Екипът на Вертикален свят Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване с първият български информационен портал за катерене и алпинизъм, онлайн от 1 декември 2001 година.
Бръмбърче | Редактирана на Сря Дек 02, 2009 5:09 pm
До "Желязната врата" може да се стигне от Петрич през Струмица и от там по пътя за Скопие. Освен досадните флашки, които чинно се разнасят през 5 гишета, границата се минава бързо. Четирите коли, скоито пътувахме, се изнизаха в посока Демир Капия по различно време. Пилотната кола уреждаше формалностите и подготвяше митничарите за следващите 3.
"- Ааа и вие ли като онези от снощи?" И се отказваха от по-нататъшни проверки и разпитване.
Първото населено място, непосредствено след границата, е едно типично митничарско село – добре уредени къщи, на които биха завидели някои баровци от Бояна. От там насетне се потапяме в една по-аграрна и ненапудрена действителност – схлупени къщурки, буренясали дворове и съотношение автомобили към каруци по пътищата 1:10.
Разстоянието от София е около 300 км. На територията на Македония се кара предимно на ниските предавки най-вече заради характера на возилата пъплещи по пътя. Паркинга, на който се оставят колите, трудно може да се сбърка – той е отстрани на пътя между двата тунела, минаващи под целия скален масив.
По протежение на ждрелото вляво и дясно има прокарани катерачни турове. Според сайта на местната Алпинистичка асоциация това е "най-квалитетната карпа" в Македония.
Тъй като идвахме за първи път, денят започна с разузнавателна обиколка по ждрелото.
Подхода до спортните турове
В района има няколко спортни сектора и всичките са разположени в северна посока от пътя. По метални скоби се слиза до дъното на каньона, пътеката върви срещу течението, отново метални скоби над реката, и след няколко майсторски скока се озовавахме пред 100 метрова стена. Тук пътеката преминава в лесно катерене, следва импровизирана виа ферата, на която металните скоби са просто положени в скалата – без лепило или друга спойка. Трябва да се внимава на къде се натоварват. Бих определила подхода до сектор "Арена" като една прилична загрявка в началото на деня.
Сектор "Арена"
Сектор "Арена" напълно оправдава името си. От горе се разкрива впечатляваща амфитеатрална гледка към каньона и жандармите под нас. Що се касае до катеренето там, едно кратко резюме би изглеждало така: малко нелогични турове, нуждаещи се от по-сериозно почистване.
Това лято са добавени нови "спортско качувачки насоки" в 3 от спортните сектори. За съжаление нямахме време да проучим останалите, освен въпросния "Арена".
За това пък в планинарския дом се запознахме с Етичния кодекс на "Спортско Качувачката Асоциация": точка първа - "не коментирай кога некой друг качува". Не мога да възпроизведа по памет останалите им етични норми, но си личеше, че някой сериозно е поработил върху формулирането им. Евала комшии!
Вечерта премина в социализиране с нашите домакини от "хижата", в която бяхме отседнали. Благодарение на Пешо успешно се комбинираха вино и лекция на тема медицина – и двете в обилно количество и с несъмнено качество. Към полунощ едва ли имаше някой, който да не знае какво е ортостатичен шок и парциално налягане.
Неделя:
Едно добро начало, обещаващо още по-добър ден. Или с други думи всички оцениха мекиците на Мая за закуска, която сбъдна по една мечта на доста от присъстващите ;-)
Подхода до масива с традиционни турове
Подходът към туровете отново ни предложи неочаквани изненади. Но явно тука е така. Газене през реката до устието и – там където тя се влива в по-големия Вардар. Следва микс от катерене, откатерване, метални парапети и скоби. Целта е да се прехвърлим на поляна, над която започват туровете.
"За жал засега нема водач-книга за алпинистичките качувачни насоки."
Единственото, което знаехме е, че туровете са дълги по 200-300 метра, като болшинството са 5 А1, според местните катерачи.
"Алпиниски насоки"
Основно предимство на този обект е южното му изложение. Въпреки че масивът се води алпинистки, тук там традиционните турове минават по монолитни плочи, където има забити анкери с планки. Площадките също са оборудвани с анкери. Слизането е по метални парапети зад масива. Има какво да пада от туровете и трябва да се внимава, ако под тебе има и други свръзки.
По второ въже на "Влатчева", което е с анкери
Македонските катерачи ни увериха, че няма нужда от джаджи. Съвета ни към по-неопитните катерачи е: носете си малък комплект клеми или кафявите гащи. По-трудните пасажи са осигурени с анкери, но на лесните въжета има по 1 клин на 30 метра. Въжетата са доста дълги (средно по 45 метра) и отстъпление на рапели е възможно само с двойно въже.
Тук малко ще се отклоня, и в катеренето проличава отношението на македонците към чуждиците в езика. Основните стилове за тях "со поглед" и "цръвена точка", докато ние директно възприемаме терминологията от френски или английски.
Равносметката: Изкатерихме 4-5 тура от по 4 въжета, разпределени в 7 свръзки.
Жеко стоически понесе това, че го замеряхме с каквото ни беше под ръка – пластина, обувки, камъни, клонки.
Явно Заро и Жеко нещо се застояха на първа площадка, защото от долу се понесе викането на Митко: "А вие смятате ли днес да се прибирате в България?"
Британските катерачи Tom Chamberlain и Tony Barton направиха едно забележително първо изкачване на Huaguruncho (5723 м) в Cordillera Oriental, Перу. Тяхната нова линия, Llama Karma (1000 м ED/ 90·/V, 24 въжета) беше изкатерена за повече от четири дни и преминава по голямата Западна стена на Huaguruncho. Chamberlain и Barton бяха опитвали подбна линия през 2008, придружавани от Olly Metherell, но тогава не достигнаха върха. Тази година екипа о ...
Общо на линия са 30 потребители :: 9 регистрирани, 3 скрити и 18 гости
Регистрирани потребители: dobber, gendik, Google [Bot], Google Adsense [Bot], Google Feedfetcher, MSN [Bot], Tedi Ivanova, Yahoo [Bot], ZLoBiL4e7o
