Вертикален свят
Школа Курсове Изкачване Трекинги Календар Магазин Кой какво Гидовник Дневник Класации Видео Галерия Статии Новини
   Вие не сте регистриран потребител !   Вход и регистрация в сайта   
×
Екипът на Вертикален свят Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване с първият български информационен портал за катерене и алпинизъм, онлайн от 1 декември 2001 година.

С въже до върха и с хеликоптер надолу



Венцислава Чипева  |  Редактирана на 07/07/2008


[b:985fbd0215]Или как ни спасяваха швейцарските служби при първото ни качване на четири хиляди метра.[/b:985fbd0215]


Аз и брат ми отдавна мечтаем да качим заедно някой четирихилядник в Алпите. Всяка година правим планове и избираме връх, но досега все така става, че амбициозното начинание се проваля. Ходили сме много пъти досега в Алпите, но на четирихилядник не се бяхме качвали. И така тази година брат ми, амбициран от моите подмятания, че вече му е дошло време за пенсия, реши да ми покаже, че засега това време е далече и да ме заведе на "сериозен" връх. Оставам избора на него, тъй като той познава Алпите много по-добре от мен. Целта е Вайсмис, намира се в Швейцария, в района на Валис и е висок 4023 метра. Според швейцарската категоризация той минава за "не много труден" и не се брои за някакво алпийско постижение.

Нашият маршрут е през югозападния ръб, който се преодолява с лесно катерене, после се траверсира тясно снежно било, а слизането е по глетчер, където дебнат дълбоки по 30-40 метра цепки, погубили не един и двама алпинисти. Според статистиката има години, в които Вайсмис е взимал повече жертви от Матерхорн.


[img:985fbd0215]http://www.verticalworld.net/articles/uploads/pics/mget2.jpg[/img:985fbd0215]

[i:985fbd0215]Хижа "Алмагел" - оттук тръгнахме, а впоследствие хеликоптерът ни свали пред учудените погледи на планинарите.[/i:985fbd0215]


Когато прочитам това, за секунди ми минава през главата: "Абе аз къде съм тръгнала", но тази мисъл бързо е прокудена и на нейно място се настаняват оптимизмът и жаждата за приключение. Пътят ни тръгва от Констанц, малко гранично градче, където вечерта сме преспали у общи познати. Пътуваме към Висп, там към нас ще се присъедини един немски приятел на брат ми - Хайко. Хайко е изключително тежък и тромав и не най-подходящата компания за алпийски изкачвания, но в случая ни е необходим, тъй като е опасно да се върви в свръзка (т.е. навързани на въже) по глетчера само двама. Така ако единият падне в цепка, ще повлече и другия, а ако сте трима, тогава падналият може да бъде задържан и изваден. И така след дълго клатушкане по швейцарските влакове, след като на няколко пъти аха-аха да извадим нечии очи с пикелите и щеките, които стърчат от раниците ни, се добираме до Висп. Там трябва да се срещнем с Хайко и да вземем рейс, който ще ни закара до селото, откъдето тръгва пътят за хижата, където ще спим. Хайко се подава иззад ъгъла - висок, рус, огромен, с шапка идиотка на главата и нечовешки голяма раница. Изглежда изключително ентусиазиран и щастлив. Брат ми се притеснява веднага, че раницата на Хайко е много тежка и той ще е много бавен, а на мен не ми пука, нали няма аз да я нося. Пътуваме още час по тесните високопланински пътища, автобусът едва се разминава с идващите насреща коли. Най-накрая стигаме китното селце Саас Грунд, откъдето тръгва нашата пътека.


[img:985fbd0215]http://www.verticalworld.net/articles/uploads/pics/mget1.jpg[/img:985fbd0215]

[i:985fbd0215]Началото на маршрута, засега изглежда добре…[/i:985fbd0215]


Планът е първият ден да стигнем до хижата, която е на почти три хиляди метра височина, вторият ден ни е за аклиматизация, а на третия ще качваме Вайсмис. На площада молим три швейцарски девойки да ни направят обща снимка. Те се смеят срамежливо и си прехвърлят фотоапарата една на друга. В крайна сметка, тази, която очевидно беше каката, увековечава паметния момент- тримата ентусиасти, които ще "покоряват" четирихилядника. Пътят до хижата не е нищо особено и представлява най-обикновена планинска пътека, каквито има по нашите планини. Въпреки че не е трудно, Хайко пуфти като парен локомотив на всяка крачка и се придвижва със скоростта на костенурка на баир. Когато излизаме от гората и пред нас блесват с цялото си величие острите заснежени върхове на Алпите, дъхът ми спира - толкова са красиви… Аз вървя напред, а брат ми се движи по-назад с нашия приятел. На няколко метра преди хижата ме изненадва вълнуваща гледка.

Стадо козирози пасат рехавата алпийска тревичка и ме гледат подозрително. Спирам, за да не ги уплаша и дълго съзерцавам пъргавите животни с красиво извити рога, които досега бях виждала само на картички. Настаняваме се в хижата, а вечерта прекарваме в приятната компания на алпинисти и планинари. На другия ден брат ми и Хайко ще се аклиматизират с ходене нагоре, а аз решавам да свърша същата работа с лежане в хижата. По принцип това става най-добре с ходене, тъй като тогава най-бързо се увеличава броят на кръвните телца, които доставят кислород на белите дробове. Но тялото се адаптира към височината и само с престой, макар и по-бавно. И така, докато Хайко и брат ми се разхождаха нагоре по баирите, аз спах до 12 и се отдадох на аклиматизация, пиейки кафе на разкошната тераса на хижа "Алмагел". Вечерта те споделиха, че са усетили височината и са имали главоболие и чувство за внезапно безсилие. Аз си казвам, че неприятните симптоми ще ми се разминат. Въпреки това вечерта преди катеренето усещам смътно безпокойство и сякаш чувам нечий зловещ шепот, но бързо решавам, че това са глупости и се отпускам в кратък неколкочасов сън. В семейството ми на шега ме наричат Краля. Затова рано сутринта в четири брат ми ме буди с безумната реплика : "Ваше величество, народът очаква да ви види". Народът едва ли е очаквал да ме види, но аз слизам с цялата си опърпана планинарска прелест в столовата, за да закусим всички заедно.

В 4,30 вече сме потеглили с раниците и пикелите на гърба. След около половин час пред нас се разкрива гледка като от картините на Рьорих - редица от безкрайни бели върхове, обгърнати от пурпурно-златисто сияние. Душата ми ликува - ето заради тази красота живея! След около два часа ходене вече сме в подножието на ръба, който трябва да катерим. Още отдалече ми изглеждаше страшен, но си виках, абе то като се приближим, ще се види, че не е нещо кой знае колко трудно. Но колкото повече се приближавахме, толкова по-зъбат и отвесен изглеждаше въпросният ръб.


[img:985fbd0215]http://www.verticalworld.net/articles/uploads/pics/mget3.jpg[/img:985fbd0215]

[i:985fbd0215]Ето така изглежда снежният ръб, който води към върха[/i:985fbd0215]


Тръгнах нагоре със свито сърце.

В началото стъпките и хватките бяха доста големи и човек просто трябва да внимава как стъпва. По едно време от много стръмен ръбът си стана откровено отвесен. Хвана ме страх да се катеря без въже и казах на брат ми, че не искам да продължавам без осигуровка. Той леко се изнерви, тъй като бързаше да се качим и да слезем, преди слънцето да е напекло много и да е размекнало снега, който покрива цепките на глетчера, по който щяхме да слизаме. Въпреки това се покатери нагоре и ми пусна въже, на което да се вържа и аз. Междувременно Хайко също се беше "спекъл" и беше очевидно, че и той има нужда от осигуряване. Заизкачвахме се бавно и славно по въжето, като всеки се надяваше, че пасажите, на които ще има нужда от осигуровка, ще са кратки. Вместо това нагоре ставаше все по-отвесно и трудно, падаха камъни и ние ставахме все по-бавни. Аз все повече си задавах въпроса: "Как можах да се забия тук?" .

След няколко часа излязохме от скалния ръб и се озовахме на снежно било. Всички въздъхнахме облекчено, понеже билото изглеждаше прилично широко - кой ти да знае, че най-трудното и страшното тепърва предстои. Вървяхме около петдесет метра, когато изведнъж се спусна гъста непрогледна мъгла. Билото ставаше все по-тясно и по-тясно, докато накрая пред нас се разкри около 50 сантиметра широка пътечка, от двете страни на която бяха надвиснали страшни пропасти. Загубиш ли равновесие, излиташ директно в нищото. Честно казано, дорева ми се, но го прикрих зад ужасената си физиономия. От този момент нататък ходенето ни заприлича на някой документален филм за хималайска драма. Брат ми вървеше напред с въжето, строеше осигуровки на пикел, а аз го следвах. Последен вървеше Хайко, а ние двамата треперехме дали крехките снежни козирки ще издържат голямото му тегло и дали няма да полетим тримата навързани в празното пространство. Времето течеше мъчително бавно, напредвахме с метри за час и ситуацията започваше да става критична.

По едно време се добрахме до твърда скала. Закачихме се за нея като удавници за сламка и позвънихме на спасителната служба. Оттам ни казаха в никакъв случай да не се опитваме да продължаваме, а да останем там, където сме. Казаха, че пращат хеликоптер, ако машината не може да ни свали, ще дойдат пеша. Бяхме на 100 метра от върха. Изпитвахме някаква смесица от разочарование, срам, но и облекчение, че ще бъдем спасени. При швейцарските спасителни служби няма" лабаво" - след 15 минути чухме перките на хеликоптера. Не го виждахме, понеже мъглата беше непрогледна, опитвахме се да му дадем сигнал като святкахме с челниците (фенери, които се носят на главата) , но той не можа да се приближи. Тъкмо позагубихме надежда, когато видяхме, че към нас приближават двама водачи - хеликоптерът ги свалил малко по в ниското. Дойдоха и се усмихнаха, изглеждаха напълно спокойни - за тях това не беше необичайна ситуация. По отвесните, нестабилни склонове се чувстваха сякаш са у дома си. Запознаха се с нас - единият се казваше Карло, другият Роберто. Бързо ни изведоха на върха, който се оказа на около десет минути. И все пак екшънът тепърва предстоеше.

Щяха да ни свалят с хеликоптер, тъй като беше твърде късно и опасно да се върви по омекналия сняг на глетчера. Докато се осъзнаем какво става, пилотът вече кръжеше над нас, от машината висеше дебело въже като за бънджи скокове с няколко карабинера в края. Без да се церемони, единият водач закачи брат ми, Хайко и себе си, хеликоптерът ги вдигна във въздуха и ги понесе надолу към хижата. Изглеждаше сякаш хищен орел е грабнал плячката си и я отнася да я разкъса някъде на спокойствие. Аз останах с Карло да чакаме да се върнат за нас. След около десет минути чухме отново перките. Тъкмо разсъждавах, че този път надминах себе си в идиотските си изпълнения и въжето вече висеше пред нас. Закопчахме го за секунди за алпийските седалки, с които бяхме обути и…. Сърцето ми заби лудо. Летях във въздуха със сто километра в час, увиснала на въже от хеликоптер, а под мен се разкриваха зъбатите алпийски склонове. Не е повод за гордост, че се наложи да ни спасяват, но в този момент умирах от щастие. Чувството да летя във въздуха над Алпите беше невероятно. И за да бъде сцената наистина достойна за филм с Джеймс Бонд, Карло героично ме беше прегърнал, за да ме пази от силния вятър. Всички бяхме благополучно свалени на хижата. И тримата имаме планински застраховки и се надяваме, че те ще покрият разходите за спасителната акция. Иначе с брат ми се шегуваме, че сега вкъщи ще пристигнат сметки за ток, за вода, за хеликоптер, ей за такива битовизми, дето се вика.


Споделяне във Facebook

Оценка (): Видяна е 1679 пъти



ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ





ОЩЕ СТАТИИ ОТ РАЗДЕЛ Разни:
Лека разходка до Мальовица
Връщат званията на спортистите
Водач от жизнена важност
Категория на трудност - Част І
Връх
Съдбата на катерачките
Как да се завържем за въжето
Джак и стената за катерене
Най-значимите изкачвания и катерачи за 2002 година
„Айгер – мечта и реалност” - ревю на книгата


Важни новини !!!


  • 24/10/2017

    Angela Eiter стана първата жена в света преминала 9b

    коментара


    Angela Eiter стана първата жена в света преминала 9b
    Австрийската катерачка Angela Eiter стана първата жена в света изкатерила 9b, с нехйното преминаване на маршрута La planta de shiva, изкатерен за първи път свободно през 2011 от Адам Ондра в района Villanueva del Rosario в Испания.
  • 05/09/2017

    Adam Ondra изкатери първото в света 9c във Flatanger, Норвегия

    коментара


    Adam Ondra изкатери първото в света 9c във Flatanger, Норвегия
    На 3 септември Adam Ondra направи първото свободно изкачване на своя проект наречен Project Hard. Маршрутът се намира в пещерата Flatanger, Норвегия и 24-годишният чешкият катерач оцени като 9c. Това разбира се трябва да бъде потвърдено и чак след това 45-метровата линия ще стане първото в света 9c.
  • 05/06/2017

    Алекс Хонълд изкачи свободно соло Ел Капитан

    коментара


    Алекс Хонълд изкачи свободно соло Ел Капитан
    В събота известният катерач Алекс Хонълд стана първият човек, който изкачва Ел Капитан без да използва въжета или други обезопасителни съоръжения и извърши вероятно най-великото постижение в историята на чистото скално катерене.
  • 23/05/2017

    Kilian Jornet постави нов рекорд за скоростно изкачване на връх Еверест

    коментара


    Kilian Jornet постави нов рекорд за скоростно изкачване на връх Еверест
    Ски алпинистът и ултрабегач Kilian Jornet постави един нов рекорд за скоростно изкачване на най-високият връх в света - Еверест в раните часове на 22 май, качвайки се на върха за 26 часа. 29-годишният испанец премина по маршрута през Северната стена в едно единично катерене без използването на кислород и фиксирани въжета.
  • 10/05/2017

    Плащане с кредитни и дебитни карти

    коментара


    От днес вече ще можете бързо, лесно и сигурно да плащате своите онлайн поръчки с кредитни или дебитни карти през системата на Борика, без да заплащате излишни комисионни. Вече няма да е нужно да се регистрирате в различни разплащателни платформи и да преминавате през дълги процедури по оторизацията им. Магазин Вертикален свят изцяло покрива разходите по направените транзакции и същевремено получавате c ...
  • 20/12/2016

    Pete Whittaker на първото изцяло свободно соло с въже на El Cap за един ден

    коментара


    Pete Whittaker на първото изцяло свободно соло с въже на El Cap за един ден
    Pete Whittaker направи първото изцяло свободно соло изкачване на El Capitan в Йосемите за един ден, използвайки соло техники с въже. Pete изкатери класическият 37 въжета Freerider с трудност 5.12d за 20 часа и 6 минути. Той беше преминал маршрута флаш през 2014. Само два предишни опита за изкачване на Ел Кап изцяло свободно соло с въже са направени до сега. Те също бяха по Freerider като съответно беше ...
  • 06/12/2016

    Онлайн катерачно състезание

    коментара


    Вертикален свят с подкрепата на магазин Вертикален свят организират първото по рода си в България онлайн катерачно състезание. Състезанието ще се проведе в периода 1 януари - 31 март 2017 година. За да участвате в състезанието е необходимо да осъществите следните стъпки: 1. Да се регистрирате в сайта като потребител 2. Да се логнете с потребителското си име 3. Да отидете в страницата на класацията - htt ...
  • 01/06/2006

    Скиор оцелява след 2600-футово падане на Denali

    коментара


    Ed Maginn се търкаля половин вертикална миля надолу по маршрута Orient Express на Denali последната седмица, но оцеля с малки наранявания. 33-годишният, изключително опитен ски алпинист от Юта, се спуска от 20,320-футовият връх с двамата си партньори и преодолява на ски около 1,000 фута от Orient Express, един дълбок снежен улей, който е успореден на Upper West Rib, когато изведнъж пада по време на едно ...
  • 16/08/2013

    Кирил Николов покори петте най-високи върха в България за по-малко от 23 часа

    (1) коментара


    Кирил Николов покори петте най-високи върха в България за по-малко от 23 часа
    Сребърният медалист от европейското по ориентиране от 2012 г. Кирил Николов-Дизела завърши успешно предизвикателството "Пет върха". Най-добрият български планински бегач покори за по-малко от 23 часа петте най-високи върха в България. В 18.14 часа Николов пристигна на финалната точка в "Драгалевци". "През следващите няколко седмици не искам да бъда близо до планина", бяха първите думи на ориентировача.
  • 29/10/2013

    Kilian Jornet разби рекорда за изкачване на Матерхорн

    коментара


    Kilian Jornet разби рекорда за изкачване на Матерхорн
    Каталунския планински бегач Kilian Jornet тича нагоре и надолу по Матерхорн започвайки и завършвайки в градчето Breuil-Cervinia, Италия за удивителните 2 часа и 52 минути отиване и връщане. Jornet би предишният скоростен рекорд с 20 минути, който беше осъществен през 1995 от италианецът Bruno Brunod.



Последни новини !!!


  • 07/09/2017

    Новата автобиографична книга на Алекс Хонълд "Сам на скалата"

    коментара


    Новата автобиографична книга на Алекс Хонълд
    Излезе от печат автобио-графията на безапе-лационния символ на съвременното катерене Алекс Хонълд. Защо го правиш? Не се ли страхуваш, че ще умреш? Два въпроса, с които Алекс Хонълд е обстрелван почти ежедневно. 32-годишният катерач е необяснима загадка – също като невъзможни ...
  • 27/06/2017

    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ

    коментара


    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ
    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ с познания в сферата на планинарството, катеренето, алпинизма, планинското бягане и екстремните спортове. ОТГОВОРНОСТИ: - Приветливо и учтиво посрещане на клиентите в търговския обект; - Информиране и консултиране за стоките и ...
  • 23/05/2017

    Представяне на La Sportiva G5 по време на ISPO 2017

    коментара


    Представяне на La Sportiva G5 по време на ISPO 2017
    La Sportiva G5 е ултра технична водозащитена обувка за височинен алпинизъм и работа навън в студени условия. Тя е лесна за обуване дори с ръкавици благодарение на новата системата от връзки Boa® в долната част на обувката и велкро лепенките в горната й част. Обувката е направ ...
  • 11/05/2017

    Представяне на новият челник Petzl Tikka Hybrid

    коментара


    Представяне на новият челник Petzl Tikka Hybrid
    Проста и компактна, новата TIKKA предлага 200 лумена яркост и широко разпръсване на светлината. С дълга продължителност на осветяването тя е практична за аутдор активности като къмпинг или трекинг, или за пътуване и също за ежедневни активности около дома или колата. Фосфорес ...
  • 06/01/2017

    Новата планинарска и фрийрайд седалка Petzl Altitude

    коментара


    Новата планинарска и фрийрайд седалка Petzl Altitude
    ALTITUDE е ултралека планинарска и скиорска седалка, която можете да сложите, докато сте със ски или котки на краката. Направена е с конструкцията WIREFRAME и тежи само 150 g.
  • 31/12/2016

    Нов смесен маршрут на Пиц Бадиле

    коментара


    Нов смесен маршрут на Пиц Бадиле
    На 16 ноември 2016 Marcel Schenk и Simon Gietl направиха първото изкачване на Amore di Vetro (800 метра, M5, R) - един нов леден и смесен маршрут на Североизточната стена на Пиц Бадиле.
  • 03/12/2016

    Black Diamond представя новият Camalot™ Ultralight

    коментара


    Black Diamond представя новият Camalot™ Ultralight
    Двуосният Black Diamond Camalot ™ беше създаден през 1987 и това беше революция в света на катеренето. Но сега отново екипът на BD се опита да предефинира стандарта на това осигурително средство. Какъв е резултатът? Един изцяло нов Black Diamond Camalot™ Ultralight - сега с 2 ...
  • 07/11/2016

    Новата седалка Black Diamond Zone

    коментара


    Новата седалка Black Diamond Zone
    Новата седалка Black Diamond Zone е създадена предимно като най-висок клас седалка за спортно катерене, но също така има халки за закачане на инвентарници за ледено катерене, което я прави подходяща и за други типове катерене. Технологията Fusion Comfort увеличава комфорта в ...
  • 03/11/2016

    Представяне на La Sportiva Skwama

    коментара


    Представяне на La Sportiva Skwama
    В това ревю Neil Gresham, Adrian Baxter и Stu Littlefair говорят за най-новата катерачна иновация на La Sportiva, технологията "S-Heel", която е част от новите модели еспадрили Skwama и Otaki. Skwama са чувствителни, пасващи удобно, меки катерачни обувки идеални за топ постиж ...
  • 03/04/2008

    Снимки от Кавказ

    коментара


    Галерия със снимки от Кавказ.


La Sportiva


Affiliate Program  -  Линкове  -  Реклама  -  Абонамент  -  Препоръчайте ни  -  RSS

Вертикален Свят ЕООД © Copyright 2001-2017

Sitemap