Екипът на Вертикален свят Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване с първият български информационен портал за катерене и алпинизъм, онлайн от 1 декември 2001 година.
Бръмбарче | Редактирана на Чет Окт 22, 2009 9:45 pm
По първото въже на Ръба Космик. Долу се вижда пътеката към хижата и хората по нея
В началото на август се планираше поредното изкачване на Монблан или Монте Бианко, както го наричат италианците (в превод "белия връх"). Качихме се с лифта и респективно слязохме на ледника в лошо време. На другия ден от снеговалежа и силния вятър нямаше и помен. Утрото ни предложи чудесно ясно небе и към 1 часа по обяд започнах сериозно да скучая. Тук на ледника няма много забавления.
Монбланистите се вързаха за кратка разходка до една от премките под Такюл, но ние с Митко все извръщахме погледи към Егюй дю Миди (Aiguille du Mid, 3,842 m). Аз откровено мрънках, че ми се ходи там и не след дълго свръзката ми се предаде;-). Нямахме почти никакъв инвентар, освен двете въжета предвидени за парапети и 2-3 дълги примки. Нямахме и информация за маршрутите по Егюй дю Миди, но Румен Дамянов ни предложи да тръгнем по ръба Космик (Arête des Cosmiques) – бил лесен и приятен маршрут и не ни трябвала кой знае каква екипировка.
Доверихме му се и с бодра стъпка се отправихме към основата на левия ръб. Там една свръзка вече се приготвяше да тръгва – накичени с френдове, клеми, и с котки на краката. Началото беше по снежен кулоар, който може да се избегне с катерене по скален ръб, както и направихме ние (котките и сечивата така и си останаха в раницата). Катерихме предимно на френска свръзка или с други думи едновременно. Преобладаващо маршрута е 3+ с елементи на 4-та категория. Ние доста поизправихме линията, минавайки през едни плочи с дюлферови цепки, които повечето свръзки заобикаляха от ляво или дясно (все пак бяхме със зимни обувки и нормално човек търси "лесното").
Линията продължава през няколко снежни кулоара и каминки, където според обувките може да се мине и без котки. След излизането на първата игла следват 2 рапела, за да се подсече втората. Тук стана леко запушване – 3-4 свръзки изчакваха реда си за спускане и плетяха въжета.
От тук нататък стана по-интересно – заледени участици, катерене до към 4+, което предвид на миксовия терен и големите раници беше ангажиращо (поне за мене - нямам претенциите да съм алпинист, камо ли пък от печените ;-). Нашите 2-3 примки се оказаха достатъчни, а на няколко места имаше планки и клинове за осигуряване и рапели - точно колкото трябва и където трябва.
Като ниво на трудност гидовниците дават AD, 4a (с пасажи до 4c) и средно време за изкачване 3 часа, в което ние се вместихме, въпреки изчакването по ключовите места.
Маршрута е много популярен и съответно пренаселен, но избора му като загрявка за миксови изкачвания в района е напълно подходящ. Все пак не бива да се подценява като прекалено лесен – една свръзка англичани на няколко пъти помоли за помощта ни при пасажите – фиксирах им въжето, защото бяха уморени и неуверени, вероятно и височината им се отразяваше.
Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.
Схема на маршрута по Ръба Космик
Пасажа на маршрута е 5-6 метрова плоча с цепка и се минава спокойно свободно. Свръзките пред нас се набираха по примките, с което само загубиха време и всяха известен смут във водача на следващата свръзка. Доста хора се отказаха на различни етапи от катеренето и се разминавахме с тях, докато слизаха.
С положителност мога да определя това изкачване като много приятно, с невероятни панорамни гледки, разнообразен терен и неизморяващо, в случай, че имате планове да атакувате Монблан на следващия ден (като някои от нас). Голямата раница с шалтето отстрани на моменти ми пречеше – в една камина се наложи да я сваля и да маневрирам за да се измъкна ;-)
Първата групичка, отправила се към Монблан
През август, на различни дати, доста хора от клуба, школата и кандидат-клубари изкачиха успешно Белия Връх. Ще спомена само някои имена, предимно от клуба: Петър Самков, Данчо, Диан Спасов, Камен и Русан се качиха по Траверса на Трите Монблана, а Тони, Детелин и Дамян Петков по така наречения "Нормален път" през Дом дю Готе. Пешо изкачи и Монблан дю Такюл и Мон Моди (4465 м). Митко също се раписа на последния връх – изкачването му завършва с 150-метров леден кулоар.
Слизането към ледника е по този снежен ръб. По него има и няколко цепнатини
По време на изкачванията и траверсите никой не се възползва от хижите по трасето. До някъде нощувка от 30 евро те кара да преосмислиш носенето на палатка, а и спането върху ледника някак придава по-истински дух и различна стойност на изкачването. Все пак не успях да разубедя някои хора, че горе не им трябва сапунче, хавлиена кърпа и четка за зъби – когато топиш сняг, за да си направиш чай, подобни хигиенни пориви се налага да бъдат временно подтиснати. Но пък какви звезди, луна и изгреви има над тебе на тази височина!
Няма да се впускам в технически подробности относно траверса – с най-общи щрихи качването става през Егюй дю Миди (Aiguille du Midi), сетне се слиза долу на ледника, където се спи 1-2 вечери, според плановете за аклиматизация. Продължава се последователно покрай Монблан дю Такюл (4248 м) и Мон Моди (4465 м). Нормално при изкачване на Монблан тези върхове се подсичат леко, но при добро желание и темпо могат да се изкачат (което направиха Пешо и Митко). За ледения кулоар на Моди е препоръчително да си носите 2 сечива, въпреки че Митко се справи и с едно. След Монблан пълния траверс продължава към Дом дю Готе и слиза до станцията Белвю през Тет Рус.
Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.
Палатковия лагер под Дом дю Готе
Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.
Силвето разпуска. Тука е и така ;-)
Един малък цирк при Тет Рус, за който допринесе и нашата бойна група
На проблемните участъци има парапети – сигурно някъде там има и табела, която на 3 езика гласи, че използването им е на твоя отговорност ;-)
На върха – щурм по т.нар. Нормален път
Слизане към заслона Вало
Това вече е от другата страна – през трите бели върха, пасажа преди премката
Оценка на статията: 8.75 | Логнете се в сайта, за да гласувате
Британските катерачи Tom Chamberlain и Tony Barton направиха едно забележително първо изкачване на Huaguruncho (5723 м) в Cordillera Oriental, Перу. Тяхната нова линия, Llama Karma (1000 м ED/ 90·/V, 24 въжета) беше изкатерена за повече от четири дни и преминава по голямата Западна стена на Huaguruncho. Chamberlain и Barton бяха опитвали подбна линия през 2008, придружавани от Olly Metherell, но тогава не достигнаха върха. Тази година екипа о ...
Общо на линия са 31 потребители :: 12 регистрирани, 0 скрити и 19 гости
Регистрирани потребители: borko13, Силвия, dobber, Google [Bot], Google Adsense [Bot], Google Feedfetcher, MSN [Bot], natalia, Yahoo [Bot], ZLoBiL4e7o, Красимир Анастасов, Ивайло
