Екипът на Вертикален свят Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване с първият български информационен портал за катерене и алпинизъм, онлайн от 1 декември 2001 година.
Подготовка и провеждане на алпийски прояви - Част IX от учебника по алпинизъм за ВИФ - 1977 година
Георги Атанасов | Редактирана на Сря Яну 06, 2010 4:00 pm
На основа на отлична теоретическа, обща и специална физическа, техническа, психологическа и тактическа подготовка алпинистите могат да пристъпят с успех към предварителната организация и провеждане на разнообразните алпийски прояви. Основно начало при това трябва да бъде стремежът към безаварийност. Неразумният риск не трябва да се допуска. Той обаче трябва добре да се различава от решителността и находчивостта, основани на трезва оценка на всички условия и обстоятелства, без което всяка алпийска проява по начало би била обречена на неуспех. В точното разграничаване на възможното и необходимото, от крайно рискованото и неразумното се изразява умението да се определя най-уместният подход, към всяко изкачване или траверс.
При всичко това трябва да се изхожда от обстоятелството, че алпинизмът е колективен спорт. Качествата на отделната личност е необходимо да се пречупват в изискванията на общото дело. Такава една взаимопомощ се явява решителна във всички фази на подготовката и провеждането на всички прояви.
ИЗКАЧВАНИЯ НА СТЕНИ
1. ИЗКАЧВАНИЯ НА СТЕНИ ПРИ ЛЕТНИ УСЛОВИЯ
Преди да се подходи към една стена, е необходимо добре да се проучи целият маршрут. Това в повечето европейски планини става най-лесно по издадените точни пътеводители, в които всеки отделен пасаж на даден стенен маршрут е разработен до най-големи подробности по установените международни образци. У нас също има подобни разработки на някои от най-посещаваните обекти. Добре е да се съберат и данни от лица, които преди това са преминавали по тази стена и добре я познават. Личният оглед също не е за пренебрегване. Въз основа на всичко това е добре да се направи подробна скица, която да се носи на подходящо място, за да не се повреди през време на цялото изкачване. При това е необходимо добре да се набележат местата, от които най-лесно и безопасно би могло да се организира връщане от стената в случай на някаква неудача. Добре трябва да се проучат и пътищата за слизане след успешно завършилото изкачване. Известни са много случаи на злополуки вследствие подценяването на това обстоятелство.
Правилният подбор на необходимите съоръжения и съответната екипировка са от решително значение за крайния успех. Напоследък определено се налага изискването за взимане на 80 метра въжета с най-малко 9 мм дебелина при всяко изкачване. Това дава възможност за катерене на двойно въже, а също гарантира спускането при необходимост. Лекомислено е се предвиждат по-малко клинове, като се разчита, че такива има в достъчно количество, предварително забити по избрания маршрут. Освен това всеки алпинист трябва да има със себе си чук, най-малко по две тройни стълбички, десетина карабинера, помощни въженца, въжени примки, личен превързочен пакет и каска. В зависимост от трудността и дължината на маршрута инвентарът съответно може да намалее или, обратно, да предвидят и още по-специални съоръжения като ролплъгови шила и клинове, дървени клинове и пр. При обекти, на които има вероятност да не бъдат изкачени за един ден, свръзките трябва да носят със себе си и леки бивачни съоръжения, а на пределно трудни стени - и хамаци за бивакуване.
Екипировката е в зависимост от годишния сезон, надморската височина и изложението на стената. Моментните атмосферни условия не трябва да бъдат определящи в това отношение, защото винаги могат да отидат в най-лошата си крайност, за което алпинистите са длъжни да имат съответна подготовка.
При предварителната подготовка не трябва да се подценява храненето. Дори и при по-кратковременни изкачвания при концентрираното нервно напрежение и изразходването на енергия трябва да се предвидят въглехидрати - захар, шоколад или бонбони. При по-продължителни изкачвания трябва да се вземат по-калорични храни с малък обем и по вкуса на участниците. На южни стени се чувствува особено голяма нужда от течности, които при продължителни изкачвания не могат да се пренебрегнат въпреки тежестта им. Лимоните и разредените сокове до известна степен могат да компенсират липсата на вода.
Определянето на часа на тръгването по стената е в зависимост от дължината и трудността й. При по-малки обекти се взима под внимание и изложението. По принцип се препоръчва колкото е възможно най-рано да се потегли, особено при високопланинските райони, в които сутрин атмосферните условия са по-устойчиви. Това правило е задължително за стени, които се предполага, че могат да бъдат преминати за повече от пет-шест часа. При по-къси турове времето на изкачване може да бъде в зависим от желанието за катерене при по-ниска или по-висока температура. Например източните стени при общо студено време се катерят сутрин, когато са огрети от слънцето, а западните - в следобедните часове. При горещо време се постъпва обратно.
От особено значение е разгряването на алпинистите преди започване на изкачването. Когато обектът е отдалечен от изходната база, придвижването до него подлага организма на достатъчно натоварване, за да се осигури неговата пълна работоспособност в началото на изкачването. Близо до стената е добре да се направят само някои упражнения за ръцете и раменния пояс, както и за кръста и страничната мускулатура. Полезно е да се извършат някои малки катерения на стенички до два-три метра преди обвързването с основното въже. Изкачвания и слизания по тях дават възможност за придобиване на необходимото чувство към скалата. В случай че се бивакува в подножието на стената, разгряването трябва да се извърши по-основно и да придобие вид на обикновена утринна гимнастика, с която алпинистът е привикнал в своя всекидневен режим. Неразгряването може да постави алпиниста в тежко положение още в началото на изкачването. На някои наши обекти големите трудности започват още с първата дължина на въжето (туровете на стената на Злия зъб) и още оттук може да се дойде до излишна умора и общо разколебаване по отношение целия изход на изкачването. Неразгряването пречи на пълното проявяване на функционалните възможности на целия организъм и на установяването на необходимата връзка между предстоящите движения при катеренето и дейността на централната нервна система.
През време на изкачването е добре водачеството да бъде разпределено между двамата партньори в свръзката. За целта е добре те да бъдат със сравнително равностойна подготовка. При по-леки обекти смяната на водачеството обикновено се извършва на всяка дължина на въжето. По този начин се постига най-голяма скорост, което не е без значение за всяко изкачване. На трудни стени обаче е по-добре водачът да води по-дълги пасажи и едва след това да отстъпи мястото си на своя спътник. Когато е напред, алпинистът в първите метри трудно влиза в темпо и дори понякога изпитва нежелание да води. Едва след това се мобилизира напълно. Когато остане втори в свръзката, се поотпуска. Ето защо е целесъобразно смените да се извършват по-рядко. При това трябва да се изхожда и от някои индивидуални особености на участниците в свръзката, тяхното физическо и психично състояние в момента, което да се съпостави със скалния релеф.
При движението си водачът трябва да се стреми към пълна сигурност. Той не трябва да извърши и крачка нагоре, без да е преценил добре какви клинове има на скалата под него, за да бъде задържан при нужда. Не трябва да се смята, че до падане може да се дойде само на извънредно трудни пасажи. Има случаи като падане на камъни отгоре и други, които могат да нарушат равновесието. Ето защо отделяне от забити клинове или друга здрава опора на повече от 6-7 метра, и то при сравнително лесен скален релеф, не трябва да се допуска.
Движението по скалата се извършва с умерено темпо, без да се задържа дишането, защото това се отразява зле на дихателния център и силното му възбуждане може да се разпространи в околните мозъчни центрове и да доведе до некоординираност и неточност в движенията. Целесъобразни са силните издишвания. На трудни места е необходимо точно и трезво да се прецени обстановката, за да се състави малък план за предстоящите действия, който бързо и без излишно суетене да се приведе в изпълнение. Излишното стоене на едно място уморява, а също така се отразява зле на втория от свръзката, който отначало осигурява с голямо напрежение, а по-късно се затормозва, вниманието му отслабва и точно когато може би ще бъде най-необходимо да се действа, той ще закъснее да направи това. Може да се дойде до положение водачът да почувства, че няма да му стигнат сили да преодолее трудния пасаж, да изпита желание да се отпусне, да се разколебае в успешното преминаване на намиращия се над него надвес. Тогава само големите волеви усилия могат да му помогнат. Всеки алпинист е изпитвал напрежението при забиване на клин от неудобно място, когато едва са му достигнали сили да постави карабинера и да прекара въжето, а след това и облекчението, което е почувствал при успешното извършване на тази малка техническа манипулация.
Водачът трябва да бъде много внимателен по отношение събаряне на камъни било чрез прибързани хватки или стъпки, било с въжето, кое го свързва с неговия спътник. Когато въпреки усилията му падне камък той трябва навреме да предупреди осигуряващия го, който трябва на площадката да застане така, че падащите камъни да не могат да го засегнат. Необходимо е той постоянно да следи своя водач с поглед, за да не бъде изненадан. На по-леки, но ронливи обекти е добре движението по стената да става диагонално, както например на стената на вр. Вихрен, за да падат встрани съборените камъни.
При поставяне на въжето в карабинерите водачът всякога трябва осигурява свободното му движение нагоре. Ако има опасност от затягане необходимо е при нова сигурна позиция да се откачат на места използваните карабинери, другаде да се поставят по два за избягване на много остри чупки на въжето и т. н. Достигнал до площадката за осигуряване, водачът трябва добре да се самоосигури. Той не трябва да забравя, че от тази позиция всъщност ще се осигурява и движението нагоре, когато вече могат да се очакват по-силни удари, отколкото при набирането на втория от свръзката. Особено важно е осигуряването да бъде така организирано, че да дава възможност при евентуално увисване на партньора на въжетата те да могат да бъдат фиксирани. Тогава осигуряващият алпинист, освободил ръцете си, ще бъде в състояние да извърши други действия, с които да подмогне своя спътник. Това се постига, когато със самозатягащ се възел, извършен с отделно закрепване за клин на помощно въженце се обхване това от двете основни въжета, на което увисналият алпинист е поставил също със самозатягащ се възел стъпенка, на която е стъпил след злополука Тогава второто въже ще остане съвсем свободно. С него ще може да се набира нуждаещият се от помощ. Ако двамата партньори обхващат със самозатягащи възли не едно и също от двете въжета, с които са се привърза не би се получил никакъв ефект в това отношение.
ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА СТАТИЯТА !
Оценка на статията: 9.75 | Логнете се в сайта, за да гласувате
Британските катерачи Tom Chamberlain и Tony Barton направиха едно забележително първо изкачване на Huaguruncho (5723 м) в Cordillera Oriental, Перу. Тяхната нова линия, Llama Karma (1000 м ED/ 90·/V, 24 въжета) беше изкатерена за повече от четири дни и преминава по голямата Западна стена на Huaguruncho. Chamberlain и Barton бяха опитвали подбна линия през 2008, придружавани от Olly Metherell, но тогава не достигнаха върха. Тази година екипа о ...
Общо на линия са 32 потребители :: 12 регистрирани, 0 скрити и 20 гости
Регистрирани потребители: borko13, Силвия, dobber, Google [Bot], Google Adsense [Bot], Google Feedfetcher, MSN [Bot], natalia, Yahoo [Bot], ZLoBiL4e7o, Красимир Анастасов, Ивайло
