Екипът на Вертикален свят Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване с първият български информационен портал за катерене и алпинизъм, онлайн от 1 декември 2001 година.
Всички предмети създадени от хората си имат своя история. Някои са много ценни. Бижутата например. Големите шлифовани диаманти. Или картините нарисувани от известни художници. Историята им се коментира надълго и на широко. В нашия случай ще разкажем за нещо съвсем обикновено. Не толкова ценно. Това е историята на един ледокоп ...
Ледокопът беше изкован в края на четиридесетте години на миналия век. Ковачът, който го изкова, беше прочут около Алпите и даже и по-далече. Наричаха го Железният Касин. Този му прякор не идваше само от това, че всеки Божи ден се трудеше в своята ковачница. Беше ковач от тринадесет годишна възраст. Ръцете му бяха изковали много кирки, мотики, брадви и всичко това, от което се нуждаеха неговите съселяни от Ал Талианенто. След време, когато работата му се разрастна, ковачът се премести в Леко. Жилавите му ръце, освен че удряха по цял ден нажежената стомана с тежкия чук, можеха и друго. Да катерят отвесни стени. Тази тяхна дарба направи човека много по-известен от трудния му ковашки занаят.
Нашият ледокоп, след като доби желаната форма придадена му от майстора Касин, беше закален по специален начин. Тук това трябва да се подчертае.
Тези тайни на стоманата ги знаеше само той. Неговите ледокопи имаха невероятна устойчивост за разлика от съвременните. Съвременните, както е известно на всички, се правят в серийно производство от щампована стомана на преса. Правят се от машини по хиляда на ден. За това и много лесно се чупят при удари в твърд лед, скали или при ниски температури. Те са така да се каже повечето декоративни. От своя страна това предизвика серия от алпийски катастрофи. Подробности на които няма да се спираме. В днешни времена бизнесът е по-важен от всичко.
Майстор Касин не правеше декоративни вещи. Неговите ледокопи бяха прецизни инструменти и на тях всеки алпинист можеше да си повери живота.
След като работата приключи, ледокопът беше прикрепен към дълга дръжка от варен бук. От долу му беше монтиран остър шип също изработен от ковача. Дървото беше полирано, покрито с лак и ледокопът беше готов за продан. Заедно с други подобни нему той пресече границата и бе поставен на една витрина в градчето Контамин.
По това време, в това курортно градче почиваше с жена си и дъщеря си един аптекар от Анси. Аптекарят беше човек заможен. Имаше прилични доходи, къща, нов автомобил марка Пежо, красива жена и дъщеря с руси коси. Но въпреки наглед стабилния му и подреден живот, правеше понякога необясними неща.
Зарязваше всичко и хукваше по планините. Това вбесяваше неговата преуважавана съпруга. Всеки път когато го заварваше да си стяга раницата тя го обвиняваше за пълна безотговорност към нея и тяхната малка дъщеря.
И други мъже по света вбесяваха своите съпруги. Не беше само той. Другите се напиваха юнашки с алкохол. Беше вредно за здравето, но все пак не толкова опасно колкото да се скита по ледници и чукари. Съпругата предпочиташе нейния аптекар да влезе в бакалията и да си купи едно шише с ракия и здравата да се натаралянка. Уви, той си имаше предпочитания. Въпреки нейните протестите, той влезе в магазина и купи нашия ледокоп. Вече имаше идеята как ще го използва най-рационално. Решил беше да направи гигантски траверс със старт от Контамин.
В онези години рисковете на подобни мероприятия бяха много големи. Нямаше в Алпите организирана спасителна служба. Нямаше и мобилни телефони. Най-малкият инцидент можеше да се превърне в драма. Едно изкълчване на глезена например. Новините за злополуки се разнасяха от уста на уста. Хората се юрваха да помагат кой както може, подтиквани само от солидарност към пострадалите. Нещата стояха така, както стоят днес в някои изостанали страни. Поради тези причини Алпите не се посещаваха така масово в тази епоха, както е в днешните модерни времена.
Аптекарят тръгна по тъмно с едно джобно фенерче. Жена му го проследи с поглед от хотелския прозорец как изчезва в нощта. Имаше лошото предчувствие, че го вижда за последен път. Тези женски предчувствия понякога се оказват верни. Колкото до аптекарят - той беше щастлив. Беше се отървал от безкрайното дърдорене на жена си. От мисли за данъци и фактури. От рецепти и пациенти. Навлизаше в свят, в който тези неща нямаха никакво значение.
След двудневно катерене аптекарят попадна в мъгла гъста като мляко. Беше успешно преминал Егюи дьо Беранжер и Дом дьо Миаж. Да напомним, че тогава не съществуваше още Джи Пи Ес. Даже нямаше и висотомери. Разбирайки че яко се е замотал, аптекарят бе принуден да бивакува. Какво е станало с него по-нататък никой не знае. Жалкото беше обаче, че жена му не можа да вземе застраховката му за живот. Агентите от застрахователното дружество обясниха на опечалената вдовица:
„ - Няма тяло, няма пари, Госпожо. Така е то. Може би Вашият съпруг ще се появи след време под друго име.”
Ледокопът беше намерен след две седмици от един гид и неговия клиент. Съвсем близо до заслона Конскрит. Неговата история не спря до тук. Гидът великодушно го отстъпи на своят млад клиент. Младият алпинист мечтаеше да стане известен. Така че пред ледокопа се очерта голяма катерачна кариера.
И наистина започнаха серия от изкачвания. Първоначално на Зелената игла. Тази планина беше прорязана от множество кулоари със странни имена. Уимпер, кулоара Игрек, Бялото джудже и други. Момчето ставаше все по-добро. Вече не се нуждаеше от гид. Водеше той.
Водеше свои приятели, случайно срещнати по заслоните. Всеки който желаеше да рискува. Катереше и сам. Започна да се чува за него. Даже писаха в един местен вестник за този бъдещ ас. Ледокопът изгуби първоначалния си блясък. Ожулен от всякъде вдъхваше все по-голям респект.
Кариерата на алпиниста и ледокопа беше прекъсната внезапно, но не трагично този път. Намеси се една прелестна млада девойка в живота на младия човек. Нещата тръгнаха към годеж. Бащата на тази красота беше висш банков чиновник. Той пожела среща с бъдещия си зет във връзка с предстоящия годеж. На тази среща акционерът разясни на момчето правилата на играта. Той е съгласен с този годеж. След него ще последва брак с дъщеря му. На момчето ще му се даде хубава работа в една банка. Постът на банков посредник. Ще стане сериозен човек. Сериозните хора не правят несериозни неща. За това този ледокоп и останалите джунджурии трябва да изчезнат веднъж за винаги. Ако иска може да си го пази за спомен в мазето.
Момчето беше интелигентно. Даваше му се шанс и той реши да го използва. Нямаше вече да разнася пици или да товари камиони на гарата. Мечтите му за алпийска кариера изведнъж му се сториха безперспективни. Поради това негово разумно решение, нашият ледокоп попадна в едно мазе и прекара там няколко десетилетия. Много рядко банковият посредник слизаше в мазето. Беше напълнял и оплешивял. Взимаше ледокопа в ръка и по бузите му се търкулваше една сълза.
Докато един ден жена му реши да прави всеобщо почистване. Ледокопът и други излишни вещи бяха изложени на търг една неделя на площада. Там той беше купен от члена на една алпийска асоциация. Тази асоциация се казваше "Златният ледокоп". Тя беше създадена по комерсиални и политически причини. Официално избираше един алпинист всяка година и му поднасяше наградата "Златният ледокоп".
После избраният щастливец даваше интервюта по телевизията и медиите. В тези дълги интервюта обясняваше в каква марка палатка е спал, в какъв чувал. Изреждаше качествата на въжета и съоръжения. Това завърташе бизнеса. Много алпинисти и планинари бяха против тази награда, защото разбираха добре за какво става дума. Пък и как можеше да се определи кое изкачване е по-трудно от друго?
На всичкото отгоре се появиха и претенденти-измамници. В далечните планини нямаше свидетели и никой не можеше да свидетелства дали са се качили през еди коя си стена на еди кой си връх. Един даже претендираше, че изкачил соло южната стена на Лхотце. После се разбра, че това е балонче за глупаци.
Нашият ледокоп беше подкъсен и ремонтиран. След което го боядисаха със златна боя. Закрепиха го в нещо като поднос и беше готов да бъде поднесен като награда. При една много официална церемония в присъствието на много журналисти той бе връчен на един алпинист.
За беда последният си падаше от горе споменатите измамници. Епохата беше друга, нямаше вече алпинисти от класата на Железният Касин. Хора с чест и достойнство. Сега се гледаше на външния вид и големите раздумки. Този, който получи наградата, беше точно такъв хубавец, сладкодумник. Пред всички журналисти той спомена имената на неговите спонсори. Подчерта качествата на своята екипировка, световно известните марки за алпийска техника. Тези приказки му отваряха вратата за по-нататъшни парични приходи. Думи като екстремно, адреналин, на косъм, соло интеграл, по ръбът на ужаса, бяха грижливо повтаряни. Сред всеобщи аплодисменти му беше връчена наградата. Такава прецизна награда заслужава да бъде на показ. За това великият покорител си я закачи на стената в хола. Когато посрещаше гости, домакинът обясняваше подробно колко трудно я бил спечелил. Нашият ледокоп и до ден днешен си е там изложен на стената. Грижливо му избърсват праха. Защото той не е обикновен ледокоп. Той е изкован от ръката на майстор Касин. Той заслужава уважение.
Оценка на статията: 10.0 | Логнете се в сайта, за да гласувате
Британските катерачи Tom Chamberlain и Tony Barton направиха едно забележително първо изкачване на Huaguruncho (5723 м) в Cordillera Oriental, Перу. Тяхната нова линия, Llama Karma (1000 м ED/ 90·/V, 24 въжета) беше изкатерена за повече от четири дни и преминава по голямата Западна стена на Huaguruncho. Chamberlain и Barton бяха опитвали подбна линия през 2008, придружавани от Olly Metherell, но тогава не достигнаха върха. Тази година екипа о ...
Общо на линия са 27 потребители :: 8 регистрирани, 1 скрити и 18 гости
Регистрирани потребители: dobber, gendik, Google [Bot], Google Feedfetcher, MSN [Bot], Tedi Ivanova, Yahoo [Bot], ZLoBiL4e7o
