Вертикален свят
Школа Курсове Изкачвания Трекинги Календар Магазин Кой какво Гидовник Дневник Класации Видео Галерия Статии Новини
   Вие не сте регистриран потребител !   Вход и регистрация в сайта   
×
Екипът на Вертикален свят Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване с първият български информационен портал за катерене и алпинизъм, онлайн от 1 декември 2001 година.

Едно изкачване на връх Вихрен през зимата на 2005 година



Димитър Колешев  |  Редактирана на 29/11/2006


Пирин е най-алпийската и опасна планина в България. За мен тя е била предизикателство още когато за първи път стъпих на нейния най-висок връх. Тогава бях едва 15-годишен, а месецът - август. Сега след цели 20 години “скитничество” и близо 12 активно катерене както из нашите, така и из планините на Европа и Азия, Вихрен все още си оставаше предизвикателство. През зимата този връх предлага всичко онова, което човек може да открие по върховете в Алпите и по техните северни стени. Въпреки че бях правил десетки зимни изкачвания и бях катерил неговата северна стена по почти всички съществуващи маршрути, винаги подхождах към този връх с респект.

Тази година условията в планината не бяха от най-добрите. Бяхме тук още през декември, но поради липсата на организираност и малкият опит на участниците изкачването не се получи.

В началото на март отново бяхме тук, но снегът беше страшно много и условията повече от опасни. Никога до сега не бях виждал толкова сняг в района. Опитахме се да подходим към Джамджиев ръб, но след няколко силни пропуквания и слягания на склона под нас дори и на сравнително равните места, преценихме с разтуптяни сърца, че ще бъде най-разумно да се върнем.

В края на март времето се стабилизира и ние решаваме да опитаме отново. Този път тръгваме от София половин час след полунощ. На Шилигарника пристигаме към 4 сутринта. Студено е, но за сметка на това облачно. Следва бързо преобуване, дооправяне на багажа и след 5 минути сме вече на път. Снегът фосфоресцира и не е нужно използването на челници. Още при първото ни стъпване по него разбираме, че този път имаме невероятен късмет и че условията са повече от перфектни. С нормален ход след 40 минути стигаме до хижа Бъндерица.

Тук оставяме излишният багаж, изпиваме по едно горещо кафе за освежаване и повдигане на духа и нетърпеливи напускаме пустата хижа. В сравнение с предишния път, когато затъвахме до колене в пресният сняг, сега се движим по следата оставена от някаква заблудена машина, минала от тук преди нас. Ходейки с лекота по тази “магистрала” след 10 минути вече сме под началото на ръба. Без да му мисля много, виждайки перфектните условия, предлагам да тръгнем по улея намиращ се вдясно от ръба. При други обстоятелства дори и не бих си помислил да припаря там, но сега тръгваме нагоре. След 50 метра наклонът се увеличава и разбираме, че без котки улеят може да се превърне в скоростна отсечка за бобслей и нещата да излязат извън контрол. Затова, спирайки в тъмнината в близост до едни дървета, за опора, слагаме набързо котараците. Дилян нетърпелив хуква напред със звучното хрус-хрус. След малко и аз съм вече на път. Котките захапват с предните си зъби и усещам как през мен преминава една тръпка на възбуда и задоволство. Около нас е тъмно, но челници не са ни нужни. Тишината, изпълваща планината около нас, се прорязва единствено от острото скърцане на котки и сечива. За кратко време се добираме до снежните полета водещи към Джамджиев ръб. Избягвайки оголените и тревисти участъци, ние следваме полегатите снежни петна. Изведнъж от мрака изскача уплашена коза и с няколко огромни, пъргави скока, пресича здраво фирнования улей над нас и изчезва в тъмнината. Невероятно!

На около 100 метра под скалните прагове на Джамджиев ръб ни хваща зората. Времето е мрачно и гъсти облаци се стелят навсякъде около нас. Така жадуваният огнен изгрев над Дончови караули ни се изплъзва. Това обаче не ни обезсърчава и след малко сме на ръба. Аз надниквам към Казаните откъдето се минава за Северната стена на Вихрен. Въпреки огромното ми желание да отида директно там, зная, че стъпките, през които трябва да мине всеки отивайки да катери на нея са няколко. Първата и най-важна от тях минава през върха и Джамджиев ръб. Тя е своеобразен тест за моментното състояние на катерача, както психическо, така и физическо. Освен това тя е и една възможност за опознаване и усещане на характерната ронлива структура на скалата. Нещо, което е изключително важно и което убягва на много хора, които отиват да катерят на стената е това, че пътят за слизане след едно успешно изкачване задължително минава през този опасен ръб. Неговото непознаване и натрупаната умора след катеренето на който и да е от маршрутите, при слизане много лесно може да доведе до животозастрашаващи ситуации, особенно по тъмно. Втората стъпка е сблъскването със стената. Размерите и суровостта й могат да обезкуражат всеки. Едно връщане от нея при първи опит за изкачване, по принцип или пък дори за сезона, е нещо напълно нормално и не трябва да притеснява никого.

Заставайки под първия скален праг с Дилян се обвързваме набързо и аз нетърпелив започвам да се катеря нагоре. Трудността не е голяма и в зависимост от това от къде ще мине човек и до голяма степен от снежните условия, тя може да варира от 2 до 3 категория. Изкачвам на един дъх първото стъпало и изчаквайки Дилян да тръгне оглеждам второто. Условията са перфектни и не се налага да се набутвам в малко по-трудното винкелче, което при повече сняг е единственият изход. Стъпвайки на върха на котките издрасквам по плочите отляво. Дилян се показва на върха на първото стъпало и в типично негов стил ми заявява, че съм минал по по-лесното. Аз му се ухилвам и му казвам, че не е нужно да се навираш сам между шамарите, когато имаш друг избор. Май не особенно доволен от отговора ми той продължава след мен. В общи линии скалната част е дълга около 200-300 метра, но най-трудните участъци са в първите 100 метра.

Малко преди връхчето, което е завършека на този скален гребен, мъглата се разсейва и пред нас, като от приказен декор, се открива върха на Кутело, блестящ в жълто. Докато ровя из раницата за фотоапарата той се скрива отново в облаците и аз умирам от мъка заради пропуснатия кадър. В този момент Дилян ме настига и подминава, докато аз се ослушвам дали Кутело няма да се покаже пак. Явно не ми е било писано да увековеча тази приказна гледка. Преди голямата премка, разделяща стената от гребена, се развързваме и прибираме въжето. Студът е невероятен и докато се усетя започвам да измръзвам. Полека лека облаците започват да падат под нас и аз като малко момченце да щракам наляво и надясно с фотоапарата. Така, заобикаляйки всички скални участъци, се добираме до снежният склон преди върха. За наша изненада по него откриваме множество следи от сноубордове и ски. Явно екстремните спускачи не бяха проспали зимата. Разсъждавайки ту на глас, ту наум за рисковете, които поемат тези спускачи, стигаме до извода, че те са далеч по-безмозъчни от нас катерачите. Ние се движехме и избирахме възможно най-безопасните участъци от планината, докато те се спускаха по възможно най-лавиноопасните места. Освен това, изкачването им до върха със сигурност не минаваше по нашият път, което означваше, че те бяха пресекли поне 5-6 много опасни лавинни участъка, за да се доберат до горе. За мен лично това е недопустим риск, но често, за тези, които не познават планината и нейните опасности, е нещо напълно нормално. Затова смело мога да заявя, че алпинизмът е далеч по-безопасен спорт от екстремния сноуборд или ски.

След няколко доста изтощителни минути ние се добираме до заветното било. От върха ни делят не повече от 100 метра равен и осеян със следи терен. Любувайки се на невероятната гледка, която се открива навсякъде около нас, ние с възторг започваме да щракаме и запечатваме с фотоапаратите си всичко онова, което се вижда наоколо. Под нас се стели пелерина от облаци, която достига до към 2400 метра. Вижда се Рила, Витоша, в далечината планините на Сърбия и Македония. Изпод облаците се показва и близката Тодорка, която сега изглежда нисичка и мъничка. Кутело и Карстовото било отразяват лъчите на слънцето, а улеите и склоновете прорязващи тази верига, са колкото неописуемо красиви, толкова и опасно страховити.

Към 9,30 сутринта започваме да се спускаме надолу към Кабата. Разчитайки на ниските температури и на това, че е още сутрин, решаваме да слезем по този бърз, но много опасен край на вр. Вихрен. Облаците се стелят на височината на премката и забулват в гъста мъгла близкият Хвойнати връх. Предупреждавайки Дилян да ме изчака докато се загубя от погледа му, започвам да се спускам по стръмния и лавиноопасен склон на Кабата. Слабата видимост и белотата наоколо не ми позволяват да получа дори нищожна представа за ситуацията. Благодарение на опита и многобройните ми предишни слизания оттук мога да се движа уверено в неизвестното. Склонът е стръмен, но фирнован, което ми дава увереност, че обстановката е напълно безопасна. При други обстоятелства и при температури с 5-10 градуса по-високи този склон щеше да представлява една изключително опасна лавинна зона. Въпреки гъстата мъгла аз зная, че на около 200 метра под мен се намира голямата тераса. Мъглата често дори е по-опасна от лавините. Тя изкривява представите за разстояние, наклон, форма на обектите и най-вече посоката в която се движим. Вероятността човек да се окаже на място, което не е очаквал е много голяма, особенно ако не познава района. Спомням си как една зима в Рила, в циркуса на Мальовишките езера, се случи нещо подобно. Разбира се, тогава опитът и безразсъдността бяха обратнопропорционални и взетите решения напълно необмислени. Силният снеговалеж и гъстата мъгла не ни позволяваха да виждаме на повече от 10 метра. Така без да знаем и осъзнаваме ние бяхме подсекли всички лавинни склонове под Малка Мальовица и Ушите и след около час безсмислено лутане се бяхме оказали на мястото, от което бяхме тръгнали. Виждайки почти заритите си следи осъзнахме каква невероятна глупост бяхме направили. Без да имаме представа за разстояне и бегло познаване на обстановката, ние бяхме направили една съвършенна обиколка на циркуса и се бяхме върнали до следите си.

Добирайки се до равната част под Кабата забелязвам следите на скиорите, сноубордистите и туристите, които бяха изкачили вр. Вихрен преди нас. Те преминаваха леко диагонално по склона спускащ се от Хвойнати връх. Пресичаха го надлъж и шир през неговата най-широка и опасна част. Дори не вярвам на очите си, че това могат да го направят хора с глави на раменете си. Единствено шансът и най-вероятно студеното време бяха спасили тези самообийци. Оглеждайки района, докато чакам Дилян да слезе до мен, си давам сметка, че от този край на Вихрен има само два технически лесни, но не много безопасни подхода. Единият преминава директно през Кабата и представлява едно леко открояващо се скално ребро. Движейки се рано сутрин (по възможност преди изгрев слънце), по права линия нагоре и придържайки се към скалите стърчащи изпод снега, този подход би бил много бърз и напълно безопасен. Другият вариант преминава по едно ребро започващо от най-лявата част на терасата, на която стоя и води право към Хвойнати връх. В предвърховата си част има едно голо поле, което през деня може да бъде опасно. И двата варианта не гарантират 100% сигурност. В зависимост от снежните условия или при вятър биха могли да се образуват снежни дъски на по-оголените участъци.

В хижа Бъндерица сме към 11,30 часа. Снегът вече полепва здраво, затъва се, а по някои от по-стръмните улеи личат пресни свличания. За нас е време за почивка, а за планината – време да се отърси от пресния и ненужен тежък сняг. Напъхвайки се блаженно в спалните чували ние се отдаваме на заслужена дрямка. Изчаквайки да се смрачи и да стане отново студено, ние нарамваме раниците и се отправяме към Шилигарника, където ни чака колата. Така след по-малко от 20 часа ние сме в София бодри и готови за нови подвизи :)

Снимки от изкачването можете да откриете тук: http://www.verticalworld.net/coppermine ... ?album=112

[i:a4413a3ebb]Статията е писана за туристическият сайт TRAVEL GUIDE през 2005 година.[/i:a4413a3ebb]


Споделяне във Facebook

Оценка (): Видяна е 2996 пъти



ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ




Напишете коментар

1 Публикуван на 06/12/2006 от Коментирайте
Разказчето е бомба. Поздравления !!!!

P.S. Митак, добави някоя снимка между текста да стане по-шарено :)).
2 Публикуван на 06/12/2006 от Димитър Колешев Коментирайте
Нямам време иначе бих си поиграл да я поразкрася. Но и тук я качих, защото отдавна не беше качвано нищо друго. Иначе тя не е писана за катерачи или алпинисти, което със сигурност се усеща от текста.
3 Публикуван на 14/12/2006 от Коментирайте
Ще мина по този път ... някога :)
Благодаря за разказа. Предизвиква много приятни спомени и емоции.









ОЩЕ СТАТИИ ОТ РАЗДЕЛ Разни:
Проверете своя възел
Един прекрасен зимен ден
Какъв е смисълът да бъдеш инструктор по алпинизъм
Игра на цифри
Chamonix Mont-Blanc
Писмо до ФБАК от Владимир Владов
„Айгер – мечта и реалност” - ревю на книгата
WISHPIN на екстремните ски или как невъзможното стана възможно
10 катерачни снимки
Моите Спомени - Ревю на книга


Важни новини !!!


  • 21/03/2018

    Представяне на новата серия дрехи за дъжд на Black Diamond

    коментара


    Представяне на новата серия дрехи за дъжд на Black Diamond
    С това филмче и кратко описание на новите продукти искаме да ви представим новата серия дрехи за дъжд на Black Diamond, които са едновременно водозащитени, вятъроустойчиви, дишащи и разтегливи.
  • 14/06/2018

    Colin Haley направи нов скоростен рекорд на гребена Касин на Денали

    коментара


    Colin Haley направи нов скоростен рекорд на гребена Касин на Денали
    Colin Haley подобри предишният рекорд с почти двойно по-бързо време. Затъпявайки зъбите на своите котки като млад алпинист в Каскадите, Colin Haley винаги е мечтаел за големите планини. Докато Патагония и големите планини на Азия бяха крайни цели, региона на Центеална Аляска предлагаше върхове с по-висока степен, макар и с по-удобен и лесен достъп.
  • 06/06/2018

    Нов скоростен рекорд на Носа на Ел Кап за под 2 часа

    коментара


    Нов скоростен рекорд на Носа на Ел Кап за под 2 часа
    Alex Honnold и Tommy Caldwell направиха 3-ти пореден скоростен рекорд на Носа и този път изкатериха 1000-метровият маршрут за 1 час 58 минути 7 секунди. Reel Rock поства в Instagram, "Тази сутрин на El Capitan тези супер герои заковаха времето на 1:58:07." Екипът подобри своя собствен предишен рекорд с почти 4 минути и станаха първите хора, които са катерили Носа за под 2 часа. Warren Harding и компания ...
  • 27/06/2017

    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ

    коментара


    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ
    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ с познания в сферата на планинарството, катеренето, алпинизма, планинското бягане и екстремните спортове. ОТГОВОРНОСТИ: - Приветливо и учтиво посрещане на клиентите в търговския обект; - Информиране и консултиране за стоките и услугите в търговския обект, по телефона, онлайн по имейл и във фейсбук; - Поддържане на търговски вид на стоките
  • 11/02/2018

    Адам Ондра направи първия флаш в света на 9а+

    коментара


    Адам Ондра направи първия флаш в света на 9а+
    Adam Ondra премина флаш Super-crackinette, 9a+, в сектора Praniania в Saint Leger du Ventoux, Франция. Alex Megos направи първото изкачване на маршрута през октомври 2016. Според Fanatic climbing маршрута няма истинска трудност, само около 25-30 движения по много непрекъснато трудно и на пръсти катерене в голям надвес, където най-трудната част идва точно преди свързването на директния старт с оригинални ...
  • 24/10/2017

    Angela Eiter стана първата жена в света преминала 9b

    коментара


    Angela Eiter стана първата жена в света преминала 9b
    Австрийската катерачка Angela Eiter стана първата жена в света изкатерила 9b, с нехйното преминаване на маршрута La planta de shiva, изкатерен за първи път свободно през 2011 от Адам Ондра в района Villanueva del Rosario в Испания.
  • 05/09/2017

    Adam Ondra изкатери първото в света 9c във Flatanger, Норвегия

    коментара


    Adam Ondra изкатери първото в света 9c във Flatanger, Норвегия
    На 3 септември Adam Ondra направи първото свободно изкачване на своя проект наречен Project Hard. Маршрутът се намира в пещерата Flatanger, Норвегия и 24-годишният чешкият катерач оцени като 9c. Това разбира се трябва да бъде потвърдено и чак след това 45-метровата линия ще стане първото в света 9c.
  • 05/06/2017

    Алекс Хонълд изкачи свободно соло Ел Капитан

    коментара


    Алекс Хонълд изкачи свободно соло Ел Капитан
    В събота известният катерач Алекс Хонълд стана първият човек, който изкачва Ел Капитан без да използва въжета или други обезопасителни съоръжения и извърши вероятно най-великото постижение в историята на чистото скално катерене.
  • 23/05/2017

    Kilian Jornet постави нов рекорд за скоростно изкачване на връх Еверест

    коментара


    Kilian Jornet постави нов рекорд за скоростно изкачване на връх Еверест
    Ски алпинистът и ултрабегач Kilian Jornet постави един нов рекорд за скоростно изкачване на най-високият връх в света - Еверест в раните часове на 22 май, качвайки се на върха за 26 часа. 29-годишният испанец премина по маршрута през Северната стена в едно единично катерене без използването на кислород и фиксирани въжета.
  • 10/05/2017

    Плащане с кредитни и дебитни карти

    коментара


    От днес вече ще можете бързо, лесно и сигурно да плащате своите онлайн поръчки с кредитни или дебитни карти през системата на Борика, без да заплащате излишни комисионни. Вече няма да е нужно да се регистрирате в различни разплащателни платформи и да преминавате през дълги процедури по оторизацията им. Магазин Вертикален свят изцяло покрива разходите по направените транзакции и същевремено получавате c ...



Последни новини !!!


  • 07/09/2017

    Новата автобиографична книга на Алекс Хонълд "Сам на скалата"

    коментара


    Новата автобиографична книга на Алекс Хонълд
    Излезе от печат автобио-графията на безапе-лационния символ на съвременното катерене Алекс Хонълд. Защо го правиш? Не се ли страхуваш, че ще умреш? Два въпроса, с които Алекс Хонълд е обстрелван почти ежедневно. 32-годишният катерач е необяснима загадка – също като невъзможни ...
  • 23/05/2017

    Представяне на La Sportiva G5 по време на ISPO 2017

    коментара


    Представяне на La Sportiva G5 по време на ISPO 2017
    La Sportiva G5 е ултра технична водозащитена обувка за височинен алпинизъм и работа навън в студени условия. Тя е лесна за обуване дори с ръкавици благодарение на новата системата от връзки Boa® в долната част на обувката и велкро лепенките в горната й част. Обувката е направ ...
  • 11/05/2017

    Представяне на новият челник Petzl Tikka Hybrid

    коментара


    Представяне на новият челник Petzl Tikka Hybrid
    Проста и компактна, новата TIKKA предлага 200 лумена яркост и широко разпръсване на светлината. С дълга продължителност на осветяването тя е практична за аутдор активности като къмпинг или трекинг, или за пътуване и също за ежедневни активности около дома или колата. Фосфорес ...
  • 06/01/2017

    Новата планинарска и фрийрайд седалка Petzl Altitude

    коментара


    Новата планинарска и фрийрайд седалка Petzl Altitude
    ALTITUDE е ултралека планинарска и скиорска седалка, която можете да сложите, докато сте със ски или котки на краката. Направена е с конструкцията WIREFRAME и тежи само 150 g.
  • 31/12/2016

    Нов смесен маршрут на Пиц Бадиле

    коментара


    Нов смесен маршрут на Пиц Бадиле
    На 16 ноември 2016 Marcel Schenk и Simon Gietl направиха първото изкачване на Amore di Vetro (800 метра, M5, R) - един нов леден и смесен маршрут на Североизточната стена на Пиц Бадиле.
  • 20/12/2016

    Pete Whittaker на първото изцяло свободно соло с въже на El Cap за един ден

    коментара


    Pete Whittaker на първото изцяло свободно соло с въже на El Cap за един ден
    Pete Whittaker направи първото изцяло свободно соло изкачване на El Capitan в Йосемите за един ден, използвайки соло техники с въже. Pete изкатери класическият 37 въжета Freerider с трудност 5.12d за 20 часа и 6 минути. Той беше преминал маршрута флаш през 2014. Само два пред ...
  • 06/12/2016

    Онлайн катерачно състезание

    коментара


    Вертикален свят с подкрепата на магазин Вертикален свят организират първото по рода си в България онлайн катерачно състезание. Състезанието ще се проведе в периода 1 януари - 31 март 2017 година. За да участвате в състезанието е необходимо да осъществите следните стъпки: 1. Да се регистрирате в сайта като потребител 2. Да се логнете с потребите ...
  • 03/12/2016

    Black Diamond представя новият Camalot™ Ultralight

    коментара


    Black Diamond представя новият Camalot™ Ultralight
    Двуосният Black Diamond Camalot ™ беше създаден през 1987 и това беше революция в света на катеренето. Но сега отново екипът на BD се опита да предефинира стандарта на това осигурително средство. Какъв е резултатът? Един изцяло нов Black Diamond Camalot™ Ultralight - сега с 2 ...
  • 07/11/2016

    Новата седалка Black Diamond Zone

    коментара


    Новата седалка Black Diamond Zone
    Новата седалка Black Diamond Zone е създадена предимно като най-висок клас седалка за спортно катерене, но също така има халки за закачане на инвентарници за ледено катерене, което я прави подходяща и за други типове катерене. Технологията Fusion Comfort увеличава комфорта в ...
  • 03/11/2016

    Представяне на La Sportiva Skwama

    коментара


    Представяне на La Sportiva Skwama
    В това ревю Neil Gresham, Adrian Baxter и Stu Littlefair говорят за най-новата катерачна иновация на La Sportiva, технологията "S-Heel", която е част от новите модели еспадрили Skwama и Otaki. Skwama са чувствителни, пасващи удобно, меки катерачни обувки идеални за топ постиж ...


Курсове по катерене и алпинизъм


Affiliate Program  -  Линкове  -  Реклама  -  Абонамент  -  Препоръчайте ни  -  RSS

Вертикален Свят ЕООД © Copyright 2001-2018

Sitemap