагония. Бяха обективни опасности – нещо, което не зависи от теб самия, а от условията, от климата – лавини, падащи камъни, лошо време. В Хималаите почти ме отнесе една лавина, в Патагония също – едва се отървах от ледена лавина, мина съвсем близо до мен. Досега само веднъж съм се наранявал –скъсах ахилесово сухожилие, но това се случва и на футболистите. От гледна точка на леките наранявания футболът е по-опасен от катеренето. Статистиката показва, че повече футболисти, отколкото катерачи са оперирани в болница. Естествено, когато се катериш и направиш грешка, падаш от високо долу. Произшествието лесно се оказва фатално.


[b:d3d5414b]Тези случаи в Хималаите и Патагония ли бяха най-опасните моменти, които сте имал? Как се оцелява в екстремни ситуации?[/b:d3d5414b]

Да се катериш високо в планините е приключение и то си има своите опасности. В глетчера може да има пукнатина, времето може рязко да се влоши – в Патагония се катериш по стената, на изток виждаш синьо небе и слънце, но само след броени минути от запад се задават страшни облаци и трябва да си много бърз, за да се скриеш някъде от идващия проливен дъжд или сняг. Преживял съм много такива случаи, но винаги съм имал късмет и съм успявал да оцелея. Мои приятели загинаха – в Алпите и в другии планини. Нямаха моя късмет. Има наистина опасни моменти – в Патагония бях на 600 м височина на отвесната стена, когато се появиха огромни бели облаци, от тях валяха големи ледени парчета – смъртта ти е сигурна, ако едно такова те удари. Мернах една ниша, в която успях да скоча и да се скрия, така се разминах и с това бедствие. Но наистина човек трябва да преценява обстановката и заслужава ли си риска. Аз съм се отказвал да щурмувам скали, когато видя, че действително е опасно и несигурно – ако има риск да се простя с живота си, не го поемам.


[b:d3d5414b]Не е ли по-сигурно, ако катерите с технически приспособления?[/b:d3d5414b]

Не, в такъв случай е все едно дали си с въже или не. Сигурността не идва от приспособленията, а от качеството на движението, на катеренето. Когато откажеш да ползваш допълнителни средства, важно е спортното предизвикателство.


[img:d3d5414b]http://www.verticalworld.net/articles/uploads/pics/article_372_3.jpg[/img:d3d5414b]


[b:d3d5414b]Вие сте създателят на свободното катерене, в което куки, въжета и всичко друго се използва само за сигурност, не и в помощ на алпиниста. Защо се отказахте от тези екстри?[/b:d3d5414b]


Защо? През първите пет години се катерих само със стълби. Закрепваш една, изкачваш се по нея, слагаш другата и пак. Скоро вече си покорил всичко, става скучно, няма никакво предизвикателство, няма невъзможни неща, не е необходимо да тренираш. Само след две-три седмици аз бях минал през най-трудните маршрути, които съществуваха. Но това не е катерене. В спортното катерене, в което разчиташ само на себе си, вече има и „невъзможно”, има предизвикателство, мечти, има за какво да тернираш, това е истинска борба със скалата. А и аз не съм измислил този стил, просто го възродих. Преди 100 години е имало само свободно катерене. Няма нужда човек да го измисли, то е съвсем логично. Просто се връщаме назад към природата.


[b:d3d5414b]Най-високата стена, която сте покорили?[/b:d3d5414b]

Хм, това зависи и от степента на трудност. В Германия има една – източната стена на Вацман (в Алпите край Берхтесгаден, Бавария), 1800 м, но не е много стръмна, по нея доста се ходи, не се катери чак толкова. Общо погледнато, като трудност и височина, бих посочил връх Фиц Рой в Патагония, по-точно 1400-метровата му отвесна стена, наречена Роял Флаш – аз първи в света я изкачих през 1995 г.


[b:d3d5414b]Това ли е най-ценното за вас постижение?[/b:d3d5414b]

Това е най-значимото и най-трудното. Ценни за мен са цялостните приключения като пътуването във Венецуела, където бях впечатлен не само от катеренето, но и от цялата природа, от общуването с местните хора. Имал съм и други такива пътешествия, например в Канада – най-ценните не са непременно най-трудните.


[b:d3d5414b]Защо не опитахте да покорите стената при Анхел – най-високия водопад в света?[/b:d3d5414b]

Стената отляво на водопада наистина е прекрасна и много подходяща. Но там има прекалено много цивилизация – пълно е с туристи, самолети летят непрекъснато край водопада. Затова се отказахме. Не обичам публика и шумотевица.


[img:d3d5414b]http://www.verticalworld.net/articles/uploads/pics/article_372_4.jpg[/img:d3d5414b]


[b:d3d5414b]Да, вие бягате от цивилизацията и дори отказвате да ползвате хеликоптер за придвижване и залагате на бусове, лодки, каяци. Как функционира това в чужди страни и с многото багаж, който вие и екипът ви имате да пренасяте?[/b:d3d5414b]

В някои страни като Венецуела е много лесно да се придвижваш където искаш. Но има държави в Африка, в които е необходимо разрешение, за да „напуснеш цивилизацията” и стигнеш там, където си си наумил. Понякога е трудно да вземеш такъв документ, разправяш се с бюрокрация. Понякога има придружители – без тях просто не става. Например в Африка имах една смешна ситуация – гидът не знаеше какво е това катерене, ние искахме да изкачим 600-метрова стена, той беше през цялото време с нас. И когато стигнахме до там, и той пожела да се катери – това, естествено не беше възможно, той просто щеше да се прости с живота си. Беше трудно да го убедим, че не може да го направи. Но по принцип аз предпочитам да нямам придружители. Така съм оставен на самия себе си.


[b:d3d5414b]Случвало се е да носите с километри лодките на рамо, през джунглата ...[/b:d3d5414b]

Понякога се налага да работим... Поставяме си малки цели и ги постигаме стъпка по стъпка – днес трябва да минем 5 км, и ги изминаваме. Във Венецуела пътувахме 10 дена по вода, докато стигнем заветната цел. Да, носихме лодките на рамо – по двама, след това се връщахме за багажа и така по няколко пъти. Това наистина отнема много време. Но обикновено не бързаме – за мен скоростта няма значение. Там голямата опасност бяха змиите. Трябваше през цялото време да гледаме в краката си, да викаме и да вдигаме шум, за да ги прогоним.


[b:d3d5414b]Освен за змии ви се е налагало да се оглеждате и за бели мечки ...[/b:d3d5414b]

Да, това беше в Канада. Знаех предварително, че има бели мечки, бях се информирал от катерачи, които вече са били там. Не е много вероятно да ги срещнете, ми казаха те. Но бяха ходили през зимата, когато морето е замръзнало. Ние отидохме през лятото, морето се беше размразило и се движихме с каяци. Проблемът е, че когато морето не е заледено, мечките не могат да намерят ядене. Те са на брега, гладни са и си търсят храна. Точно това не го знаехме. И беше проблем – ясно е, че бялата мечка е най-опасното сухоземно хищно животно и би ни изяла с удоволствие. Слава богу, в последния ден намерихме пушки, за да можем да се защитаваме, и тръгнахме. Когато за пръв път мечка се приближи до нас, не знаехме как ще реагира, дадохме предупредителни изстрели и крещяхме, за да я изплашим. И разбрахме, че ако се навърта около нас, не бива всички да спим в палатки, а да даваме дежурства навън – един от нас винаги беше на пост, стреляше, когато се налагаше, за да изгони нежеланите гости. Те бяха край нас през цялото време. От там имам една любима снимка – лежа в дебел спален чувал със сгънати колена и с мустаците и формата на тялото приличам на тюлен... Доста опасно предвид слабостта на белите мечки към тюлените. Но пушката беше на една ръка разстояние. Никой не пострада.


[b:d3d5414b]В Кения пристигате, без въобще да знаете къде се намира връх Пой, който ще щурмувате. Често ли скачате така в неизвестното?[/b:d3d5414b]

Имах снимка на Пой, когато стигнахме, я показвахме и питахме къде се намира. Но обикновено знам координатите. Вече е по-лесно – има интернет и Google Earth, където човек вижда всичко. Преди две години например планирахме експедиция с каяк в Урал – но нямаше никакви карти. И през Google Earth начертах маршрута – видях реката, взех координатите и всичко се оказа 100% точно. Досега винаги сме намирали това, което търсим.


[b:d3d5414b]Във филма за Кения се вижда как изкачвате връх Пой и в един момент политате надолу. Какво е усещането?[/b:d3d5414b]

Това се случва често. Надявам се, естествено, куката, която е отдолу, да издържи. И да не се блъсна в скалата – в случая тя беше отвесна и това не беше проблем – така е при стени с висока степен на трудност. А и въжето е еластично, усещането е по-меко. Но когато теренът е по-полегат, стъпаловиден, може да се удариш много сериозно. Важно е осигурителната кука да е здрава. В такъв случай преценявам – мога ли да рискувам, да опитам нещо, при което е много вероятно да падна, или да продължа нагоре по друг начин. Падането е калкулиран риск. Ако реша, опитвам, ако стане – добре, ако не – падам, и пробвам отново. Това е един непрекъснат процес на взимане на решения по време на катеренето, във всяка секунда. При мен вече е автоматично – катеря се 40 години. Може да се сравни с цирка – акробатите тренират с трапеца горе високо, под тях има мрежа и ако паднат, тя ги поема. Целта им обаче е да го направят без мрежа. Тренират, докато станат перфектни, и в един момент казват: Махаме мрежата. Това е съвършено нова ситуация, най-вече за психиката. Така е и при нас – първо тренираш с въже и идва мигът, в който решаваш: перфектен съм, махам въжето.


[b:d3d5414b]Не по-малко опасно изглежда да се спи в хамак, закачен на отвесна скала, под която няма нищо – земята е на 400 м надолу. И това ли е в реда на нещата за вас?[/b:d3d5414b]

Ха, та ти си здраво вързан. Хамакът е яко закрепен за скалата, а ти си вързан с въже през гърдите. Оттам не можеш да паднеш – поне досега не се е случвало. Аз се чувствам абсолютно сигурно в такова „легло”. Е, и това е въпрос на свикване. Първия-втория път вероятно не е съвсем спокойно, но като прекараш 10-20 нощи така, вече не мислиш за това.


[b:d3d5414b]Броили ли сте колко стени сте изкатерили?[/b:d3d5414b]

Първо в света изкачване съм направил на 100 големи стени, а общо може би са 1000, не знам точната цифра.


[b:d3d5414b]Казахте, че сте бил и в Хималаите. Защо обаче не ви привличат висините на Еверест?[/b:d3d5414b]

Аз съм катерач. А на Еверест човек не се катери, а ходи нагоре. Освен това там има прекалено много хора. Трябват ти шерпи, организираш много неща, разрешения. Това не ми харесва – бюрокрацията, която придружава осемхилядниците. А и какво се цени там – когато слезеш долу, не те питат какво се е случило, единственият въпрос е „Беше ли горе или не беше?” За мен важното не е върхът, а преживяванията по пътя към върха. Може да го направя веднъж, да видя какво е, възхищавам се на хората, които изкачват осемхилядниците, но аз съм друг тип.


[b:d3d5414b]За пръв път сте в България, но може би все пак знаете – има ли тук достойна за вас скала?[/b:d3d5414b]

Със сигурност има. Не съм видял достатъчно снимки, трябва да се запозная в детайли. Когато видя как изглежда една стена, тогава мога да кажа дали е интересна за мен.


[b:d3d5414b]Къде ще е следващото ви приключение?[/b:d3d5414b]

То ще е отново едно пътешествие в джунглата. През февруари, в Гвиана. Точно на границата с Венецуела и Бразилия. И пак ще има лодки. Обикновено осъществявам експедиции веднъж годишно, те продължават около 2 месеца. Щастлив съм, че превърнах хобито си в професия.


--------------------------------------

Курт Алберт е жива легенда. В началото на 70-те години на 20 век германецът създава нов стил в спортното катерене, в който не се употребяват допълнителни технически приспособления. Въжета и куки служат само за сигурност. Неговото свободно катерене се популяризира в Германия и по света.

Започва да се занимава с този спорт от 14-годишен. Учител по математика и физика, Курт в един момент решава да превърне хобито си в професия. Изкачил е 1000 върхове, прокарал е пръв катерачески маршрути по 100 от най-големите отвесни скали на планетата. Страстта му е да се катери по най-недостижимите каменни стени в света. 55-годишният Алберт бе специален гост на петите поред „Дни на предизвикателствата”, проведени в София.

[url]http://www.kurt-albert.de[/url]


Споделяне във Facebook

Оценка (): Видяна е 737 пъти



ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ





ОЩЕ СТАТИИ ОТ РАЗДЕЛ Големи стени:
Големи стени
Българският подвиг на Транго Тауър
Забележителните изкачвания на The Nose
Руският Трол
Как да забием един клин
Ala Daglar - Турция
Руското решение на Стената Трол
From Russia with Love
Курт Алберт: Само аз и скалата сме
Фиксираните остатъци


Важни новини !!!


  • 05/06/2017

    Алекс Хонълд изкачи свободно соло Ел Капитан

    коментара


    Алекс Хонълд изкачи свободно соло Ел Капитан
    В събота известният катерач Алекс Хонълд стана първият човек, който изкачва Ел Капитан без да използва въжета или други обезопасителни съоръжения и извърши вероятно най-великото постижение в историята на чистото скално катерене.
  • 23/05/2017

    Kilian Jornet постави нов рекорд за скоростно изкачване на връх Еверест

    коментара


    Kilian Jornet постави нов рекорд за скоростно изкачване на връх Еверест
    Ски алпинистът и ултрабегач Kilian Jornet постави един нов рекорд за скоростно изкачване на най-високият връх в света - Еверест в раните часове на 22 май, качвайки се на върха за 26 часа. 29-годишният испанец премина по маршрута през Северната стена в едно единично катерене без използването на кислород и фиксирани въжета.
  • 10/05/2017

    Плащане с кредитни и дебитни карти

    коментара


    От днес вече ще можете бързо, лесно и сигурно да плащате своите онлайн поръчки с кредитни или дебитни карти през системата на Борика, без да заплащате излишни комисионни. Вече няма да е нужно да се регистрирате в различни разплащателни платформи и да преминавате през дълги процедури по оторизацията им. Магазин Вертикален свят изцяло покрива разходите по направените транзакции и същевремено получавате c ...
  • 20/12/2016

    Pete Whittaker на първото изцяло свободно соло с въже на El Cap за един ден

    коментара


    Pete Whittaker на първото изцяло свободно соло с въже на El Cap за един ден
    Pete Whittaker направи първото изцяло свободно соло изкачване на El Capitan в Йосемите за един ден, използвайки соло техники с въже. Pete изкатери класическият 37 въжета Freerider с трудност 5.12d за 20 часа и 6 минути. Той беше преминал маршрута флаш през 2014. Само два предишни опита за изкачване на Ел Кап изцяло свободно соло с въже са направени до сега. Те също бяха по Freerider като съответно беше ...
  • 06/12/2016

    Онлайн катерачно състезание

    коментара


    Вертикален свят с подкрепата на магазин Вертикален свят организират първото по рода си в България онлайн катерачно състезание. Състезанието ще се проведе в периода 1 януари - 31 март 2017 година. За да участвате в състезанието е необходимо да осъществите следните стъпки: 1. Да се регистрирате в сайта като потребител 2. Да се логнете с потребителското си име 3. Да отидете в страницата на класацията - htt ...
  • 01/06/2006

    Скиор оцелява след 2600-футово падане на Denali

    коментара


    Ed Maginn се търкаля половин вертикална миля надолу по маршрута Orient Express на Denali последната седмица, но оцеля с малки наранявания. 33-годишният, изключително опитен ски алпинист от Юта, се спуска от 20,320-футовият връх с двамата си партньори и преодолява на ски около 1,000 фута от Orient Express, един дълбок снежен улей, който е успореден на Upper West Rib, когато изведнъж пада по време на едно ...
  • 16/08/2013

    Кирил Николов покори петте най-високи върха в България за по-малко от 23 часа

    (1) коментара


    Кирил Николов покори петте най-високи върха в България за по-малко от 23 часа
    Сребърният медалист от европейското по ориентиране от 2012 г. Кирил Николов-Дизела завърши успешно предизвикателството "Пет върха". Най-добрият български планински бегач покори за по-малко от 23 часа петте най-високи върха в България. В 18.14 часа Николов пристигна на финалната точка в "Драгалевци". "През следващите няколко седмици не искам да бъда близо до планина", бяха първите думи на ориентировача.
  • 29/10/2013

    Kilian Jornet разби рекорда за изкачване на Матерхорн

    коментара


    Kilian Jornet разби рекорда за изкачване на Матерхорн
    Каталунския планински бегач Kilian Jornet тича нагоре и надолу по Матерхорн започвайки и завършвайки в градчето Breuil-Cervinia, Италия за удивителните 2 часа и 52 минути отиване и връщане. Jornet би предишният скоростен рекорд с 20 минути, който беше осъществен през 1995 от италианецът Bruno Brunod.
  • 19/09/2016

    Dani Arnold със скоростни рекорди на Via Carlesso, Torre Trieste и Via Cassin, Пиц Бадиле

    коментара


    Dani Arnold със скоростни рекорди на Via Carlesso, Torre Trieste и Via Cassin, Пиц Бадиле
    Dani Arnold от професионалния екип на Мамут осъществи да скоростни рекорда на маршрутите Via Carlesso на Torre Trieste (7a+, 25 въжета) в Доломитите и Via Cassin (6а, 18 въжета) на Пиц Бадиле. Първият маршрут премина за 1 час и 8 минути, а втория за 52 минути.
  • 18/11/2015

    Ueli Steck с нов рекорд на Северната стена на Айгер - 2:22:50

    коментара


    Ueli Steck с нов рекорд на Северната стена на Айгер - 2:22:50
    Ueli Steck направи рекорд през 2007 за 3 часа и 54 минути. Недоволен от себе си, той се върна на Северната стена на Айгер на следващата зима. Steck обръсна един час от своя собствен соло скоростен рекорд с немислимо време от 2 часа и 47 минути. Вчера той го счупи отново. Steck, 39-годишен, изкатери соло маршрута Heckmair (ED2, 1800 м, 1938 година) на Северната стена на Айгер за 2 часа 22 минути и 50 сек ...



Последни новини !!!


  • 27/06/2017

    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ

    коментара


    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ
    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ с познания в сферата на планинарството, катеренето, алпинизма, планинското бягане и екстремните спортове. ОТГОВОРНОСТИ: - Приветливо и учтиво посрещане на клиентите в търговския обект; - Информиране и консултиране за стоките и ...
  • 23/05/2017

    Представяне на La Sportiva G5 по време на ISPO 2017

    коментара


    Представяне на La Sportiva G5 по време на ISPO 2017
    La Sportiva G5 е ултра технична водозащитена обувка за височинен алпинизъм и работа навън в студени условия. Тя е лесна за обуване дори с ръкавици благодарение на новата системата от връзки Boa® в долната част на обувката и велкро лепенките в горната й част. Обувката е направ ...
  • 11/05/2017

    Представяне на новият челник Petzl Tikka Hybrid

    коментара


    Представяне на новият челник Petzl Tikka Hybrid
    Проста и компактна, новата TIKKA предлага 200 лумена яркост и широко разпръсване на светлината. С дълга продължителност на осветяването тя е практична за аутдор активности като къмпинг или трекинг, или за пътуване и също за ежедневни активности около дома или колата. Фосфорес ...
  • 06/01/2017

    Новата планинарска и фрийрайд седалка Petzl Altitude

    коментара


    Новата планинарска и фрийрайд седалка Petzl Altitude
    ALTITUDE е ултралека планинарска и скиорска седалка, която можете да сложите, докато сте със ски или котки на краката. Направена е с конструкцията WIREFRAME и тежи само 150 g.
  • 31/12/2016

    Нов смесен маршрут на Пиц Бадиле

    коментара


    Нов смесен маршрут на Пиц Бадиле
    На 16 ноември 2016 Marcel Schenk и Simon Gietl направиха първото изкачване на Amore di Vetro (800 метра, M5, R) - един нов леден и смесен маршрут на Североизточната стена на Пиц Бадиле.
  • 03/12/2016

    Black Diamond представя новият Camalot™ Ultralight

    коментара


    Black Diamond представя новият Camalot™ Ultralight
    Двуосният Black Diamond Camalot ™ беше създаден през 1987 и това беше революция в света на катеренето. Но сега отново екипът на BD се опита да предефинира стандарта на това осигурително средство. Какъв е резултатът? Един изцяло нов Black Diamond Camalot™ Ultralight - сега с 2 ...
  • 07/11/2016

    Новата седалка Black Diamond Zone

    коментара


    Новата седалка Black Diamond Zone
    Новата седалка Black Diamond Zone е създадена предимно като най-висок клас седалка за спортно катерене, но също така има халки за закачане на инвентарници за ледено катерене, което я прави подходяща и за други типове катерене. Технологията Fusion Comfort увеличава комфорта в ...
  • 03/11/2016

    Представяне на La Sportiva Skwama

    коментара


    Представяне на La Sportiva Skwama
    В това ревю Neil Gresham, Adrian Baxter и Stu Littlefair говорят за най-новата катерачна иновация на La Sportiva, технологията "S-Heel", която е част от новите модели еспадрили Skwama и Otaki. Skwama са чувствителни, пасващи удобно, меки катерачни обувки идеални за топ постиж ...
  • 03/04/2008

    Снимки от Кавказ

    коментара


    Галерия със снимки от Кавказ.
  • 01/04/2008

    Български катерач загина в Канада

    коментара


    29-годишен български катерач загина при планински инцидент в канадската провинция Британска Колумбия. Ивайло Минков е опитвал да изкачи заедно с приятелката си заледен връх в Маунт Денис, информират местни медии. Българинът обаче се изпуснал и паднал от около 30 м височина. Неговата приятелка, която единствена го придружавала в изкачването, не ...


Курсове по катерене и алпинизъм


Affiliate Program  -  Линкове  -  Реклама  -  Абонамент  -  Препоръчайте ни  -  RSS

Вертикален Свят ЕООД © Copyright 2001-2017

Sitemap